Евгени Георгиев Алексиев
=== ДЪЛБОК СОНДАЖ ===
ПЪТЯТ НА ИНТЕГРИРАНОТО СЪЗНАНИЕ
("ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ") /ВТОРА ЧАСТ/
ГЛАВА ДЕВЕТА
ИЗСЛЕДВАНИЯ – ВТОРА ЧАСТ
„ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНАТА ВРЪЗКА”
Тази глава е в процес на обработване.
(Обем в този вид на Глава девета – около 120 стр.)
====================>
ТОЗИ ТЕКСТ В НАСТОЯЩИЯ ПЕРИОД Е В ПРОЦЕС НА ПРЕРАБОТВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ
ИЗСЛЕДВАНИЯ – II. ЧАСТ
„ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНАТА ВРЪЗКА”
Хипотетичната възможност за осъществяване на комуникация в реално време със сънуващ по време на „осъзнат сън”/ Съобщения за проведени експерименти за активиране на „психофизиологична връзка”
За осъществяване на контакт и комуникация в реално време от спящи и сънуващи в „осъзнат” сън към наблюдаващи ги изследователи с подаване на „кодирани” сигнали чрез определени движения на очните ябълки на очите на спящия и сънуващ изследван индивид се появиха твърдения още през 70-те и 80-те години на XX-ти век от няколко към онова време предполагаемо независими източници – експериментиращи по проблематиката изследователи, извършвали лабораторни изследвания (експерименти на Алън Уърсли първоначално заедно с Кейт Хърн (1978 г.), а впоследствие на Алън Уърсли заедно с д-р П. Фенуик и д-р М. Шатцман в болницата „Св. Томас Хоспитал” в Лондон, Великобритания (1984 г.), и изследвания на д-р Стивън Ла Берг от университета „Станфорд Юнивърсити” в Калифорния, САЩ, заедно с Нагел, Тейлър, Демент и Дзарконе (1981 г.) С подобни изследвания в същия период са се занимавали и групите на Дейн (1984 г.); Огилвие, Хънт, Тайсън, Луческу, Джейкинс (1982 г.); Огилвие, Хънт, Кушнирук, Нюман (1983 г.) и други. В докладите на Ла Берг се изтъкват „факти, аргументи и резултати от електроенцефалограми”. Не успях да намеря информация, че експериментите са били подробно и всеобхватно регистрирани и записани на видеозаписи в хода на различните етапи и аспекти на тяхното провеждане, не намерих и съответни видеозаписи.
===========================> <=================================
Известно време ме занимаваше въпросът и претеглях „за” и „против” дали е възможно (без да е постигнал някаква достатъчна степен на интегрирано съзнание) сънуващият с обичайни ментални и физиологически характеристики и способности, и при наличните все още видове технически средства и апаратури, да е в състояние да осъществи контакт в реално време от своята въображаема сънищна ситуация с наблюдаващите го във външната реалност?
Какви са възможностите човек със стандартни способности, намиращ се в състояние на „осъзнат” сън да е в състояние докато се намира в „осъзнатия” си сън да подаде чрез спящото си физическо тяло някакъв вид сигнали към изследващите го в лабораторията и така да им предаде информация?
Във връзка със съобщения от минало време от поне два различни източника, че при изследвания и лабораторни експерименти, предварително планирано и подготвено, и повече от един път целенасочено е била осъществена комуникация между сънуващи в „осъзнат” сън и наблюдаващи ги в лабораторията с еднопосочно предизвикване и предаване от сънуващите на информация, ще разгледам няколко аспекта, свързани с логиката на възможността или на невъзможността по принцип да се осъществи такава обективно доказуема синхронизирана в реално време пряка комуникация между сънищния свят и будната реалност с еднопосочно предаване на информация от сънищата към външната реалност.
===========================> <=================================
Може да прозвучи странно в общия контекст на Пътя на интегрираното съзнание (или на идеите и целите на „Йога на интегралното съзнание”) да поставям под съмнение възможността евентуално да се преодолее или да се използва, да се активира и приложи един или друг механизъм на спонтанни психични и неврологични реакции, което очевидно би имало пряка връзка с представата за общото обединено интегрирано съзнание и би произтичало от взаимната свързаност на функциите на общото съзнание.
Но тук става въпрос не за възможностите на интегрирано съзнание, а за лабораторни изследвания с доброволци, които се подлагат на експерименти, чиято цел е да се постига и изследва състоянието "осъзнат сън", както и за хипотетични начини на контакт и общуване в реално време между тези спящи изследвани и наблюдаващите ги изследователи. Не става въпрос за някой, който е постигнал определена степен на интегрирано съзнание, или още повече за някой, който владее достъп до Вътрешната си сфера (или поне за някой, който е напреднал в достатъчна необходима степен по Пътя на сънищата и в процеса на интегриране на своето съзнание).
Целият разговор в тази част на книгата, свързан с Пътя на сънищата и овладяването на "осъзнати" и „контролирани” сънища, се отнася за доброволци в изследвания и хора с очевидно типични обичайни способности и качества, характерни за състояния, съответстващи на Нулевото ниво или най-много на началните стадии на Първото ниво, според класификацията на Йога на интегралното съзнание (което Първо ниво в напредналите си стадии и в своя финален етап вече има за цел откриването на пътя и достъпа към Портала за личната Вътрешна сфера).
Колкото и незначителен да е въпросът относно тези експерименти и търсените и евентуално постигнати от тях резултати в контекста на целите и хоризонтите на Пътя на сънищата и още повече на Пътя на Йога на интегралното съзнание, все пак реших да го разгледам и да анализирам различните възможни аспекти, които биха представлявали препятствие за постигане на такива резултати, както и какъв би бил характерът и същността на евентуални подобни резултати.
Доколкото в различни публикации от миналото се твърди, че това е било направено, не бих упреквал някого в изопачаване или изкривяване на факти, а просто разглеждам и излагам съответни позиции, доколкото все пак всичко свързано с „осъзнатите” сънища има пряка връзка с индивидуалното развитие и усилия за преминаване на началните стадии по Пътя на сънищата и за навлизане и преминаване в следващи етапи по далечния Път на Йога на интегралното съзнание. .
===========================> <=================================
За какво по-точно става въпрос? За твърдения на съответните учени, че когато сънуваш във фаза „РЕМ” и в сънищата си се оглеждаш и разглеждаш обстановката около себе си, движенията на погледа ти в съня причиняват същия вид движения на очните ябълки под затворените клепачи на спящото ти тяло. За твърдението на въпросните учени, че движенията на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ” били предизвиквани от движенията на погледа и очите им докато по време на съня си в сънищата си се оглеждали и разглеждали обстановката около себе си. Това се дължало на присъща на човека и проявяваща се във фаза „РЕМ” психофизиологична връзка. На базата на това свойство били проведени експерименти, при които спящите доброволци по време на съня и сънищата си предали на изследователите информация чрез предварително договорени специфични движения на очните си ябълки.
Фаза „РЕМ” на съня носи името си от движението на очните ябълки под затворените клепачи на спящия. Във фаза „РЕМ” докато човек сънува, очните ябълки на спящото му тяло извършват определени движения. Според определени изследователи на съня, очните ябълки се движели по същия начин и със същите движания както се движели в съня очите на сънуващия докато в съня си разглеждал обстановката около себе си. Както се движел погледът на сънуващия в съня му, така по същия начин се движели очните ябълки под затворените му клепачи докато спял.
***
От страна на представители на първата от споменатите (в глава VI.) три категории се съобщаваше, че при експериментални изследвания с доброволци в състояние на „осъзнат сън” са били постигнати някои резултати, които на пръв поглед изглеждаха невероятни и съмнителни. Но авторите им настояваха, че такива експерименти с постигнати резултати реално и обективно са се случили. Подобни информации се предоставяха и от други изследователи на „осъзнатите сънища”, твърдейки, че са постигнали същото. По-специално, заявяваха, че при сънуване по време на фаза „РЕМ” има връзка и съответствие между посоките на движението в съня на погледа и въображаемите очи на сънуващия с начина и посоките и движението на очните ябълки на физическото тяло на спящия, обяснявайки такъв „феномен” с наличието на психофизиологична връзка и ефект.
На тази основа, съответните изследователи и експериментатори твърдяха, че по време на лабораторни изследвания и експерименти са успявали да осъществят контакт в реално време със спящи по време на „осъзнат” сън. По-конкретно, заявяваха, че спящият и сънуващ в „осъзнат” сън по време на фаза „РЕМ” е можел да подава „сигнали” чрез предварително договорени начини („кодове”) на движение на своите очни ябълки под затворените си клепачи и така да предаде в реално време информация на изследващите го – от своя свят на сънищата в реалния свят на будните. Според твърденията на изследователите, заявили за тези свои постижения, очните си ябълки спящият в „осъзнат” сън успявал да управлява и да движи по предварително договорения им начин и така да им предаде съответния „код”, като съзнателно, умишлено и целенасочено премествал по същия начин погледа си докато по време на „осъзнатия” си сън гледал и разглеждал обстановката около себе си в сънищната си ситуация.
Движейки по определен начин погледа и очите си във въображаемата ситуация, в която се намира по време на „осъзнатия” си сън, сънуващият постигал ефекта по същия начин да се движат очните ябълки на неговото физическо тяло в лабораторията като по този начин подавал кодираните сигнали и информация от света на сънищата към света на будните. Всичко това се придружавало със записи на енцефалограми, които впоследствие се съпоставяли по време и се правели съответни изводи.
Информациите от съответните изследователи и експериментатори стигаха и по-далече с твърдения за осъществени различни други експерименти със сънуващи в „осъзнат” сън, например със сънуващ, който имал задачата и даже успявал да си представи, че гледа света в своя сън през цветно стъкло, че го затъмнява или осветява и други подобни, или сънуващи, които имали задачата да натискат в съня си някакъв бутон, като идеята била, че това можело евентуално да рефлектира в определено движение на ръката на спящото тяло.
===========================> <=================================
Според информациите от някои изследователи, такъв вид контакт и подаване на сигнали е психофизиологично възможен и е бил постиган нееднократно. В такива информации се съобщава за осъществено при експерименти подаване от спящи на съответни сигнали чрез определени движение на очните им ябълки (като дори се правят интерпретации за евентуална възможност за стискане с ръка).
Според теорията и твърденията на съответните изследователи и експериментатори, психофизиологичната връзка се проявявала във фаза „РЕМ” независимо от това дали сънят е „осъзнат” или не. Просто когато в съня си сънуващият разглеждал обстановката около себе си и движел поглед, очите му докато спи се движели в същите посоки и ритъм (или, ако това звучи прекалено абсурдно и изглежда явно практически невъзможно, да речем поне, че според теорията и съответните изследователи, очите на спящия се стремели да следват същите движения по подобен начин.)
===========================> <=================================
Темата е свързана с редица въпроси.
Тяхното изясняване може и трябва да е предмет и задача за сериозно и прецизно документирано установяване и доказване от страна на съответни официални смесени екипи от различни научни направления – психолози, медици, психиатри, физиолози, физици и други, с участието на наблюдаващи ги институтски или университетски комисии или бордове. Всички експериментални процеси във всички техни подробности да бъдат проведени със съвместно наблюдение. При това, те да бъдат надлежно регистрирани с всички използвани апаратури от началото до края във всички етапи и моменти със съответните резултати, да бъдат подробно записани и документирани с ясни видеозаписи. Тези регистрации и видеозаписи да бъдат публикувани по съответния начин с нормален достъп до тях.
А не да са дейности на изолирани ентусиазирани експериментиращи екипи или институтски групички, а още по-малко на „специалисти в областта на паранормални явления”, не на обявили се в тази област специалисти, постфактум заявяващи за съответните си екперименти и постижения и публикуващи съобщения и доклади за постигнати едни или други резултати.
Всичко това има смисъл и е необходимо, когато става въпрос за информации и заявления за постигнати подобни резултати, доколкото става въпрос за изследване на механизмите и възможностите в една изключително важна област каквато е човешкият мозък, човешкото съзнание, и всякакви съмнения, а още повече недоказуеми и произволни твърдения и заявления, биха били противопоказни, а и не би могло да бъдат възприемани като достоверни, и нито като верни, нито като неверни.
(Разбира се, този подход и пожелание са в голяма степен идеалистически, като се има предвид как отделни държави се стремят да запазват в тайна свои постижения в специфични области, а различни научни изследвания в специфични сфери се разглеждат и контролират от определени власти с оглед възможностите за създаване на оръжия, включително психотронни, и методи за контрол върху човешкото съзнание.)
Кои са някои от въпросите?
Каква е достоверността на така наречената „психофизиологична връзка” и ефект – връзката по време на фаза „РЕМ” в „неосъзнат” или в „осъзнат” сън между движението на въображаемите „поглед” и „очи” на сънуващия във въображаемата му сънищна ситуация (т.е. движението на „погледа” на „субекта” или „същността”, в която се себевъзприема сънуващият – на неговото „Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън или „Реално Аз” в „осъзнат” сън) и движението на очните ябълки под затворените му клепачи на спящото му физическо тяло (на „реалното му Аз” в реалния физически свят на будните)?
Съществува ли и възможна ли е такава „психофизиологична връзка”?
Възможно ли е или не е подаването на сигнали от сънуващия по време на „осъзнат” сън?
Присъща ли е за човешкото устройство? Възможна ли е като постоянно действаща или като само понякога активна?
Възможно ли е „разглеждането” на обстановката в сънищната ситуация във фаза „РЕМ” да води автоматично до аналогично /огледално/ движение на очните ябълки?
Отнася ли се това само за състоянията в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ” или и за всички сънища във фаза „РЕМ”?
Присъща ли е и възможна ли е при всички хора или само при някои?
Възможна ли е само при наличие на определена природна дарба, или може да бъде постигната от всеки?
Зависи ли постигането й от определена практика и упражнения, или може да зависи само от определена индивидуална даденост или дарба?
Става ли постигането й случайно и остава ли инцидентно, или веднъж постигната се превръща в качество и постоянна способност?
Постигната ли е и осъществена ли е реално от съответните изследователски екипи и лаборатории или не е?
===========================> <=================================
Ако трябва в лабораторни условия да се установи външно и докаже дали някой доброволец е постигнал състояние на "осъзнат" сън (в случай, че не съществува такава апаратура, която би могла да го направи), би било необходимо да бъде установена достоверна комуникация в реално време между сънуващия докато сънува и наблюдаващите го в лабораторията изследователи. (Всъщност, за да го определя по-точно, трябва да бъде установена такава комуникация между проявлението на неговото съзнание, намиращо се в състоянието на "осъзнат" сън, и наблюдаващите го изследователи.)
Такава идея е била в основата на някои изследвания и експерименти и работата по нея е била отразена в някои публикации от предишни години. На пръв поглед тя изглежда нелогична, несъстоятелна и абсурдна, защото както всички знаем от собствен опит, в състояние на сън се изключва връзката ни с реалния външен свят на будните. Обратното изглежда невъзможно ако става въпрос наистина за сън и сънища, а не за някакъв друг вид алтернативно състояние.
И все пак някои изследователи са заявили, че са осъществили такъв вид комуникация, позовавайки се на присъща на човешката природа психофизиологична връзка. Според такива твърдения и публикации, тази връзка давала възможност някои елементи от преживяването и действията при сънуване на сън да предизвикват автоматични ефекти и реакции на спящото физическо тяло. При „осъзнат” сън така можело да се подадат „кодирани сигнали”. Доколко това би могло да е достоверно?
=========================> <=======================================
От такива информации и твърдения всъщност се създава внушението, че подаването на подобни сигнали е сравнително лесно осъществимо от всеки, способен да постигне „осъзнат” сън (подобно и на аналогични внушения, че не е особено трудно да се придобие и трайно да се задържи способност за редовно и често „осъзнато” сънуване).
Такива информации всъщност биха означавали, че в човешкия организъм трябва да е заложена естествена възможност спящият и сънуващ човек (поне във фаза „РЕМ”) от състоянието си в някаква въображаема абстрактна ситуация (от изолирано състояние на съзнанието си в изолирана абстрактна въображаема ситуация) да може едва ли не с лекота да осъществява целенасочен контакт (макар и индиректно, психофизиологично обусловен и насочван, непряко свързан с контрол на субекта, който го подава – т.е. на „Реалното Аз” в „осъзнатия” сън) със спящото си физическо тяло и да предизвиква извършването на определени физически действия, движения, които да са смислени от гледна точка на външния наблюдател. В същото време, физическото тяло на спящия е неактивно поради това, че човекът спи и мозъкът му е в спящо състояние на сън (макар и „осъзнат”), при което спящото съзнание не е в пряк контакт с тялото и не го управлява (независимо дали сънят е „осъзнат”) и човек фактически не обладава присъщия за будното състояние пряк съзнателен физически контрол.
=========================> <=======================================
Ясно е, че за да може такава връзка и действие да станат възможни и да се осъществят, то те биха предполагали при конкретния човек, който ще сънува и ще участва в екпериментите, постигането на осъществяване или присъщото наличие и функциониране на автоматична връзка между центъра (или невронната и асоциативна структурата) в неговия мозък, през който преминава и се осъществява управлението на нервите на мускулите на очните ябълки, от една страна, и Асоциативната каскада на сънищата и съответното възприятие и осмисляне на „Въображаемото Аз” във въображаемата сънищна ситуация, от друга страна. Очевидно подобна психофизиологична връзка не би могла да зависи (и да се появява или активира) само от това дали по време на своя сън ти си разбрал, че сънуваш. Ако тя би съществувала в точно такава форма (разглеждане на обстановката в съня – движение на очните ябълки), както твърдяха съответните изследователи, тя би трябвало да е резултат на определен механизъм, действащ поне в рамките на цялата фаза „РЕМ”, когато очите на спящия се движат. А евентуалното постигане на състояние на „осъзнатост” просто би предполагало сънуващият да може и да успее да си спомни за уговорката си с изследователите и за вида на кодираните сигнали, които те очакват да им подаде.
Същевременно, връзката в реално време и предаването на информация от сънуващия в един въображаем свят, макар и в „осъзнат” сън, на будните в реалния свят без съмнение е интересен въпрос, засягащ специфични функции и обхвата на различните евентуални възможности на „психофизиологичните връзки и ефекти”, свързани с мозъчната дейност и с контрола от страна на мозъка над тялото, но като цяло, в светлината на целта да се докаже реалността на „осъзнатите” сънища или дори на възможността да се постига и демонстрира някакъв елементарен самоконтрол в сънищната обстановка и ситуация по време на „осъзнатия” сън, хоризонтът на всички тези изследвания и опити за енцефалографски регистрации на едни или други състояния, е твърде близък и тесен.
=========================> <=========================================
„Реалното Аз” е във въображаема ситуация, в която няма пряка връзка с реалното „Аз” за „осъзнато” волево въздействие и контрол на физическото тяло.
Каквато и висока степен на приближаване да може да се постигне със спонтанно възникнала сънищна ситуация и нейно допълнително оформяне и трансформиране в "осъзнат" сън, тя принципно не може да стане идентична със ситуацията във външната реалност (докато оставаш в сънищното пространство и не си преминал през порталите към вътрешните сфери).
Ситуацията в съня е въображаема – обичайната „осъзнатост” в "осъзнатия" сън (при неинтегрирано съзнание) принципно не би следвало да има и няма пряка връзка със сенситивните възприятия на спящото физическо тяло, а възприятието във въображаемата сънищна ситуация не може да е идентично с възприятието в ежедневната будна реалност, така както и въображаемата сънищна ситуация не е и няма как да е идентична с ежедневната будна реалност.
Логически не е възможно по време на състоянието си на сън и сънуване съзнателно да извършиш едновременно и сенситивно контролирани и възприемани с „осъзнатостта” си в съня съзнателни целенасочени действия с реалното си физическо тяло.
Възприятието в "осъзнатият" сън не е "паралелно възприятие", "осъзнатостта" в съня не е осъзнатост на будната реалност и на физическото тяло, не осигурява непосредствена пряка съзнателна връзка с физическото тяло – освен ако по пътя на интегриране на съзнанието си откриеш съответните портали и коридори през които да преминеш.
При неинтегрирано съзнание "осъзнатостта" в "осъзнат" сън, независимо с каква степен на самоидентифициране е тя и с какви възможности за задържане, контрол и трансформиране, може да се определи като стандартна или обичайна.
