Ты будешь?
Космос
ЩЕ БЪДЕШ ЛИ?
Луна, изгряваш в притаени нощи
отново да ни върнеш смелостта
до утринната плаха светлина.
Изчезва мракът бледен и немощен -
по небосвода кротко ти кръжиш
и думи за утеха ни шептиш.
Лиричен образ бе на чистотата.
Сега по твоя топъл девствен прах
личат следи човешки и от страх
и безпокойство тръпнат ни сърцата.
Когато ни напусне пак деня,
ще бъдеш ли светилник наш Луна?
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121080101998