Две нощи с Клеопатра - превод към 1985-6 или 7 г

Един от филмите, които преведох преди около 35 години - "Две нощи с Клеопатра"

Текст на превода - субтитри, извадени от дублажа на филма

Due Notti Con Cleopatra (1954)
 
________________________________________
СОФИЯ ЛОРЕН и АЛБЕРТО СОРДИ в италианския филм
ДВЕ НОЩИ С КЛЕОПАТРА
Сценарий НИНО МАКАРИ и ЕТОРЕ СКОЛА
Участват още ПОЛ МЮЛЕР, НАНДО БРУНО,
АЛБЕРТО ТАЛЕГАЛИ, ДЖАНИ КАВАЛИЕРИ, УГО Д'АЛЕСИО, РАЛФ ТАСНА
и ЕТОРЕ МАНИ в ролята на Марк Антоний
Оператори КАРЛО СТРУС и РИКАРДО ПАЛОТИНИ
Музика АРМАНДО ТРОВАЙОЛИ
Режисьор МАРИО МАТОЛИ
31 г. пр. Хр. Юлий Цезар е мъртъв,
а Марк Антоний изоставил в Рим жена си и децата си,
се жени за царицата на Египет.
Оттогава са минали 2000 г., но човешката природа не се е променила,
въпреки гигантската крачка на прогреса.
По това време ролята на телеграф и телефон
са изпълнявали бързи конници,
за да занесат любовно послание или смъртна присъда.
Този конник носи към Александрия съобщение от Антоний за Клеопатра.
Царският палат е потънал в сън.
Но не всички спят.
По традиция някой от младите охранители на двореца
има важната задача да лекува безсънието на Клеопатра.
Всичко свършва в тази опияняваща нощ на любовта.
Ала цената на това удоволствие е твърде висока.
Туртул, съветник и довереник на Клеопатра,
изчаква в прохода поредния офицер телохранител,
излизащ от покоите на царицата.
Историята е скрила между страниците тези навици на Клеопатра,
но ние узнахме за тях.
За това, вместо да говорим за нейните царски дни,
ще ви разкажем за нощите на египетската Месалина.
Клеопатра е държала много на своята репутация,
а при тази система, никой не е успял да каже, че е бил неин любовник.
Пристига конникът вестоносец.
Носи молба за незабавен разговор с царицата.
Будна ли е Клеопатра? Не. Почива си.
Сладостно отпусната, сладостно уморена.
Клеопатра си почива.
Дедит.
Денят е прекрасен. – Да, господарке.
Нощта също беше хубава.
Добра е, защото виждаш светлината на деня, но не и за него.
Ако ти беше мъж, щеше ли да търсиш по-добра смърт?
Не зная, аз съм жена.
Кажи ми истината. Какво мислиш за своята царица?
Ако имах съпруг като Антоний, щях да му бъда вярна.
Кучето е вярно, жената – никога!
Клеопатра? – Ела тук, Туртул.
Имаш известие от Антоний.
След два дни вдига лагера и потегля към Ефес,
за да се срещне със своите съюзници и поддръжници.
Виждам, че си добре осведомен.
Да зная всичко е първо от моите задължения.
Срещата с войските на Октавиан е съвсем близка.
Дано богиня Изида опази Антоний.
Антоний има голяма войска, а боговете са със силните.
Тетивата на божествения лък може да се скъса, ако е прекалено обтегната.
Ще получи подкрепление от Сирия, Армения и откъм Черно море.
Целият ми флот е на негово разположение.
А освен това не забравяй, че е и добър войник.
Беше добър войник. Целият свят бе в краката му,
но той го замени срещу твоята любов.
Аз съм светът. Ако не беше така, нямаше да съм царица на царете.
Октавиан! За какъв се мисли този голобрад младок,
че претендира за славата на Цезар?
Грешка е да се подценява неприятелят.
След поражението му ще го видиш в краката ми като мой роб.
А ако победи?
Все едно. Ако победи, ще го видиш тук като мой съпруг.
Октавиан е доста по-млад от Антоний, а казват също, че е и красив.
Не забравяй, че той те мрази.
Грешиш, Туртул. Жени като Клеопатра ги мразят от разстояние,
но не и отблизо. Дедит? Излезте.
Тази нощ ще отида при Антоний.
Искам да науча плановете му и да го приветствам преди похода.
Постъпка, достойна за съпруга, но опасна за царица.
Защо? – Отлично знаеш, че не бива.
Аз правя всичко, което искам.
Досега нито един монарх не е напускал Александрия
в деня посветен на богиня Изида.
Жреците ще обявят подобна постъпка за светотатство.
Боговете ще проявят разбиране към една влюбена съпруга.
Народът не гледа с добри очи на тази война.
И твоите врагове биха могли да се възползват от отсъствието ти.
Никой няма да разбере.
По-лесно е да скриеш слон в амфора, отколкото някоя тайна от жреците.
Мечът на Инегис? – Да.
Бил е на стража в покоите на царицата.
Точно така. – Тогава всичко е ясно.
Значи Инегис ни напусна.
По-лесно е да оцелееш в битка с лъвове,
отколкото да надживееш любовта на Клеопатра.
Всичко й е разрешено. Но някой ден Туртул ще плати за престъпленията си.
Кой е тази нощ на стража в покоите на царицата?
Аз. Предлагам 10 таланта на този, който ме смени.
Разбра ли за Инегис?
Готов съм да умра за царицата, но в битка.
Никога не съм изпитвал влечение към отровата.
Преувеличавате. Десетки пъти съм стоял на стража,
а досега нищо не ми се е случило. – Вярвам ти напълно.
Ако мъжете бяха като теб, Клеопатра щеше да е най-вярната.
Вярна едва ли, но може би щеше да нареди да угасят свещите.
Вижте как се крие. – Сигурно е красива жена,
която не иска да я познаят.
Не е красива жена, а грозен мъж.
Трябва да е шпионин.
Добре дошъл в моя дом, господарю. – Кои са тези?
Търговци. Тук съм, за да те обслужа
и съм сигурен, че ще излезеш от дома ми доволен.
Заповядай.
Каквото и да пожелаеш, изцяло съм на твое разположение.
Някакви новини?
Римските войници идват тук, само за да пият.
Не разговарят. Може би вече ми нямат доверие.
Искаш ли да хапнеш нещо? – Не съм гладен.
Да пийнеш Константинополско вино? – Не съм жаден.
Добре, ела тогава. Имам нещо за теб.
Туркиня е. Никаква надценка за килограмите й.
Струва колкото кльощавите. Харесва ли ти?
Ако всички са такива, ще заповядам да те бичуват.