=========================> <=======================================
Това, което, когато разглеждам механизми, свързани със сънищата, наричам спонтанна връзка е автоматично проявяваща се, заложена от природата връзка, която не се контролира от съзнателния процес в будно състояние и от волята и желанието на човека, и може да се проявява докато той е в състояние на сън. Тя може да се проявява при едни или други условия и състояния, или при едни или други хора, в зависимост от техни лични дадености, качества или вродени дарби. Спонтанната връзка може и да е постоянно действаща като заложен от природата механизъм, без да зависи от съзнателно иницииране, от желанието и волята на човека, когато той е в будно състояние. Това се отнася за изясняване какво се има предвид с понятие като „спонтанна връзка”. Според възприети клишета, такава връзка най-популярно и стандартно се нарича „подсъзнателна”. Според Пътя на интегрираното съзнание и в Йога на интегралното съзнание понятията „подсъзнание” и „подсъзнателно” се избягват като се считат за неправилни. Причина за такова отношение е, че тези понятия изразяват всъщност идея за състояние и качество, които са заложени в човешката природа и са постоянни, непроменими, непреодолими природни дадености, постоянна, винаги съществуваща и непроменима част от общия мозъчен и съзнателен процес, произтичаща от самата структура и начин на функциониране на мозъка. В Пътя на интегрираното съзнание и в Йога на интегралното съзнание такава представа се отхвърля като тя се опровергава с постигане на интегрирано съзнание чрез практиката и в движението по Пътя. За състоянията, които са обичайни при повечето хора, на неинтегрирано съзнание, се приемат понятията, свързани с Вътрешната асоциативна каскада (като част от общата Асоциативна каскада на съзнанието), Вътрешното съзнание, „Вътрешното Аз”.
Спонтанни връзки (наричани популярно „подсъзнателни”) между психически (съзнателни) процеси (към които всъщност се включват и процесите по време на сънищата) и физиологични процеси и реакции на физическото тяло съществуват и се проявяват. Проявяват се връзки между психичното състояние на човека и състоянието на неговата имунна система (възникнало е цяло направление в науката, разглеждащо тази ръзка през нарвната и ендокринната система, наречено психоневроендокриноимунология).
Ако такива връзки между психични процеси и физиологични реакции в будно състояние се проявяват, възниква въпросът доколко подобни връзки би могло да се проявяват между психични процеси и състояния по време на сън и физиологични реакции, както и физически реакции и действия. Връзки с физиологични реакции очевидно се проявяват, например изпотяване при едни или други напрегнати сънища. Връзки с физически реакции и действия очевидно също могат да се проявяват – например бълнуването по време на сън, движението на очните ябълки (независимо каква е точно неговата причина – неврологичен рефлекс или огледално следване на въображаем поглед в съня), едни или други движения на тялото по време на сънуването (въпреки идеята и тезата, че по време на сън тялото се обездвижва в своеобразна временна парализа), например и случаи, когато има съвпадение между ритане с крак във въображаемата ситуация в съня, и едновременно ритане с крак на спящото тяло (за каквито съм споменавал, че неведнъж се случват), както и в известен смисъл при прояви на сомнамбулизъм и др.
Този вид спонтанни връзки са непреки, те не се инициират и не се контролират от протичащ в този момент съзнателен или осъзнат процес (както доколкото това се отнася за будното състояние, така и доколкото се отнася за „осъзнат” процес в състоянието на „осъзнат” сън). Такива връзки са недостъпни за всекиго, тяхното проявление зависи от едни или други индивидуални дадености. Някои хора бълнуват и говорят на сън, а други не. Някои хора имат проявления на сомнамбулизъм, а други не. Някои хора имат състояния когато спят с отворени очи, а други не.
Наричат такава връзка „подсъзнателна” защото не се активира в резултат на съзнателен процес, по желание, по силата на собствената воля. Не всички проявления могат да се активират при всеки човек и в обичайни случаи и не всяко проявление може да се активира предвидимо или постоянно.
(При случаите на сомнамбулизъм при евентуално ходене насън проявлението на такава връзка е по-специфично от други случаи – докато ходиш насън може и въобще да не сънуваш, например да не сънуваш, че ходиш в съня си, като така нареченото „подсъзнание” управлява физическото ти тяло – „Вътрешното Аз” е поело контрол и управлява реакциите ти и ходенето насън. Малко по-нататък отново ще се спра на този въпрос.)
Ако такъв вид спонтанни връзки (спонтанни психофизиологични връзки) се проявяват и в будно състояние и по време на сън, възниква въпросът доколко такъв вид психофизиологична връзка би могло да се проявява в резултат на различните психически процеси при едно въображаемо възприятие по време на сън. Какъв вид би могла да е такава връзка и какви ефекти и реакции би могла да предизвиква, освен посочените по-горе? Разликата между проявления на психофизиологична връзка в будно състояние и при преживявания във въображаема среда би зависела от разлики в механизмите на психичните (съзнателни) процеси в будно състояние и в сън, и съответно от разликата в проявлението на асоциативните връзки и на Асоциативната каскада на съзнанието в една или друга форма.
Какъв вид връзки би могло да се проявяват ако се разглежда състоянието на „осъзнаване” в „осъзнат” сън? „Осъзнаването” в състоянието на „осъзнат” сън не е пряко осъзнаване на спящото физическо тяло, не е осъзнаване на сенситивно контролните функции на физическото тяло, каквото осъзнаване и съответно възможности за контрол и тяхно управляване има в будно състояние. При „осъзнаването” в „осъзнат” сън въобще не може да се говори за проявления при „паралелно възприятие”, каквото споменавам и разглеждам на други места.
Ако движението на очните ябълки по време на фаза РЕМ в неосъзнат или в „осъзнат” сън е връден и присъщ неврологичен рефлекс с ритмично действие, което няма никаква връзка от преживяванията във въображаемата ситуация в съня, това би било спонтанна психофизиологична връзка. Ако движението на очните ябълки хипотетично би било огледално отражение на движението на въображаемия поглед във въображаемата ситуация в съня, това би било също проявление на спонтанна психофизиологична връзка. В такъв случай би могло да се появяват две хипотези. При едната от тях движението на очните ябълки е вроден и присъщ рефлекс, който напълно точно огледално да следва движението на въображаемия поглед в съня (което изглежда твърде малко вероятно). При другата хипотеза движението на очните ябълки да вроден и присъщ рефлекс и пряко предизвикано от движението на въображаемия поглед в съня като се стреми към огледално следване, но такъв резултат да не може да се случва и практически движението на очните ябълки да частично отражение и приблизително следване на движението на въображаемия поглед в съня с различни степени на приближаване при различните хора в зависимост от личните дадености на човека. И при двете хипотези това би била спонтанна психофизиологична връзка.
При горните варианти се очертават две възможности – вродена и присъща спонтанна психофизиологична връзка, която представлява спонтанен неврологичен рефлекс и вродена и присъща спонтанна психофизиологична връзка с една или друга степен на огледално отражение на въображаемия поглед в движението на очните ябълки.
И в двата случая рефлексът ще се проявява без разлика и при „неосъзнат” сън и при „осъзнат” сън в състоянията на сън във фаза РЕМ, при които се наблюдава движение на очните ябълки.
Какво се случва, ако сънуващият в „осъзнат” сън е в състояние да подаде някакъв вид сигнали чрез определени движения на очните ябълки, за каквито резултати са съобщавали и твърдяли изследователи експериментатори?
При хипотезите, в които има постоянно действащ присъщ вроден рефлекс, който води до една или друга степен на огледално отражение, психофизиологичната връзка остава спонтанна и движението на очните ябълки продължава да е спонтанен рефлекс, който като процес и ефект не се контролира от съзнанието или от осъзнатостта в осъзнат сън. Същевременно при осъзнат сън, макар и психофизиологичната връзка да остава спонтанна, резултатът би могъл да бъде повлият от намерението, желанието и волята на сънуващия човек, постигнал една или друга степен на „осъзнатост” в „осъзнат” сън. Ако е постигнал съответното състояние на осъзнатост, ако си е спомнил за експеримента и за договорката с изследващите го и ако е в състояние да постигне контролиране на въображаемия си поглед в сънищната ситуация и неговото насочване по един или друг начин. Тук трябва да се отбележи, че дори постигането на състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, не е сигурна предпоставка, че сънуващият ще е в състояние да контролира въображаемия си поглед и да го управлява по един или друг начин, за да образува съответни сигнали. Нито може да се очаква със сигурност, дори и ако успее да контролира въображаемия си поглед, рефлексът да произведе огледално точно съответни движения на очните ябълки, макар и евентуално да демонстрира някаква вътрешна осъзната намеса. При хипотеза за рефлекс с точно огледално отражение би се предполагало евентуално постигнатият контрол върху въображаемия поглед да произведе огледално точно съответни сигнали. При хипотеза за приблизително отразяване, зависи от личните дадености при конкретния индивид. И при двете хипотези зависи от постигнати умения, лични способности, или евентуално от вродени дарби на изследваните спящи и сънуващи в „осъзнат” сън. Постигането на такъв вид използване на хипотетично постоянно съществуваща вродена присъща спонтанна психофизиологична връзка не би било просто една автоматично разкриваща се възможност за всекиго, успял да постигне осъзнатост в осъзнат сън, и дори ако е успял да постигне достатъчна степен на „осъзнатост” и задържане в това състояние. Такова използване или прилагане на такава спонтанна психофизиологична връзка би било непряко, би било резултат от определени способности и качества, и би било недостъпно за всекиго, във всеки „осъзнат” сън и във всеки момент на постигнат осъзнат сън.
Ако се разглежда вариантът, при който движението на очните ябълки е спонтанен неврологичен рефлекс, който не е пряко свързан и не е отражение на движени на въображаемия поглед по време на сънищата във фаза РЕМ, тогава, за да се постигне подаването на сигнали с очните ябълки, трябва да се осъществи по време на съня „осъзната” намеса в този неврологичен процес и механизъм и „осъзнато” да се предизвика действие на психофизиологична връзка с огледален ефект от движението на въображаемия поглед върху движението на очните ябълки. А за такава цел биха били необходими още по-големи способности, още по специфични качества и изключително умение на сънуващия, или просто такъв вид специфична природна дарба, която би поставила експеримента извън рамките на изследване на обичайни природно заложени механизми. Такава психофизиологична връзка вече не би била спонтанна а би била целенасочено активирана и контролирана. При теоретична и хипотетична възможност за нейно съществуване и активиране, тя не би могла да бъде активирана и постигната от всеки човек, както и в обичайните случаи, каквито са участията на доброволци в експерименти.
Като се има предвид, че при последния вариант, който би представлявал изключителна осъзната намеса в собствените неврологични механизми, се предполагат някакви изключителни и специфични способности, при всички посочени варианти и хипотези, за да се достигне най-напред до съответното състояние на „осъзнатост” в осъзнатия сън, необходимо за започване на опити за подаване на сигнали, за задържане в това състояние, за овладяване на въображаемия поглед и т.н., биха се изисквали специфични качества, които не биха били типични за обичайни доброволци и би могло да се постигнат с дълга практика. Ако случайно би се появил природно надарен индивид, то неговите резултати биха били изключение и не биха били показателни за изследвания на типично заложените в човешкия мозък механизми. Но всичко това се отнася при съмнителните хипотези, че движението на очните ябълки не е просто и само един спонтанен неврологичен механизъм и рефлекс, който няма нищо общо с конкретните въображаеми преживявания в съня и с преместването на въображаемия поглед.
Възниква въпросът, както може да възниква спонтанна психофизиологична връзка между действия във въображаема ситуация в „неосъзнатия” сън и действия на тялото, както е при случая със съвпадение на ритане в съня и ритане на спящото тяло, доколко е възможно в „осъзнат” сън „осъзнато” предизвикано и целенасочено да се активира и осъществи такава връзка между определено движение във въображаемата ситуация и огледално подобно движение на част от спящото тяло – крак или ръка, например. Доколко в „осъзнат” сън „осъзнато” може да се овладее точно този механизъм на връзка, която се проявява при съвпадението при ритане с крак в неосъзнат сън?
Възниква и въпросът възможно ли е един или друг вид спонтанна психофизиологична връзка да се активира понякога, а в други случаи да не се проявява. И доколко би могло да има някаква логика и обоснованост, такава спонтанна психофизиологична връзка да се активира в момента, в който човек влиза в осъзнат сън, т.е. в момента в който изведнъж разбира, че сънува, или пък на един или следващ етап на задълбочаване на неговата осъзнатост. Би ли било възможно при неосъзнатите сънища връзката да е спонтанен само неврологичен рефлекс без връзка с въображаемия поглед, а пък при осъзнат сън изведнъж от неврологичен рефлекс да се превръща в огледална психофизиологична връзка. Но тези варианти последни варианти изглеждат прекалено много основани на някакъв случаен принцип и не изглеждат достоверно при разглеждане на висотата на мозъчните, психичните и неврологични механизми.
========================> <========================================
Какво се случва при сомнамбулите
Казано просто и елементарно за обяснение - подсъзнателно действие и механизъм - която формулировка обаче фактически не предоставя обяснение. Какво всъщност се случва при сомнамбулите? Природно в мозъка има предпоставки за образуване на асоциативни връзки, при което Асоциативната каскада на сънищата, отключва определен механизъм, при който в една смесена Асоциативна каскада се включват заедно определени механизми на Вътрешното Аз (асоциативни връзки и мрежи, аспекти, на Вътрешната асоциативна каскада), определени сегменти на вътрешните пластове на Външното Аз, и сегменти в тези пластове, отговарящи за двигателните функции, заедно със сегменти, автоматично оценяващи обстановката и осигуряващи реакции за самосъхранение, на основата на вече изработени в съззнанието асоциативни форми и матрици (асоциативни връзки и мрежи, аспекти, на Асоциативната каскада на будното състояние, без обаче нейно пълноценно активиране, без постигане на осъзнатостта характерна за будното състояние или осъзнатостта характерна за "осъзнатия" сън при Хибридна асоциативна каскада.)
Асоциативният механизъм при ходенето насън на сомнамбулите е аналогичен на собствения асоиативен механизъм, който се включва при външното въздействие с хипноза.
========================> <========================================
Независимо от това колко би била съвършена и приближаваща се и наподобяваща външната реалност, „Въображаемото Аз” и „Реалното Аз” остават на друга плоскост – във въображаемия свят на сънищата, ако става въпрос за сънища, а не за някакво алтернативно състояние, в което можеш да проявяваш и рефлекси и команди към физическото си тяло. Така би възникнал въпросът – за сънища ли говорим, макар и „осъзнати” или за някакви други алтернативни състояния. Или, доколко „осъзнатите” сънища биха могли да се трансформират в съответни други алтернативни състояния, и доколко от определен момент нататък трябва да престанем да гледаме на „осъзнатия” сън като на сън, а да го приемаме като друг вид състояние. Или, доколко в определена точка пътят в „осъзнатия” сън може да се разклонява в две посоки – продължаване „навътре” и преминаване в алтернативно състояние в посока навън.
Въпросът е дали и доколко може да се допусне или да се изключи наличието по природа на спонтанна (от някои би могло да се нарече със стандартното понятие „подсъзнателна”) психофизиологична връзка, която може да действа в състояние на сън (връзка между психически процеси, проявяващи се в състоянието на сън и в сънищата, и физиологични и физически рефлекси, реакции и действия). Такава връзка има в будно състояние, въпросът е дали и в каква форма такава връзка може да се проявява в сън. Доколко в нечии представие се преекспонира смисълът на „осъзнат” при „осъзнат сън” сякаш с приемането на това понятие всичко по време на такъв сън става възможно.
Сама по себе си идеята, че е възможно някой, който спи и сънува да комуникира в реално време с будните като им подава определени „сигнали” или „знаци”, би означавала спящият да е в състояние да извърши по време на състоянието си на сън и сънуване (което безспорно е различно от будното съзнателно състояние) едновременно и някакви нарочно предизвикани конкретни и съдържащи смисъл действия с реалното си физическо тяло, каквито иначе могат да се извършват само в будно състояние и биват определяни като съзнателни. (Първата мисъл по такъв случай би могла да е със съмнението доколко човек наистина е бил в състояние на сън и е сънувал.)
Такива целенасочени смислени действия биха били присъщи на будното съзнателно състояние на човека и така би възникнал въпросът доколко за човека, който би могъл евентуално да ги извърши и би ги извършил, би могло и би следвало да се счита и да се каже, че спи и че сънува. Това, че сънят би бил "осъзнат" не би променило противоречието.
Освен ако такива действия са спонтанни и автоматични, „физиологично предизвикани” без включване на съзнателен процес, присъщ на будното съзнателно състояние, независимо от това, дали ще се очаква да изразяват някакви „сигнали” или „знаци”, които да носят и предават определен смисъл. Освен ако допуснем наличието по природа на специфична спонтанна автоматично действаща „физиологична връзка” (някои биха я нарекли с възприетия термин „подсъзнателна”) между определени психически (мозъчни) процеси (включително в състоянието на сън) и определени рефлекси, реакции и действия на физическото тяло на спящия.
=======================> <=========================================
В такъв случай, съответните рефлекси и реакции (подаването на „сигнали” или „знаци”) биха били автоматични и не биха били осмисляни, осъзнавани в реално време и съзнателно предизвикани (съответното подаване на „сигнали” или „знаци” не би било пряко възприемано и съответно осмисляно и осъзнавано в реално време от спящия и сънуващ човек във формата, в която това става при будно съзнателно състояние, а би било автоматично, физиологично провокирано и несъзнателно от гледна точка на осъзнатостта в състоянието на будното му реално „Аз”, в сънищната си ситуация на „осъзнат” сън той би подавал съответните си сигнали „на тъмно”, без да има начин да възприеме и установи в реално време техния евентуален ефект и резултат, или тяхното реално осъществяване, разчитайки на включването на определени психофизиологични механизми, с които той няма как да е в състояние да е в пряк контакт.
В случай, че проявяващата се във фаза „РЕМ” „психофизиологична връзка”, въздействаща върху нервите и мускулите на очните ябълки, не е спонтанно-автоматична с чисто неврологичен характер, свързан с въздействие на електричните прояви в мозъка в това конкретно състояние – фаза „РЕМ”, както и съответно в случай, че движението на очните ябълки не следва напълно точно движението на „погледа” по време на сънищата във фаза „РЕМ” (каквото следване и точно съответствие е крайно съмнително и недостоверно, имайки предвид вида и начина на движение на очните ябълки), за да бъде такава „психофизиологична връзка” използвана за определен вид конкретни целенасочени реакции и действия с цел подаване на сигнали, тогава ще е необходимо „осъзнато” (или „съзнателно” „волево” предизвикано) в състоянието на „осъзнат” сън да се наруши, прекъсне и преодолее съответният физиологически спонтанен автоматизъм и да му се въздейства с цел реакциите и действията да престанат да са автоматични и „хаотични” според своя присъщ вроден неврологичен модел, а да бъдат повлияни, овладяни, насочени, контролирани и „съзнателно” и „волево” подредени по някаква друга схема.
Например, движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” се случва при всички, а повечето от човешките сънища както е известно не са „осъзнати”. Това означава, че движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” по време на сънуване е автоматично и физиологично обусловено в определен ред и ритъм като естествена спонтанна несъзнателна реакция на тялото. (Освен ако се приеме, че при всички сънища във фаза „РЕМ” се проявява ефект, при който движението на очните ябълки следва точно движението на погледа по време на сънищната ситуация, макар че това не се случва при другите сънища, които протичат в други фази на сънищния цикъл.) Очевидно при преминаване в състояние на „осъзнат” сън, за да се използва тази спонтанна физиологична реакция с движение на очните ябълки в друг ред и ритъм, ще трябва да е възможно „съзнателно” да се интервенира и да се наруши, разбие, преустанови и промени тази психофизиологична връзка, за да може реакциите да започнат в друг ред и ритъм с цел да изразяват определени „кодирани” /предварително уговорени/ сигнали. Прекъсването, нарушаването и манипулирането на такъв психофизиологичен механизъм изглежда доста проблематично и малко вероятно от доброволци и хора с нормални стандартни възможности.
Тук има място много съмнителната теза, че независимо дали си в неосъзнат или в „осъзнат” сън, просто във фаза РЕМ докато сънуваш очните ти ябълки се движат защото те следват посоките на твоя поглед по време на твоите преживявания в съня ти. Сега ако си представим с какъв ритъм и в какви посоки се движат очните ябълки на сънуващия във фаза „РЕМ” веднага ще се запитаме кога по време на съня си и дори в будно състояние ние сме движили поглед и очи по този начин докато гледаме около себе си или разглеждаме обстановката!
Ако такъв процес е спонтанен и автоматичен той няма как да бъде използван за подаването на „сигнали” или „знаци” „осмисляно и осъзнавано” в реално време от спящия и сънуващ човек по начина, по който това би могло да става при будно съзнателно състояние, а би трябвало някак си да става в резултат на използването на такава психофизиологична връзка и процес, но автоматично, и физиологично провокирано.
При всички случаи не би било възможно да се осъществява в реално време двупосочна комуникация.
