Леда Милева. Дъжд. Дождь

Дъжд в гората,
летен дъжд.

Бързо леля Костенурка
влиза в своята къщурка,
мята малката Калинка
пъстрата си пелеринка,
Кос под гъба червенушка
като под чадър се мушка,
а листенце за качулка
връзва си една Светулка.

Жабата стои сама -
без чадър, без мушама,
скача, радва се и кряка:
- Вижте мене - отзарана
взех в реката топла вана.
Бях в потока - квака-квак -
и сега се къпя пак,
ни се плаша, ни се гуша,
нищо че е хладен душа!


Дождь над лесом,
летний дождь.

Быстро тётя Черепаха
в дом свой спряталась, заахав.
Тут же Божия коровка
пёстрый плащ надела ловко.
Дрозд укрылся под грибом,
словно под большим зонтом.
Смастерил и Светлячок
из листочка кожушок.

Только Жаба, не ища
ни зонта и ни плаща,
всех зовя принять участье,
скачет, квакая от счастья:
- Искупалась утром ранним
я в реке, как в тёплой ванне.
А сейчас опять купаюсь
и дождя я не пугась.
Ничего, что душ холодный,
дважды моюсь я сегодня!


Рецензии