Та аз имам най-красивите цветя на Средиземноморието.
Достатъчно е да избереш.
Само си избери.
А, заето!
Я виж, харесва ли ти?
Тази има едно качество повече от другите. Няма е.
Няма да ти досажда с излишни брътвежи.
Може да е няма, но аз не съм сляп.
Господарю, трудно може да ти се угоди.
Добре, ела.
Това е цветът на невинността и добродетелта.
Взета е от малко селце край Горен Нил.
Продадоха ми я вчера. Бедничката, още не може да свикне.
Ще се опитам да я убедя. Харесва ли ти?
Знаех си аз, че ще ти хареса. Казва се Ниска.
Не те интересува лицето й?! – Напротив.
Никой ли не я е виждал? – Никой преди теб!
Пазя я за клиент с твоята важност. Благодаря!
Остани, чувствай се като у дома си. – Няма да остана. Ще я отведа.
Не и това! Тук ми трябва.
Как ще я заменя?
Ако не знаеш как да я замениш, заеми ти мястото й.
10 дни откакто поискахме нови служители, а не се появява никой.
Дано са млади и силни.
Едва ли. Градските мъже предпочитат да служат с Антоний.
Тук може да попадне само някой наивен селянин.
Ето го и височайшия палат. Стой!
Чакай, Инджеус. Ти оставаш тук. Аз ще се оправя бързо.
Ако стане нещо, ще дойдеш веднага. – Как ще дойда, като съм овързан?
Извинявай. Нямаш ли ръце? Ще се развържеш.
И да не ме изложиш, защото не сме си у дома, ясно?
Извинявай, старче, мъртвец ли пренасят?
Мъртвец?! Това е царица Клеопатра. – Царица Клеопатра!
Клеопатра!
Клеопатра! – Стража!
Чакайте, ще ви обясня. Нищо лошо не съм направил! Къде ме водите?
Пуснете ме, лошо ми е! Исках да говоря с царица Клеопатра.
Може ли да предупредя семейството си? Инджеус!
Пуснете ме! Искам да знам къде ме водите!
Днес не съм в настроение. – Здравей, Ерос.
Един подозрителен младеж опитваше да се вмъкне при царицата.
Пуснете ме! Двама срещу един! Не е честно!
Ще ви покажа аз! Добър ден, господа! Добър ден!
Ти пък кой си? – Кой ли? Познай кой съм!
Дезертьор от армията на Антоний. – В какъв смисъл?
Сигурно ще кажеш, че си войник. – Войник?
Виждаш ли го? Офицер телохранител. Внимание!
Сигурно е побъркан.
Как се казваш? – Чезарино /Цезарчо/.
Не може да бъде! – По-добре ли знаеш от мен?!
Имате ли документи? – А?
Имате ли документи? – "Имате ли..."
Имаме ли документи? – Да, имаме си документи.
Значи ги имаме? – Имаме ги.
Ами давай ги тогава! Вземи. Я прочети!
"В бяла роба премина Изида под лазурния свод на дъгата."
Виж ти! Господа, пред вас стои поет. – Поет.
"В бог Озирис Изида се взира..."
Какво четеш? Не е това, което трябва.
Не се прави на толкова остроумен, ще те тресна по главата.
Назначението ми. Леле, колко е грозен!
Инджеус, не се върти! Виждаш ли колко е грозен?
Чети назначението ми като служител.
Значи е истина, че си ни колега. – Колега съм.
Назначен съм и съм горд, че ще служа на царицата на Египет.
Най-великата царица в света.
Царицата на Египет също ще е горда, че ще има такъв служител.
Можеш да заемеш жилището на последния телохранител.
Да, разбира се. А той къде е?
Царицата го изпрати на едно прекрасно място.
Може би и мен ще изпрати там. – Разбира се, бъди спокоен.
Но така не можеш й служиш? – Как така, моля?
Това ще го дадем на него. – Ще го даде на мен!
Красиви сте! Колко сте красиви, високи, едри войници!
И красиви офицери също! Горд съм да служа сред толкова красиви...
Леле, колко е грозен! Как са те вземали тук?!
Не го гледай, Инджеус, ще ти стане лошо.
Кога мога да видя Клеопатра? – Когато искаш.
Тогава тръгвам още сега. – Не. Сега е часът за баня
на божествената Клеопатра.
Здравей, Клеопатра. – Здравей, Туртул.
Тази вечер ли ще посетиш Антоний? – Не ме ли посъветва да не ходя?
Често това, което днес изглежда невъзможно, утре вече не е.
Махайте се!
Питам се, откъде се снабдяваш с тази твоя мъдрост.
Съществуват 40 начина да си безумен, но само един начин да си разумен.
И жените могат да бъдат мъдри.
Ти си красива и могъща. Ако владееше и мъдростта,
щеше да си най-великата жена на света.
Аз съм най-великата. Намери една, която прилича на мен.
Внимавай, може и да намеря.
Можеш да идеш при Антоний, без да забележат отсъствието ти.
Планът ми е прост. Случаят ми го предложи.
Докато правех обичайната си обиколка сред народа,
се спрях в кръчмата на един от осведомителите ми.
Внимателно, Инджеус, внимателно. – Спокойно.
Ето. Виждаш ли, Инджеус? – Страхотен е!
Красив е, нали? – Това ли е златният скарабей?
Да, това е. Вземи го, и знай, че е опасно.
Скарабей цял от злато. – Да, и трябва много да се внимава.
Да, ама ако иска да излети? – Не, той не може да лети.
Ще сложим сега и това. Ето така.
Бъди много внимателен, ясно?! Аз тръгвам.
Колко е красив тоя скарабей!
Наистина нищо не виждах. Браво! Грозен си, но си много умен.
Ето как идват бедите. Обърнал съм го.
Знаеш ли да играеш на зарове? – Какво е то? Това ли?
Тези двете нещица дето се хвърлят и се пада 12.
Може да се падне и по-малко от 12. – Да, но на мен винаги се пада 12.
Да изиграем една игра? – На какъв залог?
Ако спечелиш, давам ти 1 талант. Ако загубиш, ще изкараш смяната ми.
С удоволствие. Да играем.
12!
Видя ли? Хайде, хвърляй!
7. Дай ми таланта.
Да изиграем още една? – Още една? С удоволствие.
12.
Видя ли? Ще опиташ ли пак?
8. Дай още един талант.
Да направим още една. – Добре. Още една.
12.
Видя ли? 12!
12!
Дай ми таланта!
Какво да правиш?! Върви ми в игрите, така както ми върви с жените.
Стигаше ми да спечеля само веднъж. – Защо?