=======================> <=========================================
Характер и възможности на евентуалната комуникация в реално време
Същевременно, независимо от постигнатото „осъзнаване” и „осъзнатост” в съня и евентуално активиране на процес на подаване на уговорени „сигнали”, споменът за които хипотетично е бил предварително добре запечатан и запазен, и се е активирал с „осъзнаването” в „осъзнатия” сън, самото „осъзнаване” и процесът на самоидентифициране би могъл да остане в начален стадий и да не се развие, при което „Реалното Аз” да остане само в в начална степен (и примитивно състояние) на „осъзнатост”.
В такъв случай, „осмислянето” и „осъзнаването” от страна на „Реалното Аз” (в състоянието на възприятието на субекта /на сънуващия/ в „осъзнат” сън) на подаваните от това съответно състояние и проявление на „осъзнатост” предварително уговорени сигнали би могло да е станало „почти-автоматично”, да си е останало в рамките на една частична „осъзнатост” с частично самоидентифициране и представа за себе си и въобще за будната реалност, без тяхно (на подаваните сигнали и техния смисъл) „осмислено” интегриране в по-широк контекст на самоидентифициране в „осъзнатия” сън и представа за външната реалност.
Дори и евентуално да се осъществи такава комуникация, "осъзнатостта" може да е частична и "осъзнатият" сън, за който се съобщава, да е само частичен и в начална фаза.
От една страна евентуалното подаване на сигналите може да е станало полу автоматично и със съвсем частично осъзнаване в началното състояние на „осъзнатост” в осъзнат сън с елементарна степен на осъзнаване и самоидентифицирани, или дори и без започнало съществено самоидентифициране.
От друга страна, при хипотезата, че е било възможно да е осъществена комуникация, дори и подаването на сигнали да не е станало автоматично и да е „осъзнато” във въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън, при такава ситуация на начална степен на „осъзнатост” и на самоидентифициране, която би била най-вероятна, евентуалният еднопосочен „разговор” би бил съвсем елементарен. Няма да може да проведе по-сериозен „разговор” Така или иначе връзката би била еднопосочна и информацията, подадена от спящия – елементарна.
Това поставя принципно под въпрос характера и възможностите на евентуалната съответна комуникация в реално време.
=====================> <===========================================
( При частична „осъзнатост” няма да е в състояние да продължи нататък с по-сериозна комуникация, ще е с частично самоидентифициране и представа, определеното начално подаване на някакви сигнали може да му е втълпено и внушено, на външните наблюдатели то би създало впечатление за негова „осъзнатост”, потенциал на „осъзнаване” и по-нататъшна комуникация, но това няма да е вярно, а сънуващият впоследствие може да остане със съвсем смътни спомени, или да си въобразява, че е имал голям потенциал на развитие в „осъзнатия” сън и на възможна комуникация с изследващите го, но това да е само изкривена собствена представа и самозаблуда.)
Спонтанни и автоматични, тези действия на спящото тяло не биха били предизвикани (и осъзнавани) в рамките на процесите на Асоциативната каскада на будното съзнателно състояние и връзката им с едни или други физиологични реакции и физически действия, а би трябвало да бъдат активирани от определени процеси в рамките на Асоциативната каскада на сънищата (или по-точно – в начална степен на форма на Хибридна асоциативна каскада) и техни присъщи на човешката природа асоциативни връзки с възможности за въздействие върху физиологични състояния и процеси, изразяващи се накрая в определено действие на спящото физическо тяло.
От една страна, получавайки първото прозрение на „осъзнаването”, внезапното досещане, че сънуваш, ще продължаваш да се намираш във въображаема сънищна ситуация, в състояние, в което „Въображаемо Аз” пресича границата с „Реално Аз”, и ще имаш една обща частична „осъзнатост” с откритието и знанието, че се намираш в сън, но с все още частична представа за себи си, без да е започнал процесът на активно и автентично самоидентифициране с реалното ти „Аз”.
=====================> <===========================================
Същевременно, в неосъзнатия си сън, в ролята си на „Въображаемо Аз” ти би могъл да имаш специфично общо усещане за самия себе си, много близко до начина, по който се възприемаш в будната реалност, „Въображаемото Аз” би могло да е със себеусещане много близко или приближаващо се до себеусещането ти като реално „Аз” като в такъв случай, освен самото себеусещане, и конкретната сънищна ситуация би могла да е както различаваща се, така и много близка към ситуации от реалния ти живот. (Това е възможно състояние преди пресичането на границата към „осъзнат” сън, но, разбира се, не е същото като осъществяването на процеса на автентично самоидентифициране.)
В определени случаи, преди пресичане на границата с „Реалното Аз”, твоето „Въображаемо Аз” би могло да е било с една или друга степен на приближаване към реалното ти „Аз”, при което още в обикновения си сън преди да се досетиш, че сънуваш, да си имал вече спонтанно възприятие за себе си близко или съответстващо на едни или други аспекти и черти на реалното ти „Аз”. Дори въображаемата сънищна ситуация, в която се намираш, би могла да е с определена степен на приближаване и подобие към реалната ти ежедневна среда. Но и при това положение реалният процес на твоето същинско „осъзнато” самоидентифициране с реалното ти „Аз” все още не е започнал, или едва сега започва с една все още смътна обща представа за себе си.
======================> <==========================================
Дори и да съществува и да може да бъде активиран механизъм за реализиране на подаване на сигнали от въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън, същността и съдържанието на подобна комуникация – на подаваните сигнали, ще зависи от качеството на „осъзнатост”. Освен самата трудност на активиране на механизъм за подаване на сигнали, не по-малка е трудността да се осъществи реална комуникация със съдържание поради самите сложности в процесите на „осъзнаването” в съня и постиганета на съществена степен на „осъзнатост”.
======================> <==========================================
Твоята „осъзнатост” в съня ти би могла да стигне само до тук и да не се развие. А би могла и да продължи да се развива в процес към частична, минимална или по-висока степен на самоидентифициране с трансформация и задълбочаване на твоето възприятие като „Реално Аз” все по-близко и по-многоаспектно приближаващо се към същността на реалното ти „Аз”.
Но и в единия и в другия случай, макар и вече "осъзнат" в съня си в една или друга степен, знаейки, че сънуваш и че това не е будната ти реалност, с по-малка или по-голяма степен на самоидентифициране, ти ще си оставаш във въображаемо създадена среда, с въображаемо тяло и негови действия и реакции, с въображаемо възприемане и контрол на същото това въображаемо тяло (което, разбира се, ще е съвсем различно от спящото ти физическо тяло), с възприемане на себе си като сънищно в съня – т.е. въображаемо възприемане на себе си, дори и то частично или по-пълно да се приближава към реалната ти самоличност и реалното ти „Аз”, дори и то в много голяма степен да се приближава към възприятие за идентичността на реалното ти „Аз”.
И така ще си оставаш във въображаема сънищна ситуация с въображаемо тяло и въображаем контрол над него, действия и обстановка докато не се събудиш и не отвориш очи, независимо от това колко сънищното ти възприятие за себе си ще се приближи към възприятията на реалното ти „Аз” в будно състояние, независимо от това колко висока степен на самоидентификация би постигнал със спомени и знание за реалната ти личност.
Твоето възприятие, „осъзнатост” и мисловни или емоционални процеси ще са продукт на Хибридната асоциативна каскада, а твоето тяло ще е в специфичното пасивно състояние, характерно за съня.
======================> <==========================================
Необходимо е да се разгледат разликите между същността на въображаемото във въображаемата ситуация в сънищата, на процесите и механизмите при въображаемите възприятия, от една страна, и съзнателните процеси с реалните възприятия (от външния свят) и произтичащи от тях обратни реакции в будно състояние (например постоянното привично съзнателно и автоматично местене на поглед и набиране на допълнителна информация).
Може ли има основания да се допуска възможността за съществуване или активиране на връзка на въображаемите възприятия с механизми, които да могат да доведат до съответни физически реакции и действие?
Асоциативната каскада на сънищата създава въображаемата среда и въображаеми възприятия. Но Асоциативната каскада на сънищата е една от формите, проявление на Асоциативната каскада на съзнанието, с възможности за преминаване и преливане в Хибридна асоциативна каскада, с възможни връзки с Вътрешната асоциативна каскада. Канали за въздействия би могло да съществуват, да се разкриват или да се активират. Въпросът е доколко тяхното активиране би могло да се случва постоянно и автоматично (както би било при постоянно действаща спонтанна психофизиологична връзка с огледален ефект), или доколко активиране на заложени но непроявяващи постоянно и спонтанно се възможности би могло да се постига.
Обяснение, че движението на очните ябълки на спящия следва разглеждане на обстановката в съня, изглежда съмнително и нелепо.
======================> <==========================================
Евентуалният процес на самоидентифициране, би стигнал до частично припомняне на реалната ти самоличност, освен ако нямаш голяма практика и не си значително напреднал, но колкото и неща да изплуват в представите ти за това, кой си ти в света на будните, дори и да си постигнал по-висока степен на самоидентифициране, сънищната ситуация, в която се намираш, ще си остане въображаема, ти пак ще се намираш във въображаема среда с въображаемо тяло и въображаем контрол над негови реакции, с въображаемо възприемане на себе си.
Т.е. дори и при висока степен на реално самоидентифициране, твоята „осъзнатост” в „осъзнатия” сън няма да се разпростира върху възприятия от реалното ти спящо физическо тяло и контрол върху него, тази твоя „осъзнатост” в „осъзнат” сън няма да има в реално време „прозорец” към външния, реалния, физическия свят. Иначе би било не сън, макар и осъзнат сън, а съвсем друго състояние – „паралелно възприятие”, което би могло да се постигне чрез интегриране на собственото съзнание.
Евентуалната ти способност да постигаш задържане в „осъзнат” сън за по-дълго време или дори контролиране на съня и трансформиране на сънищната ситуация, не би променяла обстоятелството, че се намираш във въображаема среда. Дори и ако в „осъзнат” и „контролиран” сън ти би постигнал способността да промениш средата до такава степен, че тя много да заприлича на средата и ситуацията в твоето ежедневие, то, съвсем разбираемо, сънищната ти ситуация пак ще е въображаема и частична, ти пак няма как и няма да се намираш в среда, напълно отразяваща и идентична с тази в будната ти реалност и с обстановката и събитията в реалния ти живот.
А дори и ако теоретично или хипотетично си до такава степен напреднал по Пътя на сънищата и в способностите си, и овладял контрол върху своите сънища и способността да ги трансформираш, и ако теоретично и хипотетично успееш да пресъздадеш в сънищната си ситуация среда и обстановка в голяма степен или съвсем приличащи на реалната ти среда в будно състояние, и ако теоретично или хипотетично успееш до голяма степен да се самоидентифицираш, то, напълно разбираемо от само себе си, сънищната ти ситуация пак няма как да е и не ще е съвпадаща с истинската физическа реалност, а твоята „осъзнатост” в съня ти ще си остава в рамките на един въображаем свят с въображаема среда и във въображаемо състояние, което, поне докато спиш и сънуваш, не би следвало да има и не би имало пряка сенситивна и контролна връзка с реалното ти спящо физическо тяло, твоята „осъзнатост” ще си остава „осъзнатост” в „осъзнат” сън, а не осъзнатост в будно състояние, тя няма как да има „прозорец” към реалния външен физически свят, нито пряка сенситивна и контролна връзка с физическото ти тяло, каквато има осъзнатостта ти в будно състояние.
Сънищната ситуация, твоите действия в нея, твоето тяло и възприятия пак ще си остават само въображаеми, в „осъзнатия” ти сън твоето „Реално Аз” няма как да има сенситивна и контролна връзка с външната физическа реалност.
Така както „Реалното Аз” няма как да се окаже във външната физическа реалност, защото в нея е мястото на реалното „Аз”, така и „Реалното Аз” няма как да стане идентично с реаялното „Аз”.
Състоянието, в което се намираш, ще си остава състояние на сън и сънуване, макар и с „осъзнат” сън, но не и „паралелно възприятие”, каквото би могъл да постигнеш само ако си успял да постигнеш интегрирано съзнание.
Всички твои въображаеми възприятия, импулси, стимули, команди, действия ще са продукт на въображаемото ти състояние като резултат първоначално на Асоциативната каскада на сънищата, преминала в Хибридна асоциативна каскада и ще съдържат определената степен на неопределеността, която ще е характерна за всяко въображаемо събитие или действие.
На практика, при неинтегрирано съзнание не би могъл така лесно да постигнеш толкова висока степен на самоидентификация и толкова активен и пълен асоциативен контакт с онези нива, сегменти и елементи на постоянната ти трайна памет, в които се изразява Центърът на твоята идентичност и с основни нейни оперативни сектори, в обхвата на които е стабилизирана основната и трайно запечатана информация, представляваща твоето познание за реалния ти физически свят и за живота ти в будното ти осъзнато състояние; за ежедневните събития и проблеми в живота ти; за твоята житейска история; за реалната ти същност.
Състоянието и сънищната среда, в които ще се намираш, ще си остават абстрактен плод на твоето въображение. Колкото и да успееш да трансформираш сънищната си среда, тя би останала частично отражение. Това с пълна сила е така при сънуващи с обичайни способности. Това е така и при сънуващи с постигнати по-големи умения и способности по Пътя на сънищата. Това е така докато не напреднеш дотолкова по Пътя на сънищата, че да успееш да преминеш през сънищното си пространство, да откриеш вътрешните пътеки и коридори и да пресечеш границата и портала към Вътрешната си сфера. От там нататък вече всичко би било различно.
При неосъзнат сън в ролята на „Въображаемо Аз” с висока степен на приближаване към възприятието на реално „Аз” би могъл да се окажеш в обстановка, много близка до тази в реалния ти живот, но без разбирането и „осъзнаването”, че се намираш в сън. Ситуацията може до такава степен да се приближава към средата в будния ти живот, а възприятието ти на „Въображаемо Аз” да е дотолкова изпълнено с неосъзнато абстрактно усещане и възприемането за себе си с едни или други характерни черти на реалното ти „Аз”, в една или в друга степен частично съответстващо и близко към реалната ти същност – едно присъщо ти и познато ти общо усещане за себе си, че да я възприемаш с много висока степен на усещането си като реална /по същия начин и със същото себеусещане, с които възприемаш света около себе си като реален когато си в будно състояние/, без да възникват никакви елементи, които биха могли да предизвикат някакво съмнение и без да може да ти възникне някаква причина, подтик или стимул да си задаваш въпроси. По-трудно би било да се „осъзнаеш” в такава среда и да стигнеш до прозрението или до извода, че сънуваш...
(Принципно във всеки сън, независимо от това колко е далечна от реалното, абстрактна, абсурдна или разпокъсана сънищната ситуация или възприятията ти в нея, имаш такова възприятие за сънищната реалност и ситуация, че я възприемаш априори като реална и нямаш нуждата или не се задейства механизъм да си задаваш въпроси и да се усъмняваш. И въпреки това в определен миг нещо ти прави впечатление и ти се усещаш и прозряваш, че сънуваш или пък в някакъв момент сякаш отгоре ти се спуска мисълта и разбирането, че това около теб е само сън. И тогава идва „осъзнаването” в „осъзнат” сън.)
...Ако в такава сънищна ситуация „осъзнаването” все пак се случи с някакво прозрение, тогава „осъзнатият” ти сън би могъл да се окаже още в началото си в среда близка до реалната (без да се e налагало да я трансформираш, за да я постигнеш, в случай все пак, че притежаваш вече такива способности).
И въпреки това, тя ще е плод на твоето въображение и естествено и в тази среда твоето „Реално Аз” не би следвало да се очаква да има и няма да има никакви канали или връзки за преки сенситивни възприятия или за съзнателен контрол от и върху спящото ти физическо тяло.
(А може и да се намираш в съвсем фантастична или абстрактна сънищна обстановка, плод на безкрайното въображение на Генератора на сънищата.)
Сенситивните възприятия на „Реалното ти Аз” са въображаеми и са плод на Асоциативната каскада на сънищата, на „Генератора на сънищата” и на Хибридната асоциативна каскада, а контролът от страна на „Реалното ти Аз” е само върху неговите собствени въображаеми действия, като при това е израз и резултат на сценария на „Генератора на сънищата” и на процесите, осъществяващи се в Асоциативната каскада на сънищата, и по-точно – вече във формата на Хибридна асоциативна каскада. Всякакъв друг евентуален сенситивен контакт и контрол върху спящото физическо тяло от страна на Хибридната асоциативна каскада, или при „неосъзнат” сън – на Асоциативната касаскада на сънищата, би се наложило и би трябвало да премине през Вътрешната асоциативна каскада и би излязъл извън рамките на непосредствения обичаен сънищен процес, включително и с „осъзнат” сън, независимо дали той е с начална, със средна или със сравнително по-висока категория (т.е. степен на „осъзнатост” и самоидентифициране).
Сънят може да е продължителен и преливащ в двойствени състояния, а „осъзнатият” сън би могъл евентуално да се прояви сред други обичайни ("неосъзнати") сънища без спящият да се събуди при неговото приключване и „замъгляване” на „осъзнатостта” с преминаване в обичайно „неосъзнато”сънищно възприятие (например „събуждайки се” от „осъзнатия” сън в обикновен сън, който възприема за реалност или просто забравяйки, че сънува и продължавайки да възприема ситуацията като реална). Въображаемата ситуация може да е изпълнена с двойствени състояния и смесени възприятия, в които дори да не си наясно къде е собственото ти тяло, къде се намираш и откъде наблюдаваш, а това както може да се отнася както за обичайния „неосъзнат” сън, така би могло да се отнася и за „осъзнатия” сън. (Такива състояния съм описал в други части на книгата.)
Независимо, че в един момент си разбрал, че сънуваш („осъзнал се”), това не означава автоматично да се окажеш в една подредена и рационално изглеждаща въображаема ситуация, в която всичко да ти е отчетливо и ясно, а ти да си веднага едва ли не с кристално съзнание и пълна представа за себе си и за външния реален свят, сякаш се намираш не в съня, а във физическата реалност /не в сън, а в някаква паралелна подредена физическа реалност (което съвсем не е така)/, и същевременно веднага да можеш да правиш каквото си поискаш, така както би могло да се очаква да е възможно в сънищата, особено щом като той е „осъзнат” сън (каквито смешни, абсурдни и съвсем погрешни интерпретации има /или се внушават от подхода и съдържанието/ в някои текстове и книги по темата за ясните и „осъзнати” сънища”).
Дори и ситуацията да ти се струва напълно подредена и рационално изглеждаща, тя пак ще си остава въображаема с въображаеми действия и развития (а за да можеш да извършваш промени в нея, да се задържиш, да контролираш и владееш своите действия „и да правиш каквото си поискаш”, ти е нужна много сериозна практика по Пътя на сънищата, и овладяване на различни степени на качеството и способността за постигане на такива състояния и действия, в процеса на интегриране на своето съзнание.)
От друга страна, за да подадеш сигнали на наблюдаващите спящото ти тяло изследователи, ти ще трябва да си в състояние да извършиш с него определени физически действия, за които обикновено се изисква твоето будно съзнание и будно управление на своето тяло. Това трябва да стане във физическата среда на будната ти реалност, до която нито „Въображаемото ти Аз” в обикновения сън, нито „Реалното ти Аз” в „осъзнатия” сън (който също е плод на твоето въображение, а освен това, в повечето случаи – само с частичен достъп до информацията на паметта ти, изразяваща и свързана с твоята личност и с външната реалност, т.е. само с частична самоидентификация) съвсем естествено не би следвало да има и не би могло да има пряка връзка за въздействие, контакт, допир и контрол.
Ако такова противоречие би било преодолимо и ако би било възможно човек в състояние, което не е будно, да осъществява пряк волеви контрол върху физическото си тяло и да извършва с него някакви целенасочени действия, включително подаване на определен вид сигнали, тогава би възникнал въпросът какво е това състояние, доколко въобще би следвало и би могло да се определи като спане и сънища, и защо въобще би трябвало да го определяме като сънуване на сънища, пък били те и „осъзнати”.
Този въпрос би възникнал съвсем естествено като изхождаме от нашия опит и представа за това, което сънят представлява като състояние, при което съзнанието се изключва от спящото тяло, и тялото преминава в състояние на физическа пасивност, продължавайки своите физиологически процеси и функции, но без възможност да бъде контролирано и управлявано с физически действия от съзнанието, което се потапя, отделя и отдалечава в един свой свят на почивка и в измисления свой въображаем свят на сънищата.
======================> <==========================================
Във връзка с частичния характер на самоидентифициране на „Реалното Аз” и на достъп до информацията в паметта относно външната реалност, би било възможно при „осъзнаването” в „осъзнат” сън без да си си изяснил съвсем обстойно кой си и какъв си, и да си спомниш много подробности за външния реален свят, в „съзнанието” ти в качеството ти на „Реално Аз” да изплуват две-три заложени или важни за експеримента и изследванията информации, които по един или друг начин предварително са били внушени и запечатани в съзнание ти в будно състояние – например, информация, че участваш в експеримент, че тялото ти се намира в лаборатория, че трябва да подадеш еди какви си сигнали.