Тази вечер нямам желание да застъпя в покоите на царица Клеопатра.
Ако бях спечелил, ти щеше да си на пост.
Мога да застъпя вместо теб. – Така ли?
Гарантираш ли, че ще видя царицата? – Бъди сигурен.
Ти, който я познаваш добре, как е царица Клеопатра?
Много е хубава! – Леле, как ми харесва Клеопатра!
Харесва се на всички мъже. – И на теб ли?
Разбира се. – Значи и ти си мъж.
А ти какъв мислиш, че съм? – Добре де, не се сърди.
А вярно ли е, че косите й са дълги и черни?
Дълги и черни като зимна нощ.
Освен това е добра, любезна, внимателна...
С всички? – Специално с мъжете.
И с теб? – Нали ти казах, че съм мъж!
Добре де, не се ядосвай.
Значи Клеопатра наистина е хубава и добра?
Тя е жена модел. Уверявам те, че няма да намериш друга като нея.
Клеопатра! Клеопатра!
Усещам те като...
Виждам те, чернокоске моя... по Нил се носиш,
шептиш ми за любов.
Съкровище мое, моя любов...
И тъй нататък.
Дедит, изведи ги. Тази вечер съм много уморена.
И аз ли да изляза, царице моя? – Да.
Тази ли е?
Как ти се струва?
Май няма вид на царица. – Но сте като две капки вода.
Да, но не обърквай кристалната изворна вода с водата от канавката.
Но точно сега тя ще ми бъде от полза.
Сигурен ли си в нейната дискретност? – Да.
Ами ако утре се разприказва? – Няма да проговори.
Мъртвите никога не разказват нищо на никого.
Бъди внимателна, моя царице.
Ще се завърна до изгрев-слънце,
за да приема жреците и князете на Египет.
Ако ме слушаш, няма от какво да се боиш.
Помни, не бива да говориш.
Каквото и да те попитат, не отговаряй.
И не сваляй тази каска в никакъв случай.
Само гласът и косите ти могат да те издадат, че не си царицата,
а никой не трябва да го разбере.
Не забравяй, от това зависи животът ти.
Страх ме е. – От какво те е страх?
Нищо лошо не може да ти се случи, докато си царицата на Египет.
А после само трябва да мълчиш за това, което си видяла.
Смяната продължава до разсъмване. Дълго е, но е веднъж на 10 дни.
Докато съм на пост мога ли да се разхождам насам-натам?
Можеш, но не трябва да се отдалечаваш.
Даже в случай на нещо наложително? – Да!
Ясно. Щом е тъй, ще стискам.
И един съвет от мен. Избягвай да влизаш при Клеопатра.
Нахалник! Знам, казваш го от завист.
Стой! Кой идва? Не мърдай!
Не може да се влиза! – Знам, но аз излизам.
Така ли? Значи да съм спокоен, а? – Разбира се.
Излезеш ли от покоите на царицата, не можеш да влезеш пак.
Знаеш ли кой съм аз? – Казаха ми колегите от стражата.
Ти си един негодник! Паднеш ли ми, ще те смеля на кайма!
Аз влизам и излизам, когато поискам. – Я стига! А аз за какво съм тогава?
За да не пускаш да влиза никой, с изключение на мен. Ясно ли е?!
Да, бъди спокоен. Довиждане, брадатко!
Излизаш от стаите на царицата? – Не, искам да вляза.
Не може! Върви си! Да се излиза може, да се влиза – не!
Аз съм й прислужница. – За какво отиваш при нея?
Трябва да й занеса полунощния парфюм.
Нося й го всяка вечер по това време. – Какъв уханен парфюм!
Дай ми го, аз ще го занеса. – Не. Не и ти!
Нямаш ли ми доверие? – Опасно е да влизаш там.
Опасно било. Глупости говориш! Аз имам...
Този малоумник Инджеус!
Добре ли познаваш Клеопатра? – Като одеждата си.
Тази твоя одежда... по дяволите!
Клеопатра има един пръстен със златен скарабей, нали?
Разбира се, че има. – И аз също имам такъв.
Така ли? Откъде си го взел? – Откъде съм го взел? Тайна!
Обещаваш ли да не казваш на никого? – Да.
Живеех аз в Занзирас, в един голям дворец
целият от мрамор и пълен с колони.
Дворецът винаги бе претъпкан с гости, князе и княгини...
Всички облечени в бели и черни перушини.
Моля, моля, чувствайте се като у дома си.
Една сутрин излязох, поседнах на мраморния трон
в парка на великолепния дворец.
Бях потънал в мисли,
когато дочух един нежен глас да вика: "Помощ, помощ!"
Скочих храбро и видях една прекрасна девойка,
паднала на дъното на една ужасна бездънна и страховита пропаст.
Предизвиквайки смъртта,
скочих в клокочещата кипяща и разпенена вода.
След като се добрах до нея, казах на красивата руса девойка:
"Дръж, хвани се за пръчката."
И после какво направи? – Пренебрегвайки всички опасности,
извисен от собствения си героизъм, я измъкнах от зловещия капан.
После я закичих като цвете на могъщите си плещи
и я отнесох в градините на необятния ми палат.
Тогава красивата русокоска, за да ми се отблагодари,
ми даде един пръстен, казвайки ми:
"Вземи го. В целия свят има само един такъв пръстен.
Носи го Клеопатра.
Ако я срещнеш някой ден, покажи й пръстена
и ще имаш всичко, всичко."
Така се сдобих с този пръстен. Довиждане, слугинче.
Не отивай там. Опасно е. – Но аз притежавам пръстена.
Все пак опасно е. – Опасно е, но аз съм смел.
Слугинче, приятна почивка.
Разрешете. Може ли да вляза?
Извинете. Клеопатра?
Клеопа...
Какво правиш? Плачеш ли?
Но защо?
Клеопа, защо плачеш?
Слушай...
Клеопатра!
Разгадай една загадка. Познай къде е: тук или тук?
В тази ли е? Не е. Погледни в тази. Също не е.
В коя е? Хайде, досети се.
Клеопа, ето го тук. Това е парфюм. Намазах се и аз. Усещаш ли?
Усещаш ли го? Чудесно благоухание. Донесох го за теб.
За твоите коси, черни, черни, като зимна нощ.
Клеопа...
Ще те напръскам с парфюма. Ще те наръся, Клеопа.
Ще ти го сложа.
Клеопа... Ти руса ли си?
Руса си, Клеопа. Я дай да видя.
Ама ти си била руса, русичка...
По дяволите, а онзи ми каза, че си черна като зимна нощ.
А пък ти си руса като летен ден.
Не гледай косите ми. – Защо? Те не са грозни.
Красиви са. Просто са прекрасни.
Не плачи, Клеопа.
Хайде, не плачи. Ще ме накараш и аз да се разрева.
Виждаш ли сълзите ми, Клеопа? Караш ме да плача.
Красиви са. Съвършено руси.
За Марк Антоний!
Ще достигнем Мала Азия и ще се разположим в Ефес.
В подходящ момент ще се отправим към Гърция.
Зная, че войниците ми предпочитат мир,
но им кажете, че мирът се постига само чрез острието на меча.
Войниците те обичат, но не им харесва войната.
Не искат да воюват без причина.
Всяко дърво си има корени и всяка свада – причина.
Божествената Клеопатра!
Антоний! – Клеопатра!
Клеопа, знаеш ли, че и аз имам един пръстен като твоя?
Сега не е у мен, но утре ще ти го покажа. Дай да видя твоя.
Не, не е този! Нямаш ли един хубав пръстен – златен, със скарабей?
Да, май имам, но говори по-тихо.
Защо? Някой спи ли тук? – Не, но могат да ни чуят.
Тук не може ли да се говори? – Да, ти можеш. Но аз – не.
Не можеш да разговаряш? Каква царица си тогава?
Нищо друго не мога да ти кажа. Извинявай.
Ще видим.
Офицерът от охраната? – Ерос.
Твой приятел ли беше? – Пристигна тази сутрин.
Това беше неговата първа и последна служба.
Не трябваше да влиза, предупредих го.
Клеопатра не прощава. – За нея това е като детска игра.
Един любовник в повече и един служител по-малко.
Скоро Клеопатра няма да има телохранители,
докато великият Антоний...
Антоний! Колко са слаби големите мъже, когато се влюбят?
Сигурен съм, че ако от Рим пристигне първата му жена – отхвърлената,
ще го сполети кончината на цар Атила.
Цар Атила! С тази ще го застигне участта на Картаген!
Така е. Опасна игра играе Антоний. Ще видиш, че утре...
Утре?! Какво значение има това, което ще стане утре,
ако днес можеш да се позабавляваш с жена като тази?
Как искам да съм на мястото на Антоний в този момент.
Хубава работа! Всички биха искали да са на мястото на Антоний.
Може пък на Клеопатра да й писне от този Антоний.
Нали ги знаеш жените. – Непостоянни са.
Е, тогава може да намажем и ние. – Ех, да бях на мястото на Антоний.
Никога не можеш направи онова, което бих направил аз.
И какво ще направиш ти, момченце голобрадо?
Там са нужни мъже техничари, експерти по женската част, като нас.
Скъпи Калпурний, ако я имах, щеше да гори в ръцете ми кат' факла!
Представям си я! И на мен ми харесва.
А аз я ненавиждам!
Какво иска този?
Една колона ще лагерува при Ефес, друга – 15 мили на югоизток.
Там ли ще се присъединят към теб? – Да. Заедно ще потеглим към Гърция.
Вървяло, вървяло, вървяло... и стигнало до едно ручейче.
Прескочило ручейчето, вървяло, вървяло, вървяло...
стигнало до едно малко хълмче. Изкачило се по малкото хълмче
куцото прасенце, хич не го било страх.
Вървяло, вървяло... стигнало до планинско поточе.
Искаш ли да пийнеш вода, прасенце? Пийни си малко.
После прескочило поточето, вървяло, вървяло, вървяло...
и видяло една голяма планина...
Отказало се, защото големите планини са страшни, нали?
Вървяло, вървяло, вървяло... приближило се към върха.
Ето го връхчето! Тичало, тичало и пристигнало!
Накарах ли те да се засмееш. Смееш ли се, Клеопа?
Пак ли ще плачеш?
Да си поплачем тогава.
Харесва ли ти, Клеопа? Ще зарева и аз.
Да си поплачем. Колко ни е хубаво така!
Как си плачех някога в планината.
Още днес ще знам кой е главатарят на заговорниците.
Мисля, че е някой от моите хора. – Ще го убиеш ли?
Опасно е в навечерието на заминаването.
И аз мисля така. Остави това на мен.
Какво говориш? Заговорът е срещу теб.
Именно. Изпрати го в Александрия под някакъв претекст.
Дойде ли веднъж в царството ми, лично аз ще се заема с него.
Клеопатра, обичаш и мразиш с една и съща страст.
Леле, какво хубаво грозде, Клеопа! От твоите лозя ли е?
Или от лозята на чичо ти е това, което ям?
Хапвай си, Клеопа. Хубаво е, нали?
Знаеш ли, че ако погледнеш в зрънцето грозде,
можеш да видиш любимия си? – Ами!
Не знаеше ли? – Наистина ли?
Честна дума, казвам ти! Искаш ли да видиш?
Отвори широко очите си. Гледай внимателно!
Пошегувах се!
Леле, каква тежка ръка имаш! – Извинявай.
Прощавам ти.
Доста тежка ръчичка имаш!
Разби ме!
Инджеус! Това е Инджеус.
Вземи гроздето, Клеопа.
Инджеус, я запей нещо по-така! Попей с романтично чувство.
Добре. – Хвърли ми бъчонката.
По-нежно, Инджеус, ти си романтична душа.
Ти пиеш? – Да.
Не, мляко е.
Мляко от козичка, вкусно мляко.
Млякото е благо най-голямо.
Браво. Така си е. Чисто мляко е.
С вкус на младост, с мирис на живот...
На младост.
Козе мляко с бяла нежна пяна.
Като сняг кристален под свода небесен.
Колко е студено! Мога да го затопля.
Награда то е за добрите мъже.
Благодаря ти. Ти си наградата!
Благородна радост, сила и покой.
Благодаря, Инджеус!
Пийте вие млякото любимо, но аз предпочитам да си пия вино!
Ще усетиш колко опияняващо е.
Ето.
Харесва ли ти? Аз го сътворих.
Млякото? – Не, мотива на песента.
Съчиних я за теб. – За мен?
Направил си я за царицата.
Направил съм я за царицата, за теб, което си е едно и също.
Знаеш ли, Клеопа, много би ми харесало да стана цар.
Даже ако царицата беше някоя друга. – Не, не! Царицата трябва да си ти.
Чуваш ли, Клеопа? Чуваш ли мотива на песента?
Виж тази част колко е хубава!
Все се бунтува тази Белушка. Тя коза е непослушка!
Какво има, Клеопа? Пак ли си тъжна? Заради мен ли?
Бих искала да остана завинаги с теб,
но втори път няма да се срещнем. – Разбира се, че ще се срещнем.