Може и нищо друго да не си спомниш за своето реално „Аз” и за реалния си живот, но тези предварително внушени ти императивни мисли да се появят когато ти вече си разбрал, че се намираш в сън и сънуваш, и ти да ги последваш.
(Дори не би могло да се изключи, в резултат на внушение в будно състояние, такива информации и мисли да ти се появят, интегрирани в някаква ситуация в обикновен „неосъзнат” сън.)
И ако хипотетично би успял да подадеш съответни сигнали на наблюдаващите те в лабораторията, би могло да се създаде впечатление, че си едва ли не голям майстор на сънищата в състоянието на „осъзнат” сън и успешно комуникиращ от света на сънищата със света на будните, макар че степента ти на самоидентификация би била все още почти нулева, а достъпът ти до важна информация за външната реалност в паметта ти би бил почти затворен.
=====================> <===========================================
Това се отнася за принципната възможност да си спомниш по време на „осъзнат” сън за експеримента и да проявиш желание и готовност да подадеш сигнали. Но не означава, че такъв вид хипотетична връзка би могла да бъде активирана, и че такива сигнали биха били подадени, независимо от това какво ще направи по време на съня си сънуващият, или поне, че от всекиго такава връзка би могло да бъде активирана и сигнали подадени.
====================> <============================================
Ако би било възможно да идентифицираме (т.е. да постигнем едновременно осъществяване и съвместно действие) възприятията и действията си във въображаемата ситуация в съня и свързаното с нея вътрешно състояние на съзнанието, което състояние е с категория и качество на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, от една страна, с възприятия, контрол и управление на действия на реалното ни физическо тяло, от друга страна;
ако би могло да бъде активирана, или създадена пряка връзка (и постигнато тяхно едновременно паралелно протичане и действие) между процесите в съзнанието ни, изразяващи усещания и действия във вътрешното състояние, което би следвало да е сън и съновидение, от една страна, и съзнателни процеси, изразяващи усещанията и управлението на действията на лежащото и спящо физическо тяло, от друга страна,
то би възникнал въпросът защо ще наричаме това вътрешно състояние сън и съновидение, макар и "осъзнато".
Ако паралелно бихме били в състояние да възприемаме окръжаващата среда и да контролираме и управляваме действията си както в сънищната ситуация, така и в реалността на будните, това би било една начална степен и форма на „паралелно възприятие”, не не и сънуване и сън, пък бил той и „осъзнат”.
За да може такова състояние да бъде постигнато, трябва преди това да се постигне в определена степен интегриране на своето съзнание.
====================> <============================================
Ако в съня си „осъзнаеш”, че сънуваш, ще можеш ли евентуално да накараш спящото си тяло да натисне бутон, за да докажеш на експериментаторите, че си постигнал „осъзнат” сън и за да се отбележи този момент и те впоследствие да сравнят графиката на енцефалограмата ти и съответно характера на мозъчните ти вълни с твоите разкази за сънищата ти? (Не че в графиката на енцефалограмата ще има нещо по-различно отколкото при други сънища във фаза РЕМ!)
Как този бутон би се позиционирал във въображаемата ситуация на съня ти, в какво качество и как необходимата волева команда за действие на спящото ти тяло евентуално би могла да се впише в такава ситуация и в състоянието ти на сън и да произлезе от тях?
===================> <=============================================
От друга страна, ако ти в съня си имаш усещане за физическото си тяло в леглото и можеш да го контролираш или поне да му въздействаш, за да го накараш да натисне бутона, това сън ли би било, или някакво друго състояние, например – будно състояние на границата със съня?
===================> <==============================================
Теоретически, нещо наподобяващо „натискането на бутон” би могло евентуално да се направи от много опитен участник точно на границата между двете състояния в момента на събуждането му от "осъзнат" сън.
Но това все пак би било различно – в момента на събуждане, когато всъщност вече си излязъл от състоянието на съня и сънуването.
(Това евентуално би могло да се случи и след съответно предварително внушение и след събуждане от обикновен сън.)
==================> <==============================================
Разликата би била, че теоретически в „осъзнатия” си сън евентуално би могъл да се опиташ да очакваш и да проследиш процеса и момента на събуждането и (ако успееш безпроблемно да запазиш адекватен мигновен преход в състоянието си на самосъзнание между „осъзнатия” сън и будната реалност без прекъсване във възприятията си за собствената си идентичност и същност) да се опиташ да реагираш с физическото си тяло при първа възможност.
Все пак, при обичайните случаи на неинтегрирано съзнание, преминаването от състоянието на „осъзнатия” сън в будно състояние не би било с възприятие за непрекъсваемо преминаване и приемственост в самосъзнанието и възприемането на собствената идентичност, а според постигнатата й степен самоидентификацията ти в „осъзнатия” ти сън ще е само частична, като едва след събуждането ще премине в обичайния си ежедневен обхват.
==================> <==============================================
Евентуално, при определен натрупан опит и способности, проследявайки преди това процеса на приключване на „осъзнатия” си сън, би могъл да си сравнително подготвен да реагираш бързо след прекъсването и в първите моменти на осъзнаването в будното си състояние. Но очевидно при този вариант, натискането на бутона не би било по време на самия „осъзнат” сън.
==================> <==============================================
Не трябва да се мисли, че щом такъв вид сънища се определят като „осъзнати”, и ти в тях си разбрал, че сънуваш, то при събуждането си няма да изпиташ своеобразен преход и „прескачане” в осъзнатостта си, и че „осъзнатостта” ти в съня и осъзнатостта в будното ти състояние е едно и също, и при събуждането си едва ли не от сънищната ти ситуация просто сякаш ще преминеш през някаква „врата” и ще се окажеш в леглото си вкъщи.
Поне в обичайните случаи на неинтегрирано съзнание не би могъл да имаш такова възприятие, независимо от това, че съзнанието и самосъзнанието ти са по принцип непрекъсваеми. Но често в различни ситу,ации тази непрекъсваемост се поддържа и осигурява от Вътрешната асоциативна каскада и от „Вътрешното Аз”.
==================> <==============================================
При положение, че нюансите между "осъзнатост" и "неосъзнатост" са деликатни, а в съня в множество случаи присъстват елементи и състояния на двойственост, доколко би било възможно да има особени специфики в енцефалограмата, за да се обособи различието при "осъзнат" сън – по-точно някакви специфики точно в момента на границата на излизането от „осъзнатия” сън, или непосредствено след преминаването на тази граница, когато би бил е бил натиснат бутонът?
==================> <==============================================
Ако в „осъзнат” сън би било възможно да се различават отделни елементи в енцефалограмата, евентуално съответстващи на движение на пръсти, на ръка или очи /ако такива би било възможно да бъдат със сигурност определени в графика на енцефалограма на даден индивид в будното му състояние/, тогава същите елементи би трябвало да се проявяват и в графиката на енцефалограмата при „неосъзнат” сън, когато извършваш в сънищната си ситуация същите или подобни въображаеми движения, за които впоследствие би могъл да си спомниш и да разкажеш, описвайки събитията и собствените си действия в „неосъзнатия” си сън, който си успял да си припомниш.
При такава хипотеза, ако определени движения и действия са били свързани с определени елементи в енцефалограмата, при разказа за събитията в „неосъзнатия” сън би следвало да могат да бъдат идентифицирани.
==================> <==============================================
Ако въобще би съществувало такова правило за отражение на такива въображаеми действия в сънищата върху графиките на енцефалограмите, не би следвало да има различие в отражението в графиките на енцефалограмите между „неосъзнат” и „осъзнат” сън, още повече предвид различните нюанси и степени и в единия и в другия вид сънища.
Това е хипотетично, доколкото капацитетът на енцефалографите не предоставя възможности за толкова прецизно отразяване на различните нюанси и събития в сънищата, нито такива елементи би могло да се проявят в графиките на енцефалограмите, независимо от това дали при движение на пръсти, на ръце или на крака, при кашляне или кихане, в графиките на енцефалограмите биха се появили едни или други линии и конфигурации.
==================> <==============================================
Евентуален „осъзнат” сън, при който би могъл да си спомниш, че си в лаборатория и участваш в експерименти и трябва да си въртиш очите или свиваш юмруци (независимо от това дали от такива твои въображаеми действия би последвала реакция на спящото ти физическо тяло), все още не би означавало, че си постигнал определена степен на самоидентифициране. Възможно би било с метод на внушение в съзнанието ти силно да бъде запечатана идеята, че си в лаборатория и участваш в експерименти, и такъв спомен да се появи в „осъзнатия” ти сън, след като си спомниш, че сънуваш.
==================> <==============================================
Във връзка с частичния характер на самоидентифициране на „Реалното Аз” и на достъп до информацията на паметта относно външната реалност, възможно е при „осъзнаването” в „осъзнат” сън, без да си си изяснил съвсем обстойно кой си и какъв си и да си си спомнил много подробности за външния реален свят, в „съзнанието” ти в качеството ти на „Реално Аз” да изплуват две-три заложени или важни за експеримента и изследванията информации, които по един или друг начин са били добре внушени и запечатани преди да заспиш по време на състоянието ти в будно съзнание – например, информация, че спиш и участваш в експеримент, че тялото ти се намира в лаборатория, че трябва да подадеш еди какви си „сигнали”.
Може и нищо друго да не си спомниш за своето реално „Аз” и за реалния си живот, но тези императивни мисли да се появят и ти да ги последваш.
==================> <==============================================
Ако трябва това да стане точно в сън, в който ти си разбрал и знаеш, че сънуваш. Защото с горепосочения метод на внушение, самовнушение или просто натрапване в една или друга форма на определени мисли и идеи на съзнанието ти, можеш и да сънуваш „неосъзнато” ситуация, в която дори и без да разбереш, че си в сън, „Въображаемото ти Аз” с една или друга висока степен или „Почти-Реалното ти Аз” да знае, да си помисли, че е в лаборатория, че извършва експеримент и че от него се изисква да направи определени действия, да си върти очите по определен начин и т.н.
==================> <==============================================
Но дори и сред възприятията на „Реалното ти Аз” да възникнат тези две-три императивни мисли, въпросът е как ти ще си в състояние да подадеш такива сигнали, след като не би трябвало и не би могло да има пряка връзка и „волеви” контрол и управление във въображаемата ситуация на съня ти от страна на „Реалното ти Аз” към спящото ти тяло във физическата реалност на будните?
===================> <=============================================
Въображаемата ситуация в съня е плод на твоята мисъл, творение на „Генератора на сънищата”, резултат на процесите на Асоциативната каскада на сънищата. В нея всичко е въображаемо – тялото ти, ръцете ти, очите ти – те са въображаеми и в тяхната същност те нямат пряко нищо общо, нямат пряка връзка с твоите спящи и физически реални тяло, ръце и очи, те са резултат от асоциативни връзки и свързване и комбинации на „следи-отпечатъци”, които не биха имали пряка връзка с онези елементи в паметта ти и асоциативни процеси, които контролират и управляват тялото ти, ръцете ти и очите ти в будно състояние. Независимо, че си „осъзнал”, че сънуваш, и независимо доколко ще успееш да придвижиш напред процеса на своето самоидентифициране, в сънищната ситуация въображаемото ти тяло, ръце и очи може съвсем да не изглеждат такива, каквито са в будната ти реалност.
Освен ако такава връзка би се осъществила посредством връзките и пътищата, които са във владението на Вътрешното съзнание, на Вътрешната асоциативна каскада. Тогава, за да е целенасочена, би трябвало първо да постигнеш интегрирано съзнание. В противен случай, остават два варианта – да се осъществи съвсем случайно, или да има заложен природен механизъм за осъществяване на такава спонтанна връзка. Възниква въпросът – защо трябва да очакваме, че такъв механизъм съществува. Защо природата ще е необходимо да предвижда механизъм когато се осъществяват чисто въображаеми действия в сънищна ситуация, предвидена за почивка на твоето тяло и мозък, Вътрешната асоциативна каскада да използва своите паралелни асоциативни връзки, за да се активират управление и действия на спящото ти физическо тяло? Това изглежда излишно. Освен ако приемем, че състоянието на „осъзнат” сън е изкуствено и неестествено, но това въобще не е така и такава теза не може да се приеме.
=================> <===============================================
И ако все пак хипотетично успееш да подадеш сигнали на наблюдаващите те в лабораторията, може да създадеш впечатление, че си едва ли не голям майстор на сънищата в състоянието на „осъзнат” сън и успешно комуникиращ от света на сънищата със света на будните, макар и степента ти на самоидентификация да е почти нулева, а достъпът ти до важна информация за външната реалност в паметта ти да е почти затворен.
================> <================================================
Истинското състояние на „осъзнат” сън предполага началото и развитието на процес на самоидентифициране и активиране на връзките с ресурсите на постоянната трайна памет, който да ти възвърне възможно по-пълно възприятие и знание за собственото ти реално „Аз”.
===============> <=================================================
Тук говорим само за „обикновен” „осъзнат” сън с различни степени на самоидентифициране, и различни степени на задържане и евентуални способности за контрол и трансформиране, и въобще не може да става дума за „паралелно възприятие”.
==============> <==================================================
Постигането на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън не означава постигането на състояние на осъзнатост еквивалентна на осъзнатостта на будното състояние (макар и по време на сън) с пряко сенситивно възприемане на физическото си тяло и с контрол върху негови действия. И не би могло да означава, освен при евентуално постигане на интегрирано съзнание. Дори при „осъзнаване” и самоидентифициране с висока степен, тук все пак става дума за обикновен „осъзнат” сън, какъвто мнозина биха могли да постигнат по време на лабораторни изследвания (а не за „паралелно възприятие” или за състояние на интегрирано съзнание; не става дума и за състояние в „осъзнат” сън от степента на онзи стадий по Пътя на сънищата, когато странствайки и пресичайки сънищното пространство се приближаваш към прага на Портала към Вътрешната си сфера, но още си далеч от интегриране на своето съзнание).
==============> <==================================================
Състоянието на „осъзнатост” в съня и постигането на „осъзнат” сън съвсем не означава, че по време на съня си имаш (или можеш да имаш) „осъзнати” сенситивни възприятия от спящото си физическо тяло, не означава, че по време на съня си (възприятията ти когато сънуваш сън и се намираш в сънищна ситуация) ти усещаш своето лежащо и спящо тяло, че от въображаемата си, макар и „осъзната”, сънищна ситуация можеш да оказваш „съзнателен” „волеви” контрол върху него и докато се намираш в съня „осъзнато” да инициираш и да извършваш с него съзнателни реални физически действия в будната реалност.
Някои състояния на унасяне в обикновен сън със запазване на усещане за своето физическо тяло съм описал, но обикновено това се случва при унасяне в смесено състояние при първоначален етап на заспиване.
Състоянието на „осъзнат” сън не означава постигане в съня на осъзнатост /без кавички/ идентична с осъзнатостта ти в будно състояние с произтичащи възможности от света на „осъзнатите” си сънища да оказваш въздействие върху физическото си тяло в будната реалност. „Осъзнатият” сън и „осъзнатостта” по време на „осъзнат” сън въобще не означават това.
===============> <=================================================
Дори при сравнително пълно самоидентифициране, ти ще си оставаш в „осъзнат” сън, и това състояние няма да представлява „паралелно възприятие”.
Докато си в „осъзнатия” си сън, независимо в каква степен си се самоидентифицирал или евентуално си се оказал в сънищна обстановка и ситуация съвсем близка и приличаща с реалната от ежедневието ти в света на будните, ти няма да имаш двойно възприятие и двоен контрол, и няма да получаваш сенситивни импулси от лежащото си спящо тяло и да го усещаш (макар и в положението му на спящо и неподвижно със затворени очи, което хипотетично би било само частична форма на „паралелно възприятие” за разлика от неговата пълна форма, когато би имал пълно двойно възприятие, контрол и действие едновременно в ролята на „Реалното си Аз” във въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън и в ролята на реалното ти „Аз” в света на будните – като самия себе си в будно състояние и съответно с паралелни действия насън и като буден в двете отделни реалности – въображаемия ти свят на сънищата и реалния свят на будните /в случай, че си постигнал интегрирано съзнание/).
================> <================================================
Идеята за "осъзнат" сън се състои в това, че по време на съновидението спящият „осъзнава”, че сънува и се намира в сънищна ситуация и дори евентуално успява повече или по-малко да се самоидентифицира с реалното си "Аз", в зависимост от степента на постигнатото "осъзнаване". "Осъзнатият" сън не се отнася за някакво състояние на идентифициране и пряк сенситивно-контролен контакт и възможности между въображаемото тяло в съня и физическото тяло в будната реалност, не се отнася за съвпадение на възприятията от въображаемото и от физическото тяло, или за едновременно възприемане на своето въображаемо тяло с въображаемите му действия по време на съня и усещанията от реалното си физическо тяло, намиращо се спящо в леглото (както и за едновременни възможности за контрол и управление на физическото си тяло, характерни за състоянието на будно съзнание). Въобще не става въпрос за евентуално "паралелно възприятие", което изисква висока степен на интегриране на съзнанието, и за каквото (за същността на което) изследователите досега още дори не са били чували, тъй като това понятие го въвеждам в „Дълбок сондаж”. Състоянието на „осъзнат” сън макар да има различни възможни степени на задълбочаване, включително на контрол и трансформиране на сънищната ситуация в „осъзнатия” сън, е далече от състоянието „паралелно възприятие”, както и е много далече от състоянието на интегрирано съзнание.
================> <================================================
И при напреднала степен в процеса на самоидентифициране, твоите възприятия в „осъзнатия” сън продължават да са резултат от развитието на процесите на Асоциативната каскада на съзнанието, започнало при нейната форма като Асоциативна каскада на сънищата, като с припомнянето на твоята реална идентичност с разширяването на достъпа ти до ресурсите на постоянната ти памет в процеса на твоето самоидентифициране и формата на Асоциативната каскада динамично се променя, включвайки аспекти и асоциативни пътища и схеми, проявяващи се при формата й като Асоциативна каскада на будното състояние и последователно преминавайки и трансформирайки се във форма на Хибридна асоциативна каскада, повече или по-малко близка или отдалечена към предишната форма и състояние на Асоциативната каскада на сънищата, характерни за обикновения „неосъзнат” сън, като една или друга проявяваща се степен на Хибридната асоциативна каскада зависи и се определя от постигнатата в „осъзнатия” сън степен на „осъзнаване”, вкл. на самоидентифициране, на възможности и способности за задържане в течение на времето в състоянието на „осъзнат” сън, за осъществяване на контрол върху сънищната ситуация и обстановка и за тяхното евентуално активно трансформиране, променяне и развитие в определена желана посока.
Но и при напреднало самоидентифициране все още си в света на сънищата си, дори и да си постигнал вече „осъзнат” сън със сравнително по-висока степен на „осъзнатост” и самоидентифициране, и с активно включване и участие на съществени за твоето самоидентифициране, идентичност и самосъзнание ресурси на постоянната ти памет.
А твоето „Реално Аз” колкото и то да е високо „осъзнато” няма да има сенситивен достъп и контрол до спящото ти физическо тяло, няма да има прякото сенситивно възприятие на реалното ти „Аз”.
Тази част на общата Асоциативна каскада на съзнанието ще продължава да е изключена до твоето събуждане, или докато не преминеш Пътя на сънищата и не продължиш нататък по Пътя на Йога на интегралното съзнание до постигане на интегрирано съзнание.
=================> <===============================================
Ситуацията в съня е въображаема – „осъзнатостта” в съня няма пряка връзка със сенситивните възприятия на спящото физическо тяло, а въображаемата сънищна ситуация няма как да е идентична с ежедневната будна реалност. Логически не е възможно по време на състоянието си на сън и сънуване да извършиш едновременно и сенситивно контролирани и възприемани с „осъзнатостта” си в съня целенасочени („волеви”) действия с реалното си физическо тяло. „Реалното Аз” е във въображаема ситуация, от която няма пряка „волева” връзка с физическото тяло и контрол върху негови действия. При „осъзнаване” в „осъзнат” сън обикновено самоидентификацията е частична и непълна, ако въобще е започнал процес на самоидентифициране, от което се определя и степента на „осъзнатост”. „Реалното Аз” може да е с различни степени на самоидентификация и не може да е съвсем близко до идентично с реалното „Аз”, освен евентуално в случай, при който би било постигнато интегрирано съзнание.
Би оставала една възможност – да се окаже, че в човешката натура съществува някакъв неврологичен или психофизиологичен механизъм, който да може да се задейства или активира, и чрез който да е възможно с някакво действие на въображаемия герой във въображаема сънищна ситуация, да се постигне и получи рефлекс или ефект с видимо или установимо въздействие върху спящото физическо тяло и така да стане възможно да се отвори път за съвсем елементарен контакт между сънищната и будната реалност. Това би била хипотетична възможност за подаване на елементарен сигнал от опитен сънуващ в „осъзнат” сън.
Такъв механизъм би предполагал постоянното действие или възможност за включване и активиране на неврологична или психофизиологична връзка между психическото състояние по време на сън и сънуване, преживяваните представи и действия, и съответните изразяващи ги асоциативни връзки и мозъчни процеси във въображаемата сънищна ситуация от една страна със съответни рефлекси и предизвиквани ефекти и движения на физическото тяло, от друга страна.
=================> <===============================================
„Психофизиологичната връзка”
Съществува ли в нормалния човешки организъм такава спонтанна „психофизиологична” връзка (автоматично и постоянно действаща), или ако я има, но тя е в латентно състояние, съществува ли естествена възможност за нейно активиране, за целенасочено въздействие и контрол върху нея?
Предвидени ли са в човешкия мозък на всички хора такива механизми? Функционира ли въпросната „психофизиологична” връзка?
Някои изследователи са заявили, че такава психофизиологична връзка съществува.
Според тяхната теза, изразена с информации за проведени изследвания и експерименти, по време на сънуване във фаза "РЕМ" се получавало съвпадение и причинно-следствена връзка и въздействие между движението на погледа по време на съня (начина и посоките на преместване на погледа на въображаемия герой, в който сънуващият възприема себе си в ситуацията, която преживява в съня си) и начина и посоките на движение на очните ябълки на затворените очи на спящото му физическо тяло.
Накратко, при сънуване във фаза „РЕМ” движението на погледа в съня предизвиквало същото съответно движение на очните ябълки. Затова очните ябълки под затворените клепачи във фаза „РЕМ” се движели – спящият разглеждал обстановката в съня си.
Идеята, че би бил възможен контакт между сънуващия и изследващите го в лабораторията чрез подаване на някакъв вид „кодови сигнали” с очи се основава на схващането, че, поради наличието на психофизиологична връзка, движението на очните ябълки на спящия във фаза „РЕМ” произтича от неговото състояние по време на сънуването и по-точно от движението на погледа му докато разглежда обстановката в съня, който сънува.
Това означава, че, според идеята на тази концепция (независимо от това доколко тя е вярна и състоятелна), в състояние на „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”, вместо да разглежда произволно обстановката в сънищната ситуация, „осъзналият” се сънуващ (неговото „Аз”, в което се възприема, въображаемият му герой, с който се е идентифицирал и се възприема като себе си, след като е усетил, разбрал и „осъзнал”, че сънува), т.е. „Реалното му Аз”, би могъл да започне да пави целенасочено с поглед определени предварително уговорени движения, които да се предадат в съответни аналогични (точно съвпадащи, според концепцията) движения на очните му ябълки (на спящото му физическо тяло) и така да установи еднопосочен контакт и в реално време да подаде „кодираните сигнали” към наблюдаващите го в лабораторията.
Би ли могло това да означава, че мистериозната психофизиологическа връзка може да съществува? Такава връзка би трябвало да е много специална.
Би ли могло да означава, когато съзнанието ти е в състояние на сън и спиш, очите (а може би и тялото ти), да могат да бъдат системно управлявани и насочвани в движенията си от асоциативния процес на спящото ти „Аз“ според представите ти в съня за пространственото разпределение на въображаемата ситуация, включително и твоето позициониране в нея? Представи много често объркани, преливащи и твърде абстрактни.
Би ли могло да означава, като „разглеждаш“ обстановка в съня си, а по-точно – когато по време на съня ти (бил той обикновен или „осъзнат“ в една или друга степен) се формира възприятието и представата ти за разглеждане, сънищният асоциативен процес да е пряко свързан с механизма, управляващ в будно съзнателно състояние нервите и мускулите на очите на физическото ти тяло, и от вътрешния ти сънищен асоциативен процес да излизат импулси с команди към нервите и мускулите на очите, които в резултат да следват твоите абстрактни представи в съня за това какво „възприемаш“ и „виждаш“, какво още искаш допълнително да „видиш”, или представите ти накъде насочваш или трябва да насочиш поглед?
===================> <=============================================
Този въпрос съвсем не е толкова прост колкото би могло да изглежда и е тясно свързан с естеството и механизма на сънуване и с начина на образуване на сънища, вкл. и на възприятията за образи и картини, които съставляват и изграждат сънищните ситуации;
свързан е с това как и къде се съхранява информацията в съответния й вид за огромното множество образи и картини, които се съдържат в мозъка и в паметта ти, но до които не успяваш да получиш пряк достъп в будното си състояние;
свързан е с пътя и начина, по който се образуват, възприемат, осъзнават и интегрират в съзнанието визуалните образи от външния свят, с тяхната по-нататъшна история и „съдба” при асоциативните процеси на съзнателната дейност в хода на Асоциативната каскада на будното състояние;
с това дали има пряка връзка между образите и картините в съня ти (или твоите представи за тях в сънищната ти ситуация) и определени центрове на мозъка ти, през които, в хода на асоциативните процеси, преминават едни или други указания и команди до различни органи и части на физическото ти тяло (при положение същевременно, че будното ти съзнание няма пряк достъп до образите и картините, съхранявани във вътрешните нива на паметта ти),
свързан е с въпроса има ли пряка или обратна връзка между очите, очните мускули и нерви, зоната през която преминават визуалните импулси, по-нататъшния асоциативен процес на тяхното разпознаване, сравняване, идентифициране и „осъзнаване”, превръщайки ги в „осъзнатост”, в мисли и в мисловен процес, от една страна, и различните въображаеми възприятия, представи, пориви, усещания, образи и картини по време на въображаемите сънищни процеси, от друга страна;
и въобще, свързан е с въпроса, доколко би могло да има пряка връзка между възприятията и представите, явяващи се по време на сънищните асоциативни процеси, с нервите и мускулите, управляващи очните ябълки, или с някакви други нерви и мускули на тялото;
свързан е с въпроса доколко би могло да има център или сектор в мозъка, позволяващ осъществяването на такива връзки, било с обратна връзка само към пътищата за визуални възприятия, било и с връзка към ръцете, краката или други елементи на физическото тяло.
===================> <=============================================
Едва ли някой би могъл да смята, че може да има съответствие между „осъзнаване” и личностна самоидентификация в състояние на „осъзнат“ сън и осъзнатостта и възприятието за собствената идентичност в будно състояние със съответната връзка на контрол върху двигателните функции. Такова нещо биха могли да помислят, да вярват или да твърдят само хора, които никога не са постигали „осъзнати“ сънища и имат неточни представи за това състояние на базата на свои предположения, на прочетени брошури или книги, или на произволни и фалшиви разкази от неудачни платени доброволци в експерименти.
Би ли могло да означава посоките на движението на очите на спящото тяло да съответстват на въображаемите посоки и течения сред вълни, кипежи и водовъртежи в бурите на океана на твоите вътрешни възприятия и представи за обстановка, смисъл, пространство, геометрия, взаимни връзки и последствия, действия и начини, по които във въображаемата ситуация си представяш , че „се движиш“ и „гледаш“ в сънищата си по време на съня (говорим за сън и сънуване, а не за някакъв вид прикрито будно състояние с имитация на сън)?
Би ли могъл специфичният процес на "виждането" (както това се случва в будно състояние, така да е възможно и по време на сънищата), да включва и обратна асоциативна връзка между сънищните процеси с въображаемите им образи, действия и ситуации, от една страна, и механизмите на контрол и управление на физическото тяло, характерни за волевите действия на будното съзнание, от друга страна?
Според тази тяхна теза, изразена с конкретни информации за проведени изследвания и експерименти, се твърди, че по време на сънуване във фаза "РЕМ" се получавало съвпадение на вида и посоките на преместване на погледа на въображаемия герой (в който сънуващият възприема себе си в ситуацията, която преживява в съня си) с вида и посоките на движение на очните ябълки на спящото му физическо тяло.
И съответно, в осъзнат сън този процес можело целенасочено да се контролира и управлява с цел подаване на определени сигнали от състоянието в сънищната обстановка към наблюдаващите изследователи във външния свят на будните.
Ако трябва да прецизирам това твърдение, то ще рече, че, според тези изследователи, експериментатори и автори, във всички сънища във фаза „РЕМ” има съвпадение на вида и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло на спящия човек с вида и посоките на движението на погледа на неговия „герой”, в който се възприема като себе си в качеството на „Въображаемо Аз” или на „Реално Аз” в сънищните ситуации в обикновен „неосъзнат” или в „осъзнат” сън.
Известно е, че по време на фазата „REM”, за която от изследователите се счита, че в нея в най-голяма степен се проявяват сънищата, очите на спящия се движат под клепачите спонтанно и често доста активно, като се забелязва произволно движение, особено наляво-надясно.
Всъщност, от видеозаписи на такива движения, според мен, би могло да се каже, че очните ябълки се движат сравнително динамично и често с относително резки движения, по начин и модел, който определено изглежда различен от нормалното обичайно движение на очите на човек в будно състояние, т.е. при „гледане” и „разглеждане”.
Според тази теза, движението на погледа по време на съня във фаза „РЕМ” предизвиквало съответно аналогично („огледално”) движение на очните ябълки на спящото тяло.
Според споменатите твърдения, първоначално на изследователите им било направило впечатление, че имало прилика между движението на очните ябълки на спящото тяло във фаза „РЕМ” и движението на погледа на човек, който гледа на екран кинофилм или разглежда обстановката около себе си.
Очните ябълки се насочвали по подобен начин в различни посоки, сякаш в съня си спящият гледал някакъв филм.
Изхождайки от това впечатление, те установили и определили, че има съвпадение между начина и посоките на движенията на погледа по време на съня и движенията на очните ябълки на спящия. Докато сънувал спящият разглеждал обстановката около себе си и с начина, по който движел поглед и очи съвпадало и движението на очите му под затворените му клепачи.
Така изследователите стигнали до идеята и „определили”, че движението на очните ябълки на спящия следвало движението на погледа му в съня (на „героя”, в който се възприема) докато се оглежда и разглежда подробностите на обстановката в сънищната ситуация (сякаш гледа филм). Движенията на очите на спящото му физическо тяло (на очните ябълки) били аналогични на движението на погледа му в съня.
Когато разглеждам видеозаписи на движение на очните ябълки на спящи във фаза РЕМ мога само да се учудя на такова твърдение. Мисля, че е било безотговорно. На този въпрос се спирам отново по-нататък.
Очевидно идеята за установената „прилика” с гледане на филм е била отправна, за да се стигне до такова заключение. Но доколкото само „прилика” не би била достатъчна за осъществяване на подаването на сигнали и информация, каквато е целта и резултатите от съответните експерименти според информациите за тях, очевидно според изслредователите има пълно съвпадение в движението на поглед в съня и на очните ябълки на спящия.
Чудя се дали такава особена и съмнителна идея не е хрумнала на някой от учените, интересуващи се от съня и сънищата в началото на миналия век, когато все още погрешно са считали, че човек сънува и има сънища само във фаза РЕМ и като им е направило впечатление, че понякога в сънищата си се чувстваш сякаш наблюдаваш ситуация като на филм и пренебрегвайки, че не винаги е така и че вариациите на възприятията в сънищата са многобройни и най-различни.
===================> <=============================================
Свързаните с тази история лица разказвали, че поради наличието на такава „закономерност” когато по време на преживяванията си в сънищната ситуация сънуващият завъртал очи или насочвал поглед надясно, това се отразявало на спящото му физическо тяло в леглото и очните му ябълки под затворените клепачи в този миг се завърлатли надясно (а не в някоя друга случайна или спонтаннно физиологично обусловена посока!).
И така, ако в „осъзнат” сън сънуващият нарочно насочел поглед надясно или наляво, очните му ябълки щели да последват същите движения.
Идеята била, че в „осъзнат” сън сънуващият можел „осъзнато”, предумишлено, целенасочено да движи по определен начин поглед и така да контролира движението на очните си ябълки с възможност да подаде на изследователите в лабораторията предварително уговорени сигнали.
Чудя се защо тези учени са пропускали да уточняват, защо специално не са акцентирали върху значението на факта, че става въпрос за въображаеми очи и за въображаем поглед, възприятията за които в съня съвсем не са същите както в будно състояние.
===================> <=============================================
При това положение, след като изследователите се уговаряли предварително с изследвания спящ човек за някакъв вид "код" за подаване на „сигнали” чрез определени движения на очите, ако спящият постигнел във фаза "РЕМ" „осъзнат” сън, той можел да им подаде съответните "сигнали", местейки по време на своя сън погледа си в определени посоки по начин, съответстващ на уговорения "код". По този начин спящият можел да осъществи контакт с изследващите го, да им подаде информация, да докаже, че е постигнал „осъзнат” сън, да се направи синхронизиране с показанията от уредите за мозъчната му активност точно в този момент и период, и така да се постигне симултанна връзка между него в съня му и наблюдаващите го в лабораторията (която връзка, ако това би било осъществено, би била еднопосочна).
===================> <=============================================
(От изброените неща, ако хипотетично някой сънуващ би могъл да подаде такъв вид сигнали, основното съществено би било да се покаже и разбере доколко такъв вид психофизиологична връзка действително може да съществува и да бъде осъществена. Защото да се доказва, че някой може да постигне „осъзнат” сън е излишно – „осъзнатите” сънища могат да се постигат, а разглеждането на графиката на електроенцефалограмата в момента на „осъзнат” сън не би дало нищо повече от това, което има във всяка графика от фаза РЕМ с обичайни сънища, като се имат предвид характера и съдържанието на тези графики, и възможностите на електроенцефалографите.
Същевременно такъв метод не би давал на сънуващия нито физическата нито психическа възможност за предаване на съществен обем информация. Но цялата концепция за връзката между погледа в съня и очните ябълки е под въпрос, като се има предвид начинът и динамиката на движение на очните ябълки във фаза РЕМ, както и редица други обстоятелства.
В тази връзка биха могли да възникнат основателни съмнения относно достоверността и коректността на съобщения от миналите десетилетия за подобни изследвания и експерименти. Биха могли да съществуват различни съображения в полза на теоретичната възможност за активиране на такава психофизиологична връзка. Въпросът е доколко това е било възможно да се осъществи на практика в съответните случаи.)
====================> <============================================
На повърхността на тази идея и на съобщенията на съответните учените за успешно осъществени такива експерименти излиза, че подаването на подобни "сигнали" по време на "осъзнат" сън би означавало да съществува такъв психофизиологичен или неврологичен механизъм, при който своеобразните движения на очните ябълки, които се проявяват по време на всякакви сънища във фаза "РЕМ", да не са само неопределени и случайни, спонтанни и автоматично предизвикани в резултат на някакъв неврологичен рефлекс, свързан с моментното състояние на нервната система и със степента на мозъчна електрична активност в съответната фаза на съня, а да имат пряка връзка със самото съдържание на сънищата, с конкретните възприятия, с въображаемото поведение и действия по време на сънищните ситуации и да могат да бъдат „осъзнато” активно контролирани и управлявани от сънуващия в „осъзнат” сън в някакъв предварително уточнен порядък.
А това включва обичайното поведение и възприятия, включително възприемане и наблюдение на обстановката и случващото се наоколо, в обикновения "неосъзнат" сън при преминаването в състояние на "осъзнатост" да може да бъде "осъзнато", преднамерено и "волево" прекъсвано, а евентуалните автоматични рефлекси, които в обикновен "неосъзнат" сън свързват възприятията, "гледането" и "разглеждането" с "огледално" движение на очните ябълки, да бъдат "осъзнато" контролирани, повлиявани, променяни и управлявани в определен предварително уточнен порядък.
=====================> <===========================================
Това би означавало въображаемите действия на "Въображаемото Аз" и въображаемата същност на процесите на Асоциативната каскада на сънищата да рефлектират върху физиологичните процеси и да активират обратна връзка през зоните, управляващи визуалното възприемане в будно състояние с обратно въздействие върху нервите и мускулите на очните ябълки, а все още въображаемите действия на "Реалното Аз" и все още въображаемата същност на процесите на Хибридната асоциативна каскада не само да рефлектират по същия начин, но и да са в в състояние да прекъсват евентуалната естествена неврологично установена динамика на рефлекса и процеса и да я променят "осъзнато", преднамерено и "волево".
А в случай, че тезата е измислена и погрешна и движението на очните ябълки не следва автоматично и "огледално" движението на погледа по време на съня и съответните посоки на "гледане" и "разглеждане", а не е свързано с тях и е неврологично обусловено и предизвикано от съответното състояние на мозъка, тогава за да би било възможно все пак да се повлияе и въздейства на този рефлекс с движение на очните ябълки и той да се контролира и управлява по точно определен начин, това би означавало "осъзнато" и "волево" "Реалното Аз" с все още въображаемите му действия с тяхната все още въображаемата същност в процесите на Хибридната асоциативна каскада да е в състояние да прекъсне естествения ход на чисто физиологични, автоматични и автономни процеси, които всъщност са във владението на Вътрешната асоциативна каскада, спрямо която Хибридната асоциативна каскада (както и Асоциативната каскада на сънищата, а така също дори и Асоциативната каскада на будното състояние) нямат "върховенство", не упражняват пряко въздействие и нямат пряка възможност за контрол.
При такова положение, в случай, че тезата за постоянно действаща във фаза "РЕМ" пряка връзка на движенията на погледа в съня с движенията на очните ябълки е несъстоятелна, погрешна или фалшива, за да е възможно в състояние на "осъзнат" сън да бъдат подадени сигнали с предварително уговорени конкретни движения на очните ябълки, остава хипотетичната възможност да се допусне вариант, че при преминаване в "осъзнат" сън Хибридната асоциативна каскада все пак би имала възможност да влиза във взаимодействие с Генератора на сънищата, а участието на Вътрешното Аз и съответно на Вътрешната асоциативна каскада да може да се активира с включване на режим, позволяващ прекъсване на обичайния ред и промяна в автоматичните движения на очните ябълки.
Успешното осъществяване на такъв процес би изисквало съществен опит по Пътя на сънищата, способност и умение от страна на сънуващия, и е твърде малко вероятно да се допусне, че за такъв резултат биха били способни обичайни доброволци в лабораторни експерименти, освен ако не се окаже, че някой от тях би имал определени вродени способности, отличаващи се от нормалното състояние при повечето хора.
Твърде малко вероятное такъв процес, усилие и прекъсване на обичайната психофизиологична връзка с оказване на въздействие, контрол и управление върху нея, да не доведе до прекъсване на "осъзнатия" сън, както и до събуждане.
====================> <============================================
Съгласно тази идея и теза, в случай, че такава психофизиологична връзка наистина съществува и е постоянно и стандартно активна, би се оказвало, че във всички сънища във фаза "РЕМ" очните ябълки се движат така както сънуващият в съня си разглежда сънищната обстановка и ситуация около него.
И в момента, в който той се „осъзнае”, разбере, че сънува и си спомни за експеримента, той би имал възможност без особено затруднение или проблеми да започне в съня си да "гледа" и да си мести погледа по строго определени начини, според предварително уговорените „кодови” движения.
Ако такава автоматична спонтанна връзка между посоките на "разглеждането" на обстановката в сънищата и движението на очните ябълки все пак би съществувала, но не би била съвсем точно "огледално" съответстваща, и движението на очните ябълки би бил спонтанен рефлекс, все пак свързан и осъществяващ се под въздействие на "гледането" в съня, но не би следвал и не би могъл да следва съвсем аналогично "огледално" движенията на погледа в съня, тогава в момента, в който се „осъзнае” в съня си сънуващият също би трябвало да може да се намеси в този рефлекс и да постигне такъв контрол, при който очните му ябълки да започнат да следват съвсем точно движенията на погледа му в съня. В противен случай не би било възможно да подаде конкретните предварително уговорени сигнали.
Но каквито и да биха били движенията на погледа в сънищата във фаза "РЕМ", те биха били доста по-различни от бързите движения на очните ябълки, които се наблюдават на записи на спящи във фаза РЕМ.
Пак според същата идея, в случай, че информациите от съответните изследователи са коректни и верни и те наистина са постигнали такъв контакт, и същевременно в случай, че всъщност точно такава психофизиологична връзка не съществува и не е активна постоянно и стандартно, а движенията на очните ябълки са спонтанен рефлекс и нямат нищо общо с „гледането” по време на съня, след като сънуващият се „осъзнае” в съня си и разбере, че сънува, той трябва да е в състояние да прекъсне естествения ход на процеса и на рефлекса и да му повлияе, контролира и управлява, за да намери начин и да успее да постигне и активира необходимата му форма на психофизиологическа връзка, която да позволи свързване на движенията на погледа му в сънищната обстановка с движенията на очните ябълки и съответното подаване на сигнали.