Ще идвам при теб всяка нощ, даже и денем.
Сега вече сме приятели, нали? Хайде да поиграем, Клеопа!
Леле, ама тежка ръка имаш! – Заболя ли те?
Не, беше ми много приятно. Имаме да си кажем толкова много неща.
Има да ти разказвам толкова неща! За моето селце.
Много красиво селце. Нарича се Занзирас.
Занзирас?! – Занзирас...
По дяволите, Клеопа! Какво правиш? Отново започваш да ревеш.
Знаеш ли го моето село? – Не.
Е, тогава? – Говорили са ми за него.
Тогава ще ти разкажа за друго село.
Ходил съм в много... – Не, говори ми за Занзирас.
Добре, Клеопа. Я ме пусни...
Занзирас е едно голямо село.
Голямо, голямо, като село.
Ако беше град, щеше да е малък, малък...
Занзирас е далече, далече, далече...
Целият е окъпан в Нил. Виждаш ли, целият е окъпан.
Слънцето, това чудно слънце.
Виждаш ли го колко е красиво, дори не може да се гледа в него!
Толкова е прекрасно! Блести високо, високо... докато залезе.
Жителите му са около 2000.
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет...
Да не искаш да изброя до 2000?
Занзирас се препитава със селско стопанство.
Добра е, сочна и вкусна! Не знаеш какво стопанство има Занзирас.
Огромно стопанство.
Занзиранци са обикновени хорица, които живеят просто и от своя труд.
Но всичките са дребни хорица, мънички, мънички...
И ето че по някое време сред тях израства един строен младеж.
Младеж висок, горд, храбър,
който напуска Занзирас и идва в Александрия,
за да стане офицер на великата царица Клеопатра.
Това ябълка ли беше? – Да.
За твоя триумф, за моето царство, за нашата любов!
Не може да се губи, когато ти си наградата за победата.
Призори тръгвам. – Ще се върна, за да те поздравя.
Опасно е да излизаш от Александрия. Предателството витае наоколо.
Каза, че ще узнаеш името на заговорника.
Моите хора още днес ще ми кажат кой е.
Когато го узнаеш, нареди му да занесе този пръстен на Клеопатра.
Така ще знам как да го позная.
Моля те, бъди благоразумна. – За мен няма никаква опасност,
а от утре ще има един предател по-малко.
Не е справедливо. Войната я водим всички,
а Клеопатра е само за Антоний. – Аз бих предложил:
Клеопатра да бъде за всеки от нас, а войната – той сам да си я води!
Върви де! Излей си душата! Задоволи си капризите!
Безполезно е да чакаш. – Какво?
Взимай си козата и се връщай в Занзирас.
И защо? – Господарят ти няма да се върне.
Той каза ли ти лично на теб, че няма повече да дойде.
Вече нищо не може да каже. Жалко, беше толкова млад.
Идете всички там, в селцето мое близко,
аз в града голям да си остана искам...
Жив ли си?! – Разбира се, съжаляваш ли?
Не само съм жив, но съм и страшно гладен!
Мислех, че си бил при Клеопатра. – Да, бях.
Прав беше. Клеопатра е много симпатично момиче.
Говори ли с нея? – Погъделичках я,
поиграхме на разни игрички... Даже и на прасенце играхме.
Аз като играя на прасенце, огладнявам.
Не ме ли чу? – Да, чух.
Тогава кажи на Белушка, че очаквам двойна порция.
Половин литър!
Да поиграем ли на зарове? – Не, благодаря.
12.
Виж я ти нея! Усмихва се. Сигурно сънува, че наистина е царицата.
Не знае каква участ я очаква. – Сега вече две царици са много.
Една ни стига... – Не! Не я убивай.
Може още да ни потрябва. Видя ли те някой?
Да... не! Никой, никой.
И тази уж приличала на царицата на царете!
Та тя е една глупачка. Затвори я в тъмницата.
Тя каза, че мъж като мен никога не е познавала
и че би искала да прекараме още много други нощи.
Тогава вече ще бъдем спокойни, а?
Инджеус, кажи на Белушка да ми даде още една порция.
Ела, господарю. Прекрасни са! Ето ви чудесна възможност.
Ти бе! Я се обърни, че ме излагаш.
Господарю, искаш ли да си купиш робиня?
Свежи робини!
Свежи робини! Господарю, ела тук.
Не искаш ли свежи робини? Махай се тогава! Чупка!
Този, този и този.
Трябва да има повод, за да ги арестувам.
Измисли нещо, каквото и да е. – Ще помисля.
10 таланта за парче.
Не, тази не. За 10 таланта мога да ти дам тази.
Не. – Ама тя е чудесна. Красавица е.
Обърни се де!
Щял да пристигне днес в Александрия. – Как ще влезе в двореца?
Носи съобщение за Клеопатра, но ни е необходима помощта ти.
Внимавай.
Ела с нас. – Какво става?
Защо ме арестувате? Нищо не съм направил.
Аз съм честен търговец на роби.
Хайде, тръгвай, тръгвай! – Нищо лошо не съм направил.
Защо ме арестувате? – Излезе нов закон.
Арестуваме всички, който са по-ниски от шест педи.
Дайте ми малко време да порасна! Още съм млад!
Аз съм по-висок от шест педи, защо ме арестувате?
Защото продаваш повредена стока.
Зъбите на твоя робиня са били развалени. А си и много дебел.
Но защо и мен? Аз съм висок, слаб и продавам първокласни робини.
Разбира се, освободи се от войниците ми и върви да работиш.
Арестувайте го за бунт срещу държавната власт!
Божествена Клеопатра, трябва само да си избереш.
Ето най-могъщите отрови в света.
"Капризната смърт", "Гробницата на Ориента",
"Мълниеносната роза", "Златната агония", "Бялото мъчение".
"Бялото мъчение"? – "Бялото мъчение" е за жена,
"Гробницата на ориента" е за мъж.
Но това, което ще си позволя да ти препоръчам,
е "Мълниеносната роза". – Какви са нейните достойнства?
Убива в мига, щом се поднесе към устата.
Не ти вярвам. Последния път ми даде отрова,
която трябваше да умъртви слон за 5 минути.
А, да, спомням си, така е.
Дадох я на един мой роб, а той умря след часове на мъчителна агония.
Но аз ти казах, че убива слон, а не роб.
На мен ми трябва отрова за мъже, а може би и за една жена.
В такъв случай, това е, което ти трябва.
Засега имам вяра само на кобрата.
Да, кобрата е първо качество, няма съмнение.
Но, уверявам те, че тази тук е способна
да умъртви и най-здравия мъж за броени секунди.