Ако движението на очните ябълки е спонтанен неврологичен рефлекс присъщ на състоянието и мозъчната активност във фаза РЕМ, дори ако намери канал и път за активиране на такава пряка връзка, на сънуващия би се наложило да повлияе, да прекъсне, да промени и да контролира този спонтанен неврологичен рефлекс.
===================> <=============================================
При съществуването на такава психофизиологична връзка между движението на погледа по време на сънищната ситуация и очните ябълки на спящото физическо тяло, очевидно „кодът” за подаване на „сигнали” би следвало да се състои от движения и ритъм, които ясно и категорично да се различават от естествените движения на очните ябълки на спящия човек по време на фаза "РЕМ", които постоянно се случват и наблюдават (и каквито може да се видят на различни записи) във всички случаи и състояния когато във фаза "РЕМ" сънува както обичайни "неосъзнати" сънища, така и "осъзнати" сънища, и съответно не са свързани с опити за подаване на някакви нарочни сигнали.
Опитвал съм се да си представя, как в състояние на "осъзнат" сън, разбирайки, че всичко около мен е само една въображаема обстановка и сън, и започвайки да се самоидентифицирам, докато си давам сметка кой съм, какъв съм и какъв живот съм имал в будната реалност, ще си спомня за изследващите ме в лабораторията и, вместо да застина и да се съсредоточа в това чудно състояние, да се постарая да остана в него, да разгърна всякакви възприятия към тази чудна среда, да се насоча „навътре” търсейки реални спомени, да продължа с процеса на самоидентификация, стараейки се да постигна възможно по-пълен достъп до основни спомени за живота си и за външната реалност, до ключови зони и ресурси на постоянната ми памет, и да се погрижа това състояние да продължи възможно по-дълго време, как вместо всичко това, аз ще започна да си движа очите (ако въобще в този момент имам в съня си някакво възприятие за "очи", "поглед", "гледане" или някакво подобно действие) по определен начин, за да подавам сигнали на наблюдаващи ме в лабораторията видеокамери или специалисти, за да ги информирам и да им докажа, че съм постигнал „осъзнат” сън! Или може би, за да им кажа, че при мен е ден, че слънцето свети и да им пожелая приятно продължаване на изследванията! (Или за да им кажа, че съм си представил изкуствен зелен или розов филтър и целият свят около мен в сънищата ми е станал зелен или розов!)
===================> <=============================================
Елементарни сигнали – защото в такава ситуация и с такова средство те не биха могли да са други.
Абсурдно предположение – как прекъсвайки процеса на самоидентифициране и на собственото себепознание в такава невероятна ситуация на начално „осъзнаване” в определена сънищна ситуация, ще се спра и с риск да прекъсна съня и да се събудя, ще започна да мисля и да се старая да си премествам и въртя погледа, eвентуално – въображаемите очи (за които в съня си все още може и въобще да нямам усещане)!
Такъв подход към изследването, експеримента, от страна на наблюдаващите по отношение на сънуващия, изглежда предполага една съвсем погрешна постановка, че в момента, в който сънуващият разбере, че сънува, т.е. в момента в който „се осъзнае” и премине в „осъзнат” сън, той едва ли не ще се окаже в някакво съзнателно състояние, подобно на това, в което се намира когато е буден, с пълното си себеосъзнаване, с пълния си достъп до ресурсите на будната си памет, с пълната си самоидентификация, каквато има в будно състояние, т.е. че в момента, в който разбере, че сънува, той едва ли не ще се окаже все едно със своето будно съзнание, но намиращ се в ситуацията на съня. Такава постановка е напълно погрешна и няма нищо общо със състоянието, в което сънуващият се оказва в „осъзнат” сън. Но това може да го знае само този, който наистина е постигал „осъзнатост” в „осъзнат” сън, който е имал сънища, в които е успявал да разбере, че сънува, и който е успял да се задържи известно време в това състояние и впоследствие след събуждането си да си спомни какво точно е преживял и през какви моменти е преминал.
„Осъзнаването” по време на сънуване и постигането на „осъзнат” сън преминава през различни етапи и състояния и въобще не означава, че мигновено възвръщаш своята пълна идентичност и памет, каквито имаш когато си в будното си съзнателно състояние. Затова би било доста странно, човек, оказал се в такава ситуация и в такъв момент, с внезапно разгърнали се невероятни хоризонти пред него, да насочи мисълта и усилията си към подаване на елементарни сигнали с поглед.
При всички случаи с такова средство не би бил в състояние в този момент да информира както за своите мисли, възприятия и усещания, така и за обстановката в съня. Още повече, че повечето доброволци в такива изследвания, успели да се настроят да постигат „осъзнати” сънища в лабораторната среда, все пак биха били без особено съществен опит в овладяване на сънищата.
===================> <=============================================
Аз често се бях връщал към хилядите и хиляди сънищни ситуации в моите сънища, които бях описвал подробно всеки ден в продължение на години наред, и не можех да намеря или да избера нито една от тях (не намирах сред тях такива), в която съм разглеждал обстановката в съня си като съм си движел очите и погледа (въображаемите си очи и поглед) по такъв начин, с такава динамика и бързина, системност и ритъм, както се движат очните ябълки на спящи във фаза РЕМ (което може да се види от различни видеозаписи ), когато в съня е трябвало да си движа очите и погледа постоянно по същия начин - с такива движения в съня на „очи” и „поглед”, които да наподобяват начина, реалния ритъм и динамика на движението на очните ябълки на спящи във фаза РЕМ, нито с такива движения и динамика на въображаеми „очи” и „поглед” в съня си да съм „раглеждал” сънищната обстановка и ситуация, което да съответства на начин, подобен на гледането на филм на екран (каквото и да означава „начинът, по който се гледа филм на екран”!), каквито са обясненията и интерпретациите на изследователи за движенията на очните ябълки във фаза „РЕМ”.
=====================> <===========================================
/Освен ако въображаемите ти очи на въображаемото тяло на "Въображаемото ти Аз" го правят във въображаемата ти сънищна ситуация, но ти поради някаква причина не си в състояние да забележиш това, не го забелязваш, не си даваш сметка и после не си спомняш за такава подробност.
Но ако в обичаен сън го правиш автоматично и нямаш усещането и спомените за такива понякога наистина френетични движения на въображаемите ти „очи” и „поглед” (с каквито ти в будно състояние не само че никога не би си движил очите и погледа, но и не би бил физически в състояние практически да го извършваш), би било странно, че в "осъзнат" сън с малката разлика, че вече си разбрал и знаеш, че сънуваш, не само че ще имаш усета за това движение, но и ще можеш да се намесиш в естествения спонтанен процес, в естественото си моментно състояние в съня, да нарушиш спонтанността на процеса, да установиш контрол върху „очите”, „погледа” и начина си на „гледане”, да установиш контрол върху проявлението на рефлекса, да забавиш движенията на очните ябълки, да ги вкараш в определен контролиран ритъм и модел и да им повлияеш чрез определени предварително определени и уговорени движения на „очите” и погледа” си в съня, да започнат да извършват целенасочено отмерени "кодови" движения!/.
=====================> <===========================================
Не е необходимо сънят ти да е бил "осъзнат" и да си знаел, че сънуваш, за да си спомняш ясно ситуациите и своите действия в тях при ясни и подредени сънища, които си успял добре да визуализираш и да си припомниш. Моите самонаблюдения са ми показали, че възприятията в сънищата в повечето случаи не са точно като гледането от дистанция на филм. (Макар че често оставаш по време на съня си с такова впечатление, или по-скоро когато впоследствие си го припомняш си даваш сметка, че сякаш някак си отстрани си стоял и си наблюдавал развитието на някакво действие. Но това са само някои от сънищата и сънищните ситуации сред голямо разнообразие различни състояния, възможности и вариации.) По-скоро е обратното – в повечето случаи, в сънищата възприемаш ситуациите, картините и елементите в различните им части, без да се налага да си местиш погледа или да си въртиш очите. (Но моделът и динамиката на движението на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ” са еднотипни, както може да се види от видеозаписи.)
В множество случаи в сънищните ситуации различни ситуации и картини се възприемат директно смислово, без това да е следствие на пряко гледане или насочване на поглед.
В много случаи „виждаш” и разбираш направо вътре в сънищното си съзнание на „Въображаемото си Аз” дори без да е необходимо да "гледаш" и "разглеждаш" с въображаемите си "очи". (Да не говорим за множеството вариации на сънища, в които има едно преливане на възприятия и осмисляне на информация без разграничаване на определени действия.)
=====================> <===========================================
В множеството сънища, които съм си припомнил и визуализирал, не съм намерил ситуации и обстоятелства, в които да съм се оглеждал и да съм си въртял въображаемите "очи" по начина, по който става движението на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ”, не съм намерил индикации за присъствие на обстоятелства и ситуации, или съответно на едни или други възприятия, изразяващи и свързани с евентуални ситуации или модели с "гледане" и "разглеждане" на сънищната обстановка с подобни постоянни динамични и резки движения и сменяне на посоки на въображаемия "поглед" и съответното така наречено "гледане" или "разглеждане" на обстановката в съня, при които да е имало или да са се налагали споменатите по-горе модели на "гледане" и "разглеждане" (и от които да мога да направя изводи за съществуването на пряка връзка, на прилика, на аналогия или на "огледално" въздействие и отражение между "гледане" и "разглеждане" по време на сънищата, от една страна, и начина, модела и динамиката, с каквито се случва движението на очни ябълки на спящи във фаза "РЕМ", от друга страна (видни на различни видеозаписи и изглеждащи като съвсем спонтанен, автоматичен и физиологично и неврологично обусловен и предизвикан рефлекс) .
... за което се твърди, че представлявало и съответствало на модел, по какъвто ставало гледането на филм на екран и разглеждането на кадрите на филма, и с което твърдение се търси обяснение на движението на очните ябълки като причинено и "огледално" съответстващо на движението на "погледа" при "гледане" и "разглеждане" на обстановката по време на сънищата (на евентуални посоки на всяко преместване на въображаемия поглед).
=====================> <===========================================
Всъщност, дори в будно състояние едва ли бихме били способни волево (съзнателно и преднамерено) да си движим очите по същия начин и с подобни движения както се движат очните ябълки по време на фаза "РЕМ". До голяма степен такава способност в будно състояние би зависела от състоянието на очите и тренираността на мускулите на очните ябълки. (Би могла да е придобита способност след упражнения и тренировки, подобна на други физически умения, които не всеки човек може да постигне, достойна за любопитен цирков номер или за демонстриране в някое шоу.)
Същевременно, дори при гледането на филм погледът не се мести по екрана по подобен начин, не си движиш очите постоянно (а още повече с някои така резки и бързи движения) по такъв начин и с такава динамика наляво и надясно или в някакви други посоки, за да гледаш и възприемаш филма – погледът често се спира, фокусира и застива докато съзнанието асоциира и осмисля, понякога се премества и разглежда, преминава по пътища, очертаващи всякакви начупени и пресичащи се линии между различните точки на изображението, но не с "широки" и толкова резки движения с „твърде големи аплитуди”, не така „припряно”, систематично и постоянно, понякога се „отпуска” и асимилира картината и действията в нея като цяло, няма го този автоматизъм и системност, каквито се наблюдават в движението на очните ябълки във фаза "РЕМ". (Тук нямам предвид как би се движил погледът ако очите /и съзнанието/ през цялото време биха били ангажирани предимно с четене на субтитрите и разбиране на техния смисъл и по-малка възможност би им оставала да разглеждат и асимилират самите изображения във филма.)
=====================> <===========================================
Всъщност, можем да си дадем сметка, че може да съществува определена разлика между гледането и движението на очите в будно състояние в ежедневна среда, в която обкръжаващият фон, обстановка и предмети са ти принципно познати, и гледането на филм на голям екран, когато се явяват много нови непознати образи и елементи и погледът ти започва да скача от точка на точка и от ъгъл на ъгъл по големия екран докато се опитваш да разгледаш образите и да асимилираш по-пълно картината. Същевременно, това би могло да става до определен момент, след който очите и погледът ти ще се отпуснат и ще започваш да възприемаш цялостно. Спонтанните, автономни, активни и много често сравнително интензивни движения на очните ябълки на спящия и сънуващ трудно би могло да се извършват преднамерено и волево от очите ти в будното ти състояние не само за дълго, но дори и зае по-кратко време (ако въобще някой би могъл буден да успее така да си движи очите, а и да продължи да го прави). Освен ако допуснем, че въображаемите "очи" на въображаемото ти тяло във въображаемата ситуация в съня биха могли да се движат с такъв ритъм и посоки, без същевременно въображаемото съзнание на "Въображаемото ти Аз" да усеща такова движение и да си дава сметка за него, докато "разглежда" "големия екран" на обстановката и ситуацията в своя сън!
====================> <============================================
Освен горното положение за начина, по който често се "гледа", „разглежда” обстановката и възприема ситуацията по време на сънищата, включително и във фазата „РЕМ", съществува и друг въпрос, който без съмнение се отнася и за начина, по който се "гледа" и "разглежда" и по време на сънищата – в будно състояние обикновено човек разглежда заобикалящата го среда и обстановка не с постоянни бързи движения "с широки амплитуди" на погледа си в различни посоки, а и чрез движение на главата си, при което очите правят сравнително минимални движения, фокусирайки се в различни точки, докато мозъкът възприема и асимилира образа.
Погледът остава като цяло насочен в посоката, към която е обърнато лицето, като при преместването му очите леко се люлеят, запазвайки насоченост напред, не правят резки широки движения наляво и надясно или нагоре и надолу. Движенията на очите се съчетават, синхронизират донякъде „компенсират” и връщат в обратна посока заедно с движението на главата, врата и евентуално на тялото, неутрализирайки нуждата от „широки амплитуди”. (Очите се движат повече при маниерничене или при снимките и на филмите в киното, но и там обичайно не така бързо и „пъргаво”, постоянно и динамично, както по време на сън във фазата РЕМ. В съзнателното си будно състояние, с волеви намерения, човек не би могъл да си движи очите по такъв начин.)
Разглеждането на картина или гледането на филм става с минимални промени в посоката на погледа с фокусирането им в различни точки, като линията свързваща последователно тези точки би представлявала една сложна и на вид хаотична конфигурация. Това положение поставя въпрос, свързан с вида и системността на движението на очните ябълки във фаза „РЕМ”, ако те би трябвало да са отражение на начина, по който естествено и нормално сънуващият "гледа" в съня си (и ако въобще бихме приели, че в този начин би имало естествена аналогия с начина, по който е човек е свикнал да гледа когато е буден), а да не са просто физиологичен автоматичен спонтанен рефлекс и действие, свързани с характеристиките на фаза "РЕМ" и на мозъчната функция в нея, отличаващи я от другите фази на съня (вкл. електрично, електромагнитно и пр. състояние), но не и свързани, предизвикани и "огледално" следствие на "посоките", в които "гледаш" когато сънуваш.
=====================> <===========================================
Това ме караше да съм подозрителен към твърденията, че движението на очните ябълки по време на фаза „РЕМ” представлявало следствие и съвпадение с движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация.
Бях склонен да допусна, че такава теза е погрешна (и дори недобросъвестно изтъквана и фалшива) и движенията на очните ябълки по време на фаза „РЕМ” са спонтанни и обусловени от неврологични и физиологични предпоставки и характеристики на нервната система, свързани със състоянието на съня.
При такова положение, би се оказало под въпрос, съмнително и невярно обвързването на движението на очните ябълки с насочването на погледа в съня, съществуването или възможността за активиране на такъв „механизъм” за подаване на „сигнали” и въобще коректността и достоверността на информациите, че са били проведени такива експерименти.
Но същевременно, трудно ми бе да си представя и да приема (а и трудно бих могъл да повярвам), че би била възможна подобна недобросъвестност или фалшификация, и подобно изкривяване или предоставяне на невярна информация, в която се цитират различни източници, институции и имена на учени. Затова ситуацията още повече ме озадачаваше, заинтригуваше и ме предизвикваше и караше да анализирам различните възможностите, обстоятелства, причини и условия, да преценя различните възможни варианти.
====================> <============================================
Възникват някои въпроси
Възникват някои въпроси. Тъй като във фаза „РЕМ” не всички сънища са „осъзнати”, а очните ябълки се движат, логично е, че обяснението за причината на това движение с "гледане" и "разглеждане" на сънищната обстановка и преместване на погледа би трябвало да се отнася не само за „осъзнатите” сънища, но и за всички обикновени "неосъзнати" сънища във фаза "РЕМ".
Кое точно бихме нарекли с понятието психофизиологична връзка?
====================> <============================================
Дължи ли се движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” на движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация (като пряка психофизиологична връзка, която води до точно повторение на същите движения, посоки, ритъм, честота ) или е автоматично в резултат на други причини с физиологичен и неврологичен характер?
Дължи ли се движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” на движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация (като пряка психофизиологична връзка, която да води до точно "огледално" повторение на същите движения, посоки, ритъм, честота ) или не е свързано с преместване на посоката на "погледа" по време на съня, а е независимо спонтанно, автоматично, вроден неврологичен "психофизиологичен" ефект в резултат на причини с физиологичен и неврологичен характер, свързани със спецификата на мозъчното състояние, на вълните и ритмите във фаза РЕМ?
Такъв рефлекс и ефект пак би бил резултат от "психофизиологична" връзка, която, обаче, е свързана с общото мозъчно състояние и характеристики на мозъчните функции, а не с въображаемото "гледане" във въображаемата ситуация.
Такъв рефлекс и ефект би предизвиквал съответно движение на очните ябълки, без то, обаче, да има нищо общо и никаква прилика с движения на "погледа" на въображаемия ти герой, като който в съня си се възприемаш в качеството на "Въображаемо Аз" при обикновен "неосъзнат" сън или на "Реално Аз" при "осъзнат" сън).
===================> <=============================================
За да би могло да съществува подобна психофизиологична връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, между "разглеждането" на обстановката в съня и движението на очните ябълки на спящия, всеки образ от възприятията по време на сънищните ситуации, всяка подробност в обстановката и всеки елемент в действието, възприемани от „Въображаемото Аз” при обикновен "неосъзнат" сън или от „Реалното Аз” при „осъзнат” сън, всяка въображаема промяна в "зрителния ъгъл" или в "посоката" на "погледа", както и евентуални ефекти върху "гледането" на всяко специфично "смесено" състояние и възприятие в съня, би се очаквало синхронизирано и автоматично да предизвикват съответно въздействие върху нервите и мускулите на очите на физическото тяло и съответни "огледални" промени в движението и в положението на очните ябълки.
Само тогава би могло да се очаква да има такъв действащ механизъм, при който да е в сила правило, че при сънуване на сънища във фаза "РЕМ" очните ябълки на спящото физическо тяло биха се движили съобразно промените в посоките на "погледа" в сънищната ситуация, поради което да става възможно, променяйки „осъзнато” посоката на "погледа" си по време на „осъзнат” сън да се получава като ефект съответно аналогично движение на очните си ябълки, и така да стане възможно създаването и изпращането на някакъв вид „кодирани сигнали”.
(Освен ако ефектът не би бил частичен, произволен, донякъде случаен, в зависимост от възможностите на мускулите на очните ябълки. Но тогава, при такъв вариант, каква би била степента на достоверност и адекватност на евентуални подавани целенасочено в "осъзнат" сън "сигнали" чрез такава връзка и движения? Тогава цялата идея за подаването с такъв метод на "сигнали" също би се компрометирала.)
===================> <=============================================
Твърде малко вероятно би било такава "огледална" психофизиологична|" връзка между "поглед", "гледане" и "разглеждане" в съня във фаза РЕМ да съществува, но тя да се проявява само с частично "избирателно" въздействие – евентуално да се получава рефлекс и "огледално" отражение върху движението на очните ябълки, но то да не е при всички, а само при някои от движенията на въображаемия "поглед" по време на съня, например в по-голяма степен на някои хоризонтални (наляво и надясно) или на някои вертикални движения, а при други движения да не се получава подобна връзка, рефлекс и въздействие.
Или пък, например, да има въздействие само понякога при по-бързи и динамични движения наляво и надясно (ако въобще би могло да се очаква, че ще правиш такива движения с поглед в сложните въображаеми ситуации и състояния в сънищата си) - когато в съня ти по такъв начин се променя посоката на въображаемия ти "поглед" (или самата ти представа в съня за промяна на посоката на въображаемия ти "поглед", или дори само необходимост или желание за получаване на някаква информация от съвсем различна и противоположна точка и посока, което да се изразява в представа или възприятие за рязко бързо и широко променяне на посока на въображаем "поглед"), а да не се отразява при други по-бавни и плавни движения или смяна на зрителния ъгъл в други посоки (какъвто всъщност е начинът, по който евентуално възприемаш и "гледаш", или пък си представяш, че "гледаш", в различни сънищни ситуации).
Макар че, теоретически, и такова частично избирателно действие не би било невъзможно.
Такава частичност, "избирателност" или случайност на проявление трудно би могла да се приеме, от гледна точка на евентуален принцип за съществуване и проявяване на такъв механизъм, а освен това при такъв вариант не би било възможно постигането от спящия в "осъзнат" сън на подаване на организирани и смислени сигнали, и се обезсмислят твърденията, че подобни резултати са били постигнати.
=====================> <===========================================
Но доколко движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” съответства на такова положение? Наистина ли погледът в ситуацията в съня "разглеждайки" обстановката и подробностите би правил точно такива движения, каквито са движенията на очните ябълки на спящи във фаза "РЕМ"? На какво точно приличат съответните движения на очните ябълки във фаза „РЕМ”? Видеозаписите на движения на очните ябълки на спящи по време на сън във фаза "РЕМ" показваха съвсем ясно, че скоростта, вида и системността на тези движения няма как да съответстват на евентуално подобно "разглеждане" на обстановка в сънищната ситуация.
=====================> <===========================================
Не би било възможно дори и насън преднамерено и нарочно да разглеждаш обстановка с такъв вид и интензивност на движения на въображаемите си "очи" и "поглед", освен ако рефлексът би следвал не "реално" преместване на въображаемия поглед и въображаеми "очи" на въображаемо тяло в сънищната ситуация, а сънищни възприятия и преживявания, изразяващи се във въображаеми намерения, пориви, проявен интерес или желания за "виждане" и придобиване на информация от различни посоки в сънищната обстановка. Когато в своите сънища сравнително ясно възприемаш и имаш усещане и представа за свое тяло и за неговото позициониране в някаква среда и ситуация, когато "Въображаемото Аз" се приближава към възприятие на реалното "Аз" и се намира в среда приличаща на реалността от будното състояние, тогава движенията на въображаемия "поглед" и "очи" в съня при участието и възприемането на сънищната ситуация няма как да приличат и да съответстват на движенията на очните ябълки, такива каквито те се виждат на видеозаписи на спящи във фаза "РЕМ". А и едва ли може да се приеме, че в познатия им вид движенията на очните ябълки с тяхната динамика и промяна в позициите приличат на "разглеждане" на обстановка или пък на гледане на екран на някакъв филм. Такива интерпретации изглеждат изкуствени и произволни.)
======================> <==========================================
Не подлагам на съмнение възможността за съществуване и активиране на различен вид психофизиологични връзки и ефекти. Отдавна е известна връзката и отражението на човешката психика, включително силата на човешката вяра, с физическото състояние на тялото. На тази основа се развиват постановките в появилата се през последните десетилетия наука "психоневроендокриноимунология". Въпросът е за какъв вид психофизиологична връзка става дума, и доколко може да съществува такъв вид връзка във фаза "РЕМ" на съня, която да позволи "осъзнато" преднамерено целенасочено "волево" въздействие по време на "осъзнат" сън върху движението на очните ябълки на спящото тяло.
======================> <==========================================
Ако допуснем, че такава връзка би била неврологично обусловена, спонтанна и автоматична, характерна само за фазата „РЕМ”, поради някакви психофизиологични специфики на тази фаза и активността на мозъка в нея, но без да отразява движението на "погледа" на въображаемия герой по време на съня, тогава най-вероятно би следвало да има определена системност и ритмичност /и периодична повторяемост/ в движението на очните ябълки (каквато всъщност се наблюдава на видеозаписите). Такава системност и ритмичност не би съответствала на движението на "погледа" по време на съня.
(Записите на движенията на очните ябълки показват, че такава системност има, а динамиката и скоростта при тези движения не е присъща за обичайното постоянно гледане и разглеждане на обстановка.)
======================> <==========================================
А какво всъщност е движението на "погледа" по време на съня? Как се движи всъщност "погледът", когато поне при "неосъзнат" сън много често фиксираш "поглед" в определена посока и образ (или поне с такова възприятие пребиваваш в сънищната си среда), "гледаш" определени ситуации, възприемайки ги общо без да "разглеждаш" детайли с движение на "поглед" и "очи", без въобще да движиш по време на съня "погледа" и съответно "очите" си. А в същото това време, докато в съня си „разглеждаш” с фиксиран "поглед", движенията на очните ябълки на спящото ти тяло не спират, продължават.
Затова фазата е наречена фаза на "бързо движещите се очи". Нима на такъв вид "гледане" и "разглеждане" в сънищните ситуации съответства, поне само понякога, движението на очните ябълки по време на сън във фаза „РЕМ”?
======================> <==========================================
Трудно би могло да се приеме, че принципът на действие на евентуална психофизиологична връзка, в резултат на която се движат очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" би бил различен при "неосъзнат" обикновен сън и при "осъзнат" сън.
Трудно би могла да се допусне хипотеза, че в "неосъзнат" сън във фаза "РЕМ", движението на очните ябълки ще е автоматично, спонтанно, без да има връзка с движенията на "погледа" в съня, но при "осъзнат" сън във фаза "РЕМ" ще има съществена разлика и движението на очните ябълки ще започне да следва движението на "погледа" в съня.
Още повече, като се има предвид деликатността на границата и прехода между "неосъзнатост" и "осъзнатост" в съня, както и различните степени в "неосъзнат" сън на себеусещане и възприятие като себе си в различна степен приближено и /различно/ близко до реалното "Аз".
Трудно би могло да се приеме, че ако по природа има такава психофизиологична връзка, която по време на сън във фаза "РЕМ" (както обикновен "неосъзнат", така и "осъзнат" сън) се състои само в неврологично обусловен рефлекс и ефект с определен модел на автоматични движения на очните ябълки, които нямат нищо общо с някакви движения на "погледа" по време на съня, но когато индивидът се "осъзнае" и се окаже в "осъзнат" сън, ситуацията изведнъж би ставала съвсем различна и той изведнъж би се оказал в състояние да промени същността и принципа на действие на тази връзка, да я овладее и тя да започне да се проявява "огледално", като видът и ритъмът на движението на очните ябълки се промении регулира, и започне да следва движението на "погледа" му в съня.
Трудно би могло да се приеме, че ако хипотетично съществува психофизиологична връзка между движението на "погледа" в съня във фаза "РЕМ" и движението на очните ябълки, принципът на връзката и на отражението върху движението, включително начина, честотата, посоките и ритъма на движението на очните ябълки, би бил различен при "неосъзнат" и при "осъзнат" сън.
В случай, че съществува такава психофизиологична връзка, чрез която движенията на "погледа" по време на сън да рефлектират в същия вид върху движения на очните ябълки, принципът за нейното действие би бил еднакъв и при "неосъзнат" обикновен, и при "осъзнат" сън във фаза "РЕМ".
Трудно би могло да се приеме, че по време на съня, включително във фаза "РЕМ", "погледът" (въображаемият "поглед" на въображаемите "очи" на въображаемото тяло във въображаемата ситуация с въображаемите възприятия и усещания) се движи по същия начин, по който се движат очните ябълки на спящото тяло.
Трудно би могъл "осъзнато" "волево", както в будно състояние, така и в състоянието си на сън, да движиш очите си със същия ритъм и движения, както се движат очните ябълки във фаза "РЕМ"; такова движение и ритъм би било по-вероятно да са възможни вследствие на неврологично обусловен рефлекс и автоматизъм. А и трудно би могло да се приеме, че за да разглеждаш обстановката, за да следиш събитията и да участваш в сънищната ситуация, ще движиш въображаемите си "очи" и "поглед" по такъв начин. (Такъв рефлекс и автоматизъм би бил свързан с действието на вродени механизми, в чието активиране и управление се включва Вътрешната асоциативна каскада. За да може да се намеси в действието на тези механизми, спящият и сънуващ би трябвало да е постигнал съществено развитие по пътя на интегриране на своето съзнание. При обичайните случаи на доброволци, участващи в експерименти, дори такива, които умеят да постигат осъзцнати сънища, нито такова развитие в интегриране на своето съзнание би имало, нито такава намеса би била възможна.)
Ако теоретично в "осъзнат" сън можеш да движиш "погледа" си с бърз ритъм и сложна последователност от движения, трудно би могло да се приеме, че по същия начин активно и интензивно ще могат волево да се ангажират мускулите на очите ти и да се движат очните ти ябълки, ако това трябва да става чрез пътищата, през които преминават волевите команди, когато в будно състояние действа обратната връзка и мозъкът дава команди на очите да се движат с цел придобиване на допълнителна информация в процеса на осъзнаване и осмисляне на наблюдавани обекти или събития във външната среда. Това означава, че или пътищата трябва да са други, или такъв вид рефлекс с движение на очните ябълки не е "осъзнато" и "волево" обусловен от въображаеми действия, намерения или усилия по време на съня във фаза "РЕМ".
Ако причината, която води до движението на очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" е такава психофизиологична връзка (за каквато са твърдели съответни изследователи и експериментатори) , която както в "неосъзнат", така и в "осъзнат" сън да свързва движението на "погледа" по време на съня с движение на очните ябълки и да го предизвиква в аналогичен модел, и тази връзка да е автоматична в различните вариации на сънищата във фаза "РЕМ", съществува вариант, при който, независимо от това, че тя би била предизвиквана като следствие от движението на "погледа" по време на съня, тя не би успявала да се реализира напълно, и очните ябълки не биха били в състояние в своите движения точно и "огледално" да следват и да повтарят движения на въображаемия "поглед" в съня, не биха "успявали" "огледално" да го следват точно, като в резултат би се получавал ефектът на този вид и ритъм на движение на очните ябълки, който реално се осъществява и наблюдава. Това би могло да предложи обяснение защо наблюдавания модел на движение на очните ябълки изглежда малко вероятен и трудно приемлив като начин на "поведение" на въображаемите "очи" и "поглед" по време на сънищата.
Тогава, при такава хипотеза и вариант, за да може да започне сънуващият в "осъзнат" сън успешно да подава смислени сигнали чрез движения на очните си ябълки, предизвикани от негови "осъзнати" движения на въображаемия му "поглед" в съня, той най-напред ще трябва да е в състояние "осъзнато" и "волево" да се намеси в тази спонтанност и автоматичност, да я прекъсне и промени, и да активира такова различно проявление на тази психофизиологична връзка, при което моделът на движението на очните ябълки да може напълно точно и цялостно да съответства на движението на "погледа" му в съня, и "огледално" да го следва, за да може да изобрази съответните сигнали. И още повече, да направи това без да прекъсне съня си, без да се събуди, като напротив продължи да развива процеса на "осъзнаване" и самоидентифициране в "осъзнатия" си сън.
За такова прекъсване на такава психофизиологична спонтанност и автоматизъм, "осъзната" намеса и "волево" въздействие по време на "осъзнатия" сън във вроден модел на действие на психофизиологичната връзка и активиране на друг режим на нейно проявление, би следвало сънуващият да притежава съществени способности, които определено не биха се появили или постигнали случайно и от само себе си.
Би могло да се предположи как "осъзналият" се в "осъзнат" сън ще се опита да се съсредоточи, да успокои поглед и да направи конкретни конфигурации с бавни и плавни движения на "погледа" си и съответно на очните си ябълки. Но за тази цел, той би трябвало да е толкова напреднал в своето развитие по Пътя на сънищата и в интегриране на своето съзнание, че да е в състояние да се намеси, да прекъсне и промени спонтанния автоматичен модел на рефлекса. Освен това, това по-лесно би могло да се допусне, в случай, че моделът на движение на очните ябълки в по-голяма степен би съответствал на множеството разнообразни състояния и вариации по време на сънищата, с различен характер на възпхриятия и съответно с различни прояви на "гледане" и "разглеждане" по време на тези сънища.
======================> <==========================================
Трудно би могло да се приеме, че в "неосъзнат" сън във фаза "РЕМ" (въобще по време на съня ни докато сънуваме някаква сънищна ситуация) погледът ни се люлее хаотично или еднакво ритмично, а пък при „осъзнат” сън от само себе си преминаваме в друг модел и започваме съвсем контролирано да си преместваме погледа и да разглеждаме обстановката. Или пък че при "осъзнаване" и преминаване в "осъзнат" сън веднага сме в състояние да променим модела и да започнем да контролираме и управляваме "очите" и "погледа" си. (Само този, който никога не е постигал „осъзнат” сън и просто теоретизира би могъл да твърди подобно нещо.) И при каква степен на „осъзнатост” би се проявило това? А точно такива модели на движение (евентуалното „движение на погледа”) автоматично да рефлектират съвсем същите и да се проявяват в движението на очните ябълки!
=======================> <=========================================
Ако такава психофизиологична връзка, за каквато са твърдели изследователи и експериментатори, между движение на "поглед" в съня във фаза „РЕМ” и на очните ябълки на спящото тяло - в реалността не съществува, а движението на очните ябълки е само автоматичен рефлекс, нямащ съвсем нищо общо с движенията на "погледа" по време на сънищната ситуация, възприятия и преживявания, тогава, за да може да подаде съответните "сигнали", сънуващият доброволец би трябвало да е в състояние да се намеси в този физиологичен механизъм и рефлекс, и да наруши, прекъсне и промени естествения неврологичен процес и ритъм и спонтанност на движение на очните ябълки, а след това да активира или създаде нов режим на действие и движение на очните ябълки – вече на основата на психофизиологична връзка, който да свързва движенията на въображаемия му "поглед" с движенията на очните ябълки. Аналогично с горния вариант, за такова постижение би се изисквало съществено развитие, напредък, умения и постигнати качества по пътя на интегриране на своето съзнание. Разбира се, и в този случай - без веднага да прекъсне съня си и да се събуди, макар че ще нарушава естествения ход на сънищния процес.
Каква степен на умение би трябвало да има, за да може да се намеси в такъв механизъм и да промени съответния модел и ритъм (а след това да го контролира и направлява), както и да се задържи в „осъзнатия” сън без да го прекъсне, което в случая изглежда по-малко проблематичното затруднение?
Ако движението на очните ябълки е в такъв смисъл автоматично, то би било в резултат на проявяваща се връзка, но тя би била не психофизиологична (в смисъла, в който я представят изследователите), а само неврологична.
Ако теоретично би могло от сънуващия да бъде прекъснат този процес, тогава би се проявила такава психофизиологична връзка и тогава би се оказало, че тя може да се проявява и да се активира.
Отделен въпрос тук е дали ще се събуди веднага. И трети въпрос е каква степен на умение би трябвало сънуващият да има, първо за да активира такава психофизиологична връзка и прекъсване на автоматичен неврологичен рефлекс, и на второ място – за да би могъл да се задържи в „осъзнатия” сън, без да се събуди.
Това вече би било свързано не с принципната възможност за съществуване или активиране на такава връзка, а с това дали ще е в състояние да предаде някакви сигнали.
Нарушаването на естествения ход, и прекъсването на съня тук е отделен въпрос и е второстепенен спрямо принципната възможност за осъществяване. Основният въпрос е каква е същността на движението на очните ябълки – неврологично рефлексно трепкане.
=======================> <=========================================
Би било съвсем произволно и несъстоятелно да се допусне възможност със съществуващ неврологичен или психофизиологичен "механизъм", при който в случаите на обикновени "неосъзнати" сънища във фаза „РЕМ” движението на очните ябълки да е автоматично поради неврологичен ефект, като няма нищо общо и не е свързан с конкретните възприятия и преживявания, и движението на въображаемия "поглед" по време на съня, но само при „осъзнатите” сънища и само при тях изведнъж да се включва "пряката" психофизиологичната връзка с "огледалното" въздействие и ефект на движението на "погледа" върху движението на очните ябълки.
Но дори и да допуснем теоретично такава абсурдна хипотеза, ако това евентуално би било възможно, веднага би възникнал въпросът при кой точно момент в сложните сънищни възприятия и в прехода към „осъзнаване”, в каква достигната степен на „осъзнатост”, и при какво постигнато нивото на самоидентифициране би "превключил" режимът и би се активирал такъв аспект на "пряка" "огледално" въздействаща психофизиологична връзка между движението на "очите" и промяната в посоката на "погледа" в съня и движението на очните ябълки на спящия.
При положение, че става въпрос все пак за сън, макар и „осъзнат”, с много "тънка" граница между състоянието на "неосъзнатост" и момента и състоянието на "осъзнаване", както и с различни процеси и степени в процеса на това „осъзнаване”, ако от самото преминаване към състоянието на „осъзнаване” се очаква да се наруши и промени една естествена автоматичност и спонтанност на движението на очните ябълки, и да се включи различен режим на връзка, включваща и механизми, характерни за будно състояние, управляващи движения на части от физическото тяло, пък дори и да се отнася само за очите и нервите на мускулите на очните ябълки, за кой момент на прехода и за каква степен на „осъзнатост” това би могло да се отнася, постигането на каквато би било необходимо.
=======================> <=========================================
Тезата на изследователите, заявили за осъществяването на такива експерименти, е че движението на очните ябълки във фаза "РЕМ" на съня е свързано със сънуването и произтича от движението на "погледа" (и съответно на "очите") по време на съня в сънищния процес докато сънуващият "разглежда" в него заобикалящата го обстановка. А тази теза очевидно би трябвало да се отнася за всеки сън във фаза "РЕМ", при който има движение на очните ябълки, като естествено без съмнение, мнозинството от тези сънища са "неосъзнати".
========================> <========================================
Това е друг въпрос - не дали съществува психофизиологична връзка и каква е тя точно, а ако евентуално би съществувала какви биха били необходимите условия тя да се използва, да се активира, да се прилага. Това е въпрос за относителността на способностите на доброволците и проблематичността на прилагане на такава връзка, дори и ако би могла да се активира и прояви.
Въпросът е в каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън евентуално сънуващият би бил в състояние да активира и включи целенасочено и подредено прилагане на психофизиологична връзка.
При положение, че съществува такава психофизиологична връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, осигуряваща автоматично, постоянно и пряко, аналогично, "огледално" и напълно съответстващо въздействие от движението на въображаемите "очи" и "поглед" по време на съня във фаза "РЕМ" върху движението на очните ябълки на спящия, възниква същественият въпрос каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън би се предполагало, че сънуващият трябва да е постигнал за да е в състояние да се включи активно в действието на този механизъм и да започне „осъзнато” в съня си да управлява въображаемите си очи и поглед и да контролира и насочва ритъма и движението на очните ябълки, или се предполага, че би било достатъчно само просто да е разбрал, че сънува и след това да си е спомнил, че участва в експеримент, че трябва да подава „кодирани сигнали”, и да започне да си мести погледа по договорения начин, за който също си е спомнил.
Едва ли би било достатъчно просто да е разбрал, че сънува и след това да си е спомнил, че участва в експеримент и че трябва да подава „кодирани сигнали”, да започне да си мести погледа по някакъв договорен начин, за който ли си спомнил.
Едва ли някой би могъл да очаква и предполага, че в момента, в който разбере, че сънува, автоматично незабавно ще си спомни, че тялото му се намира в лаборатория, че го наблюдават и трябва да започне да си движи "погледа" и да подава съответните сигнали?
Това също биха могли да го твърдят само хора, които никога не са постигали "осъзнатост" по време на сън и не са преминавали в състояние на "осъзнат" сън.
Каква степен на "осъзнатост" и самоидентифициране ще му е необходимо да постигне за да може активно да се включи и да приложи такъв метод?
В каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън съответните изследователи и експериментатори предполагат, че сънуващият ще е в състояние с движение на "поглед" да контролира и насочва движението на очните ябълки на спящото си тяло.
=======================> <=========================================
Би могло да се разглежда вариант, че ако в мозъчните връзки и пътища се оказва, че съществуват такива невронни и асоциативни връзки и се активира такава психофизиологична връзка във фаза "РЕМ" на съня, независимо от това дали от нея има някаква полза и каква е необходимостта да се активира, движението на очните ябълки с неговия модел и динамика бидейки всъщност неврологичен рефлекс би представлявало само редуциран модел и схематичен израз на движенията на въображаемите "очи" и "поглед" в сънищата, при който не се стига до точно "огледално" отражение и съвпадение а само до наблюдавания модел на движения на очните ябълки. И при такъв случай, подаването на сигнали не би било възможно, освен ако сънуващият притежава придобити качества и способности да се намеси в този механизъм, да го промени и управлява.