Не ти вярвам. – Как, не ми вярваш?
Не. – Не ми вярваш!
Не! Добре тогава! Гледай!
Не е лоша, ще я взема.
Готово! Достатъчен е един решителен жест.
А сега ти ще заведеш Белушка да попасе.
Накарай я добре да похапне, разбра ли!
От няколко дни нещо няма апетит. – А ти настоявай.
Разкажи й приказката за вълка. Заведи я при сладка тревица, ясно!
Опитвай я първо ти. – Разбира се!
Браво. Аз тръгвам.
Божествена Клеопатра.
Тази сутрин не трябваше да излизаш от двореца, беше ми нужен.
Моите разходки сред народа също са важни.
Кого намери този път? Може би някой двойник на Антоний.
Не, но разбрах, че заговорникът, който смята да посегне на живота ти,
ще влезе в двореца като римски центурион.
Няма да е трудно да го открием.
Благодаря ти, но лично ще се заема с тази задача.
Имам по-добър начин да разбера кой е.
В такъв случай не бих искал да бъда на негово място.
Царицата на царете!
Пардон. Извинете.
Отместете се. Не съм виновен, че ви болят коленете.
Но какво прави този?
Клеопа!
Клеопа. Виж!
Клеопа. Ама че помпозна церемония!
Голяма навалица!
Клеопа!
Хей! Аз съм!
Махнете го!
Клеопа... Ей, какво правите? Къде ме мъкнете?
Спрете! Защо ме арестувате? – Как си позволяваш такова държание?
Позволявам си, което мога да си позволя. Ние сме приятели.
Мълчи, брадичке антипатична!
Ето я Клеопатра, ето я моята царица! Кажи му, че сме приятели. Клеопа!
Кажи му. Нали сме приятели?
По-добре неприятел, отколкото приятел идиот, а ти си идиот!
Шегуваш ли се? – Други са загубили главите си
за много по-малко. – Клеопа, виждаш ли пръста ми?
Махни пръста си, ще те смачкам като червей!
Може ли да говориш така, след всичко, което стана между нас?
Какво иска този нещастник? – Сигурно е маниак.
Разбира се! Какво, маниак ли?! Клеопа, не си ли спомняш тази нощ?
Пръстена? – Пръстена? Спомням си.
Спомняш си? Разбира се, че помниш!
Тогава какви са тези номера? Ето го пръстена, Клеопа.
Арестувайте го! – Ти какво, полудя ли?!
Не виждаш ли, че се шегува. Ние сме приятели! Не бъди толкова зъл.
Обезоръжете го. Хвърлете го в тъмницата.
Не, чакайте, господа офицери, бъдете милостиви!
Искаш ли да го убия?
Този младеж се държа твърде странно и наивно, за да е от заговорниците.
Зад лицата на най-наивните се крият най-коварните души.
Искам да го разпитам.
Предателите не се разпитват. Убиват се!
Не искам да пощадя живота му, а само да говоря с него.
Опасно е да се изпитва симпатия към врагове.
Нищо не разбираш.
Където е безсилна мъжката сила, може да проникне очарованието на жената.
Доведи го тук и ме остави сама с него.
Майчице, какъв мрачен затвор!
От кога сте в тази страшна и черна тъмница?
Вече трийсет часа! – Трийсет часа! Доста.
А ти? – Трийсет месеца.
О, това е повечко.
А ти? – Трийсет години.
Сериозно? Козя брадичка ли имаше на влизане?
И усвои ли затворническия занаят?
Някой неща е по-добре да не научиш никога.
Че защо да не ги науча? "Човек се учи, докато е жив!"
Попаднеш ли отново в затвора, ще знаеш как да се държиш.
Оттук няма излизане. – Защо?
Защото оттук никой не е излязъл жив. – Виждаш ли ги тез рога?
Я си ги тури под брадището. Нямало излизане...
Какво толкова сте сторили, че ви държат в тъмницата цял живот?
Нищо не сме направили. – Нищо! Съвсем нищо!
Знаем само, че сме вътре по заповед на Туртул.
Негови жертви сме. Той върши престъпленията,
а ние излежаваме присъдите. – Не се притеснявайте, спокойно!
По-весело! Ще видите, че ще излезем. – Ще излезем... никога!
Как тъй никога? Ти глупак ли си?
Разбира се, че ще излезем. Ако стане нещо важно... не знам.
Ако Клеопатра роди син, ще има амнистия, нали?
За нас има само една надежда. – Каква, например?
Смъртта!
На Туртул! – А, ясно, на Туртул!
Елате тук. По-весело! Усмихнете се! Ще има амнистия.
Ще видите. Освен това, аз съм тук. Зная много забавни игрички.
Как ще се позабавляваме само! – Трябва да мислим за смъртта!
Абе ти ще млъкнеш ли?!
Ще ти оскубя брадата! Досаден дядка такъв.
Виж го ти старчока, иска да ни провали деня!
Знаете ли играта с четирите ъгъла? – Не.
Не я знаете! Сам съм я измислил.
Ти – там, ти – тук. Ти застани тук, ти – там.
А аз? – Ти изчезвай! Излез!
Няма ли да млъкнеш най-после! Как го търпите тоя с тази забрадка?!
Това не е на хубаво! Иска да ни провали играта.
Това е играта с четирите ъгъла. Казвам четири, а не три!
Ако кажа три, за мене не мисли, а ъгъла премести! Хайде!
Туртул!
Излез навън. – Сега. Веднага?
Веднага. – Тъкмо започнахме да играем.
Трябва да дойдеш незабавно.
Какво ще правите без мен, като дори не знаете играта.
Царицата иска да те види. – Знаех си, че ще размисли.
Казах ви, че ако Клеопатра роди син, ще има амнистия.
Но не и за теб, досаден дядка такъв!
Махнете ги тези неща! Ще ми извадите очите. Внимавайте.
Настъпва нощта. След малко ще отида в двореца.
Имам пропуск от Антоний, за да дам този пръстен на царицата.
А веднъж влязъл при Клеопатра с помощта на боговете,
ще поразя целта.
С ваше позволение, разрешете да вляза.
Клеопатра, аз не те разбирам. Ти не чуваш моя нежен зов.
Казах "с ваше позволение", а ти дори не отговори!
Нима това е начинът човек да се предразположи?!
Но в погледа ти тъй объркан,
симптомите се чувстват на любов голяма.
И тъй нататък. – Излезте, Дедит.
Не, чакайте. По-добре да има свидетел.
Вън! – Я по-добре излезте.
Отпрати ги, за да не се изложиш пред тях, нали?
За извинение ли ще ме молиш? Защо ми направи онази сцена?
Всички повярваха, че говориш съвсем сериозно.
Винаги говоря сериозно. – Не те разбирам. Какво искаш?
Искам да ми обясниш някои неща.
Първо ти ми обясни защо сега косата ти е черна.
Какво искаш да кажеш? – Не се ядосвай.
Въпросът ми беше наивен. – Защо искаше да ме убиеш?
Аз да те убия? С теб не може да се мели брашно.
Арестуваш ме, осъждаш ме на смърт, а после... И ми върни пръстена.
Вече нямам нищо общо с теб. – Престани!
Приближи се! Приближи се! Седни.
Няма пък! – Седни!
По-близо.
Погледни ме. Гледай ме.
Какво си ме зяпнала, Клеопа? Измил съм се както виждаш. Ето.
Твърде чист си за мъж. – А как иначе.
Същият съм като снощи. Ти си тази, която се е променила!
Доста си се променила.
Как се казваш? – Чезарино.
Чезарино? Приличаш на Цезар, а имаш и като неговото име!
И именно ти искаше да ме убиеш?!
Леле, става съвсем като снощи.
По дяволите, какви тежки ръце имаш! Изкриви ми чак врата!
С това ще ти го изправя!
Престани с тези шамари, ще ме направиш малоумен.
И без това вече ме боли глава.
По дяволите! Нищо лошо не съм ти направил.
Плесница от мен е чест за всеки. – Една – да, но две са много.
Нося съобщение от Антоний за Клеопатра.
Клеопа, сега като сме пак приятели,
обещай утре да не се промениш и да се държиш лошо с мен.
Утре няма и да мога да го сторя. – Наистина ли, Клеопа?
Защото утре ще бъдеш мъртъв. – Защо?
Защото никой от любовниците ми не остава жив.
Съжалявам, оттеглям се! Предпочитам да живея!
Клеопатра. – Какво искаш?
Казах да не ме безпокоят. – Пристигна пратеник от Антоний.
Да влезе. – Пусни го да влезе.
Добър вечер! – Антоний ли те изпраща?
Командващият заповяда да ти предам лично този пръстен.
Още един пръстен, Клеопа. Скарабеят!
Сега знаеш ли какво ще ти се случи? – Какво е съобщението?
Трябва да говорим насаме.
Стража!
Беше ме гнус да те хапя, но се наложи.
Провалих се, но други ще дойдат! – Отведете го!
Ако отиваш в тъмницата, поздрави всички от мен.
Като хлапаци са тези римляни. Играят си с опасни нещица.
Но тези два пръстена са еднакви. – Клеопа, какво има в тази главица?
Единият пръстен е мой! – Кой си ти?
Пак ли започваш? Аз съм онзи от снощи. Не помниш ли?
Ти беше положила главица тук, а аз се облегнах върху лъва. Помниш ли?
Дойдох при теб и ти показах една игричка.
Взех ръцете ти и ти казах: "Разгадай загадката". Помниш ли, Клеопа?
Ти взе да плачеш. Тогава поиграхме с теб на прасенце.
На куцото прасенце, помниш ли? Вървяло, вървяло, вървяло,
вървяло, вървяло... Стигнах до тази планина.
Спомняш ли си, че ти не ме пусна да мина,
а аз ти казах: "ха-ха", и ти взе да се смееш.
После отново взе да плачеш, а аз ти казах:
"Защо плачеш, Клеопа?" За какво толкова трябваше да плачеш снощи?
И ти мислиш, че Клеопатра може да плаче? Глупак!
Жената, с която си бил снощи е една никаквица.
Ти го казваш! Обаче тя беше много по-симпатична от теб.
Как си могъл да повярваш, че е царицата?
Била е с моите дрехи, но гъската си е гъска дори със златен нашийник.
Щом не си била ти, къде е онази другата?
Каква друга? – Онази другата от снощи.
Ще свърши също като теб. Ще умре при изгрев-слънце.
Значи е в тъмницата! – Точно така! И ти ще идеш там.
Да!
Но първо искам да ти покажа каква е разликата между царица и робиня.
Нищо не ми казвай. Каква е разликата между една царица и една робиня?
Царицата носи корона, а робинята...
Много си сладка, Клеопа. Значи някои ги погубваш?
Не някои, а всички!
О, Изида, как ожаднях! О, Озирис!
Дай ми да пия, Клеопа. – Искаш да пиеш?
Да, жаден съм. – Чакай малко, Чезарино.
Изчакай малко. – О, Озирис!
Само да знаете колко съм жаден!
Какво ме сполетя само!
Какво ще пийнеш: "Русият гърч" или "Капризната смърт"?
"Капризната смърт"... А, не! Не обичам концентрати в бутилки.
Най си обичам домашното пиене.
Инджеус! Дай ми бъчонката с млякото!
Хайде, по-бързо. Не се туткай! Подай ми бъчонката с млякото!
Какво стана? – Козе мляко от Занзирас.
Мляко?!
Специално мляко... Ама че глупак... Това е вино!
Специално мляко? – Червено мляко.
Червено? – Да, и прекалиш ли – виждаш двойно.
Двойно? Я да пробвам. – А, остави!
Май двама като теб няма да правят и един любовник.
Ако ме вкара в беля...
Хубаво ли е?
Колко е хубаво само! – Ама ти изпи всичкото!
Нямаш ли друго? – Друго ли?
Я да видим.
Подай ми една бъчонка. – Бъчонка?
С вино.
Не се стеснявай, Клеопа. Имаме си цяла изба. Пийни си.
Има чудесна поговорка: "Пийнала женица – двойна хубавица".
Пий първо ти. – Защо, не ми ли вярваш?
Не. – Ама че си недоверчива!
Пошегувах се!
По дяволите, Клеопа, ти от шега не разбираш ли?
Откъсна ми кратуната.
Вземи, пийни си.
Симпатичен си. Жалко, че утре ще трябва да умреш.
Ако е да ти доставя удоволствие, мога да мина и без това.
Невъзможно е. Утре при изгрев-слънце ще умреш.
Наистина ли?
Пий, Клеопа. До разсъмване има време.
Могат да се случат толкова неща. Внимавай, изпоцапа планината си!
Няма ли още една бъчонка. – Още една ли искаш?
Инджеус!
Ще изкараме и тази война.
Тази ще е най-последната. Казва ти го Домиций Енобарбо.
Стой!
Но какво чака?
Чака нея, фаталната жена. Какво друго, тъпак такъв!
Клетият Марк Антоний, не е разбрал, че жена и война не се съчетават.
Защо? – Дори при войните
има моменти на затишие и покой, а с жените – никога!
Имаш право, но само до известна степен.
Антоний води война, за да е по-близо до Клеопатра – неговата жена.
Аз дойдох доброволец, за да съм по-далеч от Джепса – моята жена.
Всичко зависи от качествата на жената.
Дай заповед да потеглят.
Напред!
Какво превъзходно мляко! Козе ли е?
Това е мляко от занзираска козичка. – Искам още.
Колкото поискаш. Имам козичка от 1, 2, 3, 10 литра, каква я искаш?
Искам коза от 100 литра! – Добре.
Като се върна в Занзирас, ще ти изпратя ей такова козище.
Не, ти няма да се върнеш в Занзирас. След малко ще умреш.
Ще ти дам добра отрова. Доволен ли си?
Подобни вести ми доставят удоволствие.
Чезарино, ще те наричам Цезар.
Както искаш, но аз тръгвам. – Не, не!
Ще те наричам Цезар, защото това е името на един велик мъж.
Наистина? – Той имаше високо чело като твоето.
Сини очи... О, ти също имаш сини очи!
О, колко странно, така си сякаш с едно око!
Едно-единствено око? – Почакай да намеря другото.
Ето! Сега си с две очи.
Едно, две, едно, две...
Едно... две, три, четири.
Извинявай, Клеопатра, но точно това ми трябваше. Стой тук и поспи.
А ти да мълчиш, шпионин такъв! Ще ти откъсна брадата, лицемер такъв!
Дай ми пръстените, Клеопа, трябва да тръгвам.
Утре пак затривай колкото си искаш офицери.
Съжалявам, че напускам планината, но заминавам на море.
Стой! Къде отиваш?
Царицата спи и не иска да я безпокоят.
Застани тук на портала и не пускай никого да влиза.
Ще сторя всичко, което поискаш. – Браво. Ще ти дам една целувка.
Впрочем още една. Да не оставяме днешната работа за утре.
Днес имам късмет, дължиш ми 15 таланта.
Офицери! Офицеряги брадяги, къде сте?
Не си играйте на хлапетии! Арестуваха царицата!
Хвърлиха я в тъмницата! – Не е възможно!
Каза ми го самата тя. – Кой може да е дръзнал?
Беше онзи с неприятното лице. Онзи с висулчицата – Туртул!
Този път ще си плати за всичко! – Стража!
Повикай ме, когато се събуди. – Ето го! Елате тук!
Той беше! Арестувайте го! Елате всички! Ето го!
Пуснете ме! Да не сте полудели?! – Ами, полудели.
Самият той заповяда да арестуват любимата ни царица! Нали?
Да живее царицата!
Елате, господа офицери. И вие, войници.
Вие шегички ли си правите с тези остри нещица?! Май са опаснички.
Елате насам. Ето, виждате ли? Тук са килиите на затвора.
Тук е царицата.
Къде е затворена царицата? – Царицата?
Ако си ни измамил, ще те накълцаме! – Почакай, сега ще видиш.
Няма ли една жена в тази тъмница? – Да, има.
Но тя не е царицата. – Млък, че ще ти скъсам висулките!
Казвам ти, че е царицата. – Ще видим.
Отвори вратата! – Хайде, черни робе!
Ще ти откъсна брадата! Сега ще видиш, че е царицата!
Ето я божествената Клеопатра! Царицата на царете!
Най-великата царица! Сложи си този пръстен и мълчи.
Най-великата царица на целия свят.
На колене! Всички на колене пред Клеопатра!
Всички! Чувате ли! На колене!
Ти не! Ти си божествената Клеопатра. Покажи им пръстена.
Виждате ли го? – Но тя е руса.
Е, да, руса е. Ще ти отскубна всичко що виси по теб!
Руса е. И какво? Съмнява ли се някой?
Станала е руса от страх. Човек си сменя цвета от страх.
Чернокосите стават руси, русите стават бели,
белите стават черни, не е ли така?
Какво, ти не си ли черен? А живите? Живите се превръщат в мъртви.
Не съм направил нищо. Тази не е Клеопатра.
Мълчи, лъжец! – Ела тук. Дайте го при нас.
Виждаш ли ги, това са твои другари. Нямат търпение да те разкъсат.
Хайде, ще ви го дам. От мен да мине.
Пуснете ме!
Ето го вашия приятел. Затрийте го, изяжте го.
Но бавно, не бъдете фанатици.
Но не давайте нищо на дъртия!
Да бягаме!
Сбогом! Изядоха го. Това вече е лакомия.
Ама разбира се, естествено, моя величествена Клеопатра.
Внимание! Великата Клеопатра заповядва:
Всеки да се върне на своето място! Извинете.
Офицерите да се върнат в своите офицерства, робите – в своите робства.
Никой. Повтарям! Никой,
за нищо на света не трябва да говори за случилото се.
След малко божествената Клеопатра, придружена от своя покорен слуга,
ще излезе за обичайната си утринна разходка.
Да вървим, Клеопа. С ваше позволение.
Дайте тон за химн.
Но ние... – Какво, не го ли знаете?
Я си го припомнете!
Клеопатра! Клеопатра!
И хич не ни следвайте!
Интелигентни са тези офицери. Дойдох тук, за да видя моята царица.
Ти си моята царица. – Аз съм само една жена.
Да вървим към щастието си, моя радост.
Ще бъдем заедно по този път. Винаги заедно.
Страх ме е. – Страх те е? Откъде този страх?
Редом с теб върви един момък, висок, горд и смел.
А, тази е заключена! – Ами сега?
От какво се страхуваш? Ще бъдем заедно. Винаги заедно!
Щом съм близо до теб, няма причина да те е страх от нищо.
Какво страшно може да има? Докато те пеят...
Я чакай! Не пеят ли вече? – Не.
Значи са разбра ли? – Сигурно.
Да бягаме тогава!
И тази е затворена! – Ами сега?
Не се страхувай. Да видим оттук.
И тази е заключена. Оттук!
Тук е стена.
Накъде да бягаме? – Насам!
Не, благодаря, ние бягаме...
Браво! Ето го нашето спасение. – С нея ли бягаш?
Да, защо? Нещо против ли имаш?
Извинявай, но както казват: "Ти оставаш, аз се спасявам."
Сега наистина трябва да те е страх. Сбогом, Ниска!
Чезарино!
Малка шегичка!
Да вървим.
Само се пошегувах.
Превод Евгени Алексиев
Субтитри от дублаж Мирослав Вачев
Допълнения, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
© 2019-2021 • TextBg.com • Политика за личните данни
https://textbg.com/Texts/List/1356