=======================> <=========================================
Ако хипотетично би се приела тезата на тези изследователи и експериментатори, че съществува и активно действа точно такъв вид психофизиологична връзка, за каквато те са твърдели, интерпретирали, или пък само са мечтали, и че дори тя е била реализирана с осъществени от тях експерименти, би следвало да се отговори на въпроса, какви трябва да са способностите на сънуващия за да я използва, приложи или включи, предвид относителността на процеса и състоянието на "осъзнаването", какви качества такъв човек и доброволец в експерименти трябва предварително да е постигнал и да има, и какво състояние и степен на "осъзнатост" в съня си да е достигнал, за да може да използва такава връзка за подаване на сигнали. Този въпрос подлага на съмнение, че дори и да има такъв вид психофизиологична връзка, участващите в експерименти доброволци са имали съответните качества, за да я приложат реално и ефективно, което пък подлага на съмнение достоверността на самите експериментите.
Дори и хипотетично да има точно такава връзка, прилагането й би предполагало определени качества, умения и условия, каквито не биха могли да имат мнозинството от вероятните доброволци в подобни експерименти. От тук би произтичала сянката на съмнението, че са реално са били постигнати декларираните резултати с използването на такава хипотетична връзка.
=======================> <=========================================
При хипотетичен вариант, ако предварително чрез внушение евентуално успешно му е била „щампована” в съзнанието такава задача и тя е изплувала автоматично в съня му, би възниквал въпросът каква въобще би била степента на „осъзнаване” в „осъзнатия” сън на спящия доброволец, каква въобще би била степента му на "осъзнатост" на участието в експеримента, и какъв би бил смисълът от подаване на евентуални сигнали, в случай, че нещо такова би се осъществило.
=======================> <=========================================
А каква би трябвало да е степента на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън, ако движението на очните ябълки би било само неврологично обусловено и автоматично (спонтанно - физиологично обусловен рефлекс, без конкретна връзка на движенията с някакви въображаеми посоки в сънищните ситуации), без връзка с движението на "погледа" в съня, и ако при такова положение по време на своя сън на сънуващия би се налагало „осъзнато” да се намеси в този спонтанен физиологичен механизъм, "волево" да прекъсне спонтанното автоматично (случайно и хаотично или системно и ритмично движение на очните ябълки - в случая не би имало значение как ще го характеризираме), и, чрез "осъзната" "волева" намеса, въздействие и пренастройване на неврологичния или физиологичен механизъм, да активира или създаде съвсем нова целенасочена, „оперативна” психофизиологична връзка (с "пряко" и "огледално" въздействие) между движения на "погледа" си в съня и модела, ритъма, динамиката на движението на очните ябълки, а след това и да съумее да подаде сигнали?
Такава ситуация и хипотеза е просто едно теоретично спекулиране за възможност, каквато не би била според способностите на човек с нормални дадености и качества.
======================> <==========================================
И в двата случая – сънуващият е необходимо да си спомни за експеримента и за кодираните сигнали, но това не означава съществена степен на „осъзнаване”още повече – на самоидентификация, способност за задържане, за контрол и трансформиране.
======================> <==========================================
Най-напред да дам разбиране за психофизиологична връзка – психоневроендокриноимунология – това е връзка с отражение на психиката върху физиологични процеси.
Въпросът е какво се влага и какво се очаква. Въпросът е съответно за вярността на тезата за нея при конкретните изследвания и експерименти. .
======================> <==========================================
С какъвто и механизъм да би трябвало да се случи такава връзка между контролиране на "погледа" в съня и движението на очните ябълки и подаването на сигнали, при всички случаи сънуващият ще е необходимо да е в състояние да си спомни за експеримента и за уговорката за подаване на кодиранисигнали, но това въобще не би означавало съществена степен на „осъзнаване”.
======================> <==========================================
Още повече, че същинската "осъзнатост" изисква и предполага постигане поне на определена степен на самоидентификация, заедно със способност за задържане в състоянието на „осъзнатия” сън, а постигането на същинско състояние на "осъзнат" сън означава способност за контрол и за целенасочено „осъзнато” променяне и трансформиране на сънищната обстановка и ситуация и въздействие и направляване в развитието на сънищните събития.
======================> <==========================================
Този въпрос подлага на съмнение, че дори и да има такъв вид връзка, сънуващите са имали съответните качества за да я приложат, което подлага на съмнение достоверността на експериментите.
Дори и да има такава връзка, прилагането й би предполагало определени качества и условия, каквито не биха имали болшинството от доброволците в експеримента, затова става съмнително и че са постигнали съответни резултати.
======================> <==========================================
Защо психофизиологична връзка би се проявявала само с движение на очните ябълки а не евентуално и на някои други части на тялото?
Защо такава връзка и въздействие би имало само във фаза „РЕМ” (последната по ред и последователност в цикъла), а не и по време на други фази, в които биха се появили сънища и съответно погледът в съня евентуално също „би разглеждал” сънищната ситуация?
Движението на очните ябълки не би могло да е опасно да те нарани по време на сън, както евентуални други движения. Случаят със съня ми с удара с крак показва как спящият би могъл да се нарани при връзка на възприятия и действия в сънищата с движения на различни части на спящото му тяло.
В "осъзнат" сън когато преминах през стената имах усещането за мекота и плавност, за преминаване през желе.
Би зависело от въображаемата ситуация, от сценария на сънищата, би могло да си представиш в съня си рязък удар, няма да усетиш болка, но или в съня ти той ще бъде модифициран в последния момент и превърнат в плавно приземяване или отблъскване, или ще предизвика някакъв наподобяващо на стресово възприятие, което ще доведе до прекъсване на съня ти и събуждане.
Ако би имало в сънищата евентуална психофизиологична връзка, постоянно или понякога свързваща различни движения или събития във въображаемите сънищни ситуации с рефлекси с аналогични движения на различни части на тялото ти - ръце, крака, тогава би могло, ако връзката се проявява само понякога, в множество случаи да получаваш травми на спящото си тяло при различни движения и удари, а ако връзката е постоянно активна и действаща, много често да получаваш подобни травми. Затова природата е предвидила обичайно временното псевдо-парализиране по време на сън, за което обясняват специалистите, макар и да не се проявявало винаги и при всички хора.
======================> <==========================================
Разглеждайки евентуалната възможност за достоверност на някои информации, че е възможен и реално е прилаган метод за изследвания, при който сънуващият чрез "осъзнати" "волево" целенасочени и направлявани движения на въображаемите си "очи" и "поглед" в сънищната ситуация е успявал да подава „кодирани сигнали” с движения (най-общо казано) на спящото си тяло (в случая на очните ябълки), съм стигал до извода, че това би означавало да се постига "идентифициране" (своеобразно единение на възможността за възприятие, контрол и управление на въображаемото и на физическото, свързване с възможност за пряко въздействие) на въображаемата представа за собствено тяло и неговото позициониране в нестабилната сънищна ситуация и обстановка по време на съня, изразяваща се в абстрактно възприятие за евентуално и променливо усещане и контрол на това въображаемо тяло, включително и на "очите" и съответно на "погледа", от една страна, с физиологичните механизми на реалното сенситивно дразнение и възприятие, и с характерни за будното съзнателно състояние възможности и способности за контрол и управление на физическото тяло и по-специално на очните ябълки, докато човекът лежи в забвение в леглото си, спи и сънува, от друга страна.
=====================> <===========================================
Като се има предвид, че движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” се свързва със сънуването на сънища, а принципно, както при всички фази и сънища, и в тази фаза почти всички или всички сънищата при повечето хора са "неосъзнати", и дори при евентуално възникване при някои хора на някои „осъзнати” сънища, те обикновено биха били изключение и само една малка част от всичките сънища (в мнозинството от случаите и особено при хора без съществена практика – много малка част, ако въобще възникнат или ако въобще бъдат запомнени), схващането, че в тази фаза на съня съществува и се проявява психофизиологична връзка между посоките на движението на "погледа" в съня и на очните ябълки на спящия, естествено и логично би трябвало да се отнася както за "осъзнати" сънища, така и за всички останали обикновени "неосъзнати" сънища.
Ако действа точно такава връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, тя би трябвало да е валидна за неврологичните и физиологичните дадености и рефлекси при всички сънища във фаза "РЕМ", за всички периоди на сънуване в тази фаза.
Дори ако приемем редуциран вариант, че съществуват предпоставки за проявление на такава връзка, но тя би трябвало да бъде активирана, те биха се отнасяли за всякакви сънищни състояния, дори и ако са ограничени само в рамките на фаза "РЕМ", поради едни или други нейни специфики и съотвено състояние на мозъчната дейност.
=====================> <===========================================
Това означава, че или движението на очните ябълки би могло да е вроден автоматичен рефлекс, неврологично и физиологично предизвикано от самата специфика на състоянието на мозъка и сънуването в тази конкретна фаза на съня, или връзката би трябвало да е вродена и присъща, автоматично проявяваща се и, както твърдят привържениците на такава теория, движението на очните ябълки да следвал и евентуално да отразява движението на погледа в ситуацията в съня.
Но при втората хипотеза, какво би било това следване, и какво би било това "разглеждане" и какво би трябвало да е това движение на въображаемия ти "поглед" и "очи" в сънищата ти като се има предвид същността, динамиката, ритъмът и системността на движенията на очните ябълки, такива каквито реално ги познаваме и виждаме на различни видеозаписи?
Две възможности. При първата възможност "идентифицирането" ще трябва да се постигне по време на „осъзнатия” сън като се окаже намеса и въздействие в автоматичния неврологичен процес, който не е свързан с движение на "погледа" в съня. Това би било твърде малко вероятно за практическо постигане, както и въобще като теоретическа възможност, при хора с обикновени качества и при неинтегрирано съзнание.
При втората възможност предпоставките за "идентифициране" биха произтичали от хипотетичен вроден естествено заложен и действащ неврологичен механизъм, който да свързва движението на въображаемия "поглед" във всеки един сън във фаза "РЕМ" с движение на очните ябълки на спящото тяло.
Тогава в „осъзнатия” сън би трябвало да се проявява, "осъзнава" и постига съответното "идентифициране" и чрез „осъзната” „волева” пожелана в съня намеса и въздействие върху действащата връзка чрез контролиране и целенасочено управляване на своите въображаеми "очи" и "поглед" във въображаемата сънищна ситуация, използвайки такава хипотетична психофизиологична връзка, сънуващият да успее да подава сигнали с движения на очните си ябълки.
=====================> <===========================================
Трудно е за приемане като възможност поради явното несъответствие на начина и динамиката на движение на очните ябълки с каквито и да са възможни начини на "разглеждане" на една обстановка, както в състояние по време на сън, така и в будно състояние, включително и с възможностите за волево движение по такъв начин на очите в будно състояние.
Само който не е поглеждал и не е виждал как се движат очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" би могъл лесно да повярва, че очните ябълки се движат така, както сънуващият би "гледал" по време на своите сънища или както биха се "разглеждал" въображаема обстановка, ситуация и действия в съня, или който чрез такава теза би искал от незапознати научни структури да си осигури институтско финансиране за експерименти или за писане на разработки и книги, би могъл да твърди за достоверността на такова положение.***
===================> <=============================================
Тъй като естествено във фаза „РЕМ” не всички сънища са „осъзнати”, а очните ябълки по правило се движат (от което произтича и наименованието на фазата – "бързо движещи се очи", а то съответно предполага пъргаво, активно движене, а не само леко поместване), логично е, че според тезата на учените, провели съответните експерименти с осъществяване на „кодирани сигнали”, обяснението за свързването на причината за това движение с разглеждането на обстановката и преместването на "погледа" в съня би трябвало да се отнася както за „осъзнати”, така и за всички останали обикновени сънища, появяващи се в тази фаза.
Ако причината за движението на очните ябълки е само в спонтанно действие на естествен рефлекс и механизъм, свързан със специфики на физиологичното състояние по време на процеса на сънуване специално във фаза „РЕМ”, със състоянието и вида активност на мозъка при тази фаза на съня, предизвикващо съответни нервни реакции и импулси, въздействащи регулярно на очните мускули и водещи до съответния модел на движения (но не и поради някаква постоянно действаща психофизиологична връзка между посоките в "гледането" при „разглеждане” на ситуацията по време на съня и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло), тогава би възникнал въпросът защо и по каква логика би трябвало да е възможно, или евентуално как и с какви способности на сънуващия би могло да стане възможно по време на „осъзнатия” сън да се постигне такова "идентифициране".
Да се постигне "осъзнато" "волево" свързване между възприятията и въображаемите възможности и действия във въображаемия свят на съновидението и сънищна ситуация, от една страна, с възможности за оказване на въздействие върху сенситивни и контролни механизми на физическото тяло и съответно предизвикване на негови действия. Хипотетичното постигане на такова свързване при такива условия би изисквало съществуването на възможност и притежаването от сънуващия на способност да се осъществи намеса и постигне въздействие и промяна в процеса на съществуващия рефлекс и и автоматични реакции и движения. При положение, че вроденият механизъм би предвиждал такава възможност, сънуващият ще трябва да притежава качествата и способностите да окаже целенасочено въздействие върху автоматичния физиологичен механизъм, да променя спонтанното регулярно движение на очните ябълки и да започне да го контролира и управлява. И така – чрез въображаеми движения на въображаеми "очи" и въображаем "поглед да започне да произвежда "кодирани" сигнали с предварително уговорени модели на движения на очните си ябълки.
===================> <=============================================
Може ли да се намеси в рефлекса – все едно наново да създаде такава връзка – в обичайните случаи не би могло да го направи всеки
Ако такава спонтанна връзка би имало поради някакъв механизъм (с неврологична реакция и рефлекс), но не между посоките в "гледането" при „разглеждане” на ситуацията по време на съня и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло, а само между процеса на сънуването и съответни нервни реакции и импулси, въздействащи регулярно на очните мускули и водещи до съответните спонтанни движения, тогава би възникнал въпросът как би било възможно по време на съня чрез въображаеми „кодови” движения на въображаем поглед и въображаеми очи, целенасочено да бъде оказано въздействие върху автоматичния физиологичен механизъм и да се променя спонтанното регулярно движение на очите във фаза "РЕМ".
=====================> <===========================================
Не може. Не може от всеки и в обичайните случаи. Все едно да се създаде наново такава връзка.
Трябва да се изложат като тези различните няколко възможности и след това да се посочат при всяка от тях съответни съображения.
=====================> <===========================================
Ако въобще хипотетично би могло да има такава психофизиологична възможност или ако би могло да се постигне резултат, свидетелстващ за такова идентифициране от хора с обичайни качества и способности (в съответните случаи на лабораторни изследвания), то би могъл също така да бъде поставен и въпросът доколко това е било същински сън или видения в своеобразно будно състояние със затворени очи. (Или полубудно състояние, с трудно за определяне на мястото му на гравицата между сън и будност, когато виждаш картини и действие като фрагменти от филм, измислен от твоето съзнание и в същото време имаш усещането за почиващото си тяло, на каквито случаимного пъти съм бил свидетел от личен опит).
Въпросът е доколко такова състояние би могло и би трябвало да се определя като същински сън, пък макар и „осъзнат”, или представлява алтернативно състяние – своеобразно хибридно будно състояние с видения със затворени очи, с паралелно сенситивно възприемане и усещане на почиващото (или, да речем, спящото) тяло.
(Или дори в изключителни случаи – алтернативно състояние с паралелна възможност за контрол и въздействие върху негови действия – нещо като евентуална начална степен на „паралелно възприятие”.)
Освен ако критерият би бил просто сходство на вида на мозъчните вълни и фигурите в графиката на енцефалограмата, характерни (и евентуално разпознаваеми) за съня във фаза "РЕМ". Но ако все пак говорим за същински "осъзнат" сън, доколко такъв критерий би могло да е определящ?
Доколко отразеното в графиката на енцефалограмата и сходството при други физиологични данни биха били достатъчно показателни? При състояние на медитация или при други специфични състояния, понякога наричани "алтернативни", мозъчните вълни и ритми също могат да показват изменения.
А ако критерият за състояния, при които се постига един или друг вид идентифициране на възприятия и въображаеми действия в света на сънищата с ефекти и въздействия върху сенситивни и контролни функции на тялото във физическия свят на будните би бил само сходство в електрична или електромагнитна дейност на мозъка, във вида на мозъчни вълни и ритми, във фигурите в графиката на енцефалограмата, в данните за сърдечен ритъм, кръвно налягане, или характеристики в обмяната на веществата, в преобладаващи химични елементи в мозъка и т.н., типични за сън във фаза "РЕМ", дали въобще не би се наложило да се преразгледа представата и концепцията за същността на сън и сънуване.
====================> <============================================
Разбира се то би могло да се ограничава само с връзката между погледа в съня и движението на очните ябълки. Освен това, такава връзка би могло да се осъществява и спонтанно автоматично, без въобще сънуващият по време на съня си да има каквите и да е възприятия от спящото си тяло или усещане за това, че чрез своя поглед движи очните си ябълки. И тогава бихме говорили за осъзнат сън с психофизиологична връзка, при която има способ сънуващият да подаде сигнали на наблюдаващите го. Стига такава връзка да съществува не спонтанно неврологична, поради което очните ябълки се движат по начина и с динамиката, каквито се наблюдават при спящите, а такава, каквато я представят привържениците на теорията за връзката между движенията на погледа по време на съня и на очните ябълки на спящия.
=====================> <===========================================
Не мога да се съглася, че в сънищните ситуации сънуващият би „разглеждал” (и осмислял) обстановката с такъв вид постоянни движения на въображаемия си "поглед" и въображаемите си "очи".
Ако би имало природно заложена такава психофизиологична връзка, която постоянно и по правило да свързва движенията на очните ябълки с начина, по който спящият „разглежда” обстановката в сънищата си, и с посоките, в които "гледа" във всички свои сънища във фаза „РЕМ”, тогава движенията на очните ябълки биха били съвсем различни, с друга динамика, много по-несистемни и по-разнородни, както разнородни са и вариациите на сънищата и сънищните възприятия, от една страна, и в повече случаи биха наподобявали в по-голяма степен едно спокойно „разглеждане” и "гледане" като не биха имали същата регулярност, бързина и „пъргавост” при отделните движения, и честота, от друга страна.
====================> <============================================
Констатация на резултатът при една от хипотезите – за постоянно действие на психофизиологичната връзка
Ако приемем, че заявените резултати от експерименти са истинни, и че подаването на подобни „сигнали” е било възможно и е било осъществено,
и че подобно хипотетично "идентифициране" е било постигано от участващите в експериментите доброволци (независимо дали е била осъществена намеса в действието на неврологичен механизъм, нямащ нищо общо с посоките на "погледите" в съня,
или е била използвана хипотетичната постоянно действаща психоневрологична връзка и пряко въздействие на въображаемия "поглед" върху движенията на очните ябълки),
това би означавало, че предварително уговореното и целенасочено "движение" по определен начин на въображаемите "очи" и въображаемия "поглед" по време на „осъзнатия” сън, автоматично е предизвикало съответно "огледално" движение на очните ябълки.
====================> <============================================
Едната хипотеза – за постоянна психофизиологична връзка
Ако има психофизиологична връзка, т.е. идентифициране между въображаемия свят в съня и действия в него и ефекти върху сенситивните органи – очите, то това ще се осъществява „спонтанно” и автоматично, няма реално този процес да се активира или управлява от сънуващия в „осъзнат” сън, а той спомняйки си по време на „осъзнатия” си сън за него, с определени движения на въображаемия си поглед просто ще се възползва от него.
Т.е. не става въпрос за някакво идентифициране и усещане по време на съня на самите механизми на този процес.
Действа естествена присъща психофизиологическа мозъчна връзка. Тя води до непосредствено отражение и ефект върху нервната система и физическото тяло, и съответно предизвиква аналогично движение на очните ябълки на спящия в леглото.
=====================> <===========================================
Ако пък приемем, че заявените експерименти са истинни и подаването на подобни „сигнали” е възможно и е било осъществено –
възможни са поне две различни хипотези.
====================> <============================================
Това тук се отнася при евентуалната първа хипотеза.
Доколко това би могло да изглежда достоверно имайки предвид същността на различните вариации на сънищата? – Това е свързано с това, че има различие на движението на поглада в съня и движението на очните ябълки. Т.е. тук е хипотезата, че движението на погледа въздейства на движението на очните ябълки.
=====================> <===========================================
Това се отнася за втората хипотеза
Такава намеса едва ли би било възможно да се осъществи освен ако сънуващият няма суперспособности за навлизане навътре с интегрирано съзнание и да въздейства и върху мозъчни и неврологични механизми, нямащи пряко отношение към съня и със сънищната ситуация, с разглеждането, с движението на въображаемия поглед и т.н.
Това се отнася за първата хипотеза
В неосъзнатия сън необусловено, случайно и неосъзнавано, но в осъзнатия сън след като си спомниш и насочиш внимание започваш да променяш посоките на погледа си целенасочено – това е така наречената намеса спонтанно , без да са неуобходими суперспособности за нарушаване и управление на неврологичен механизъм и създаване на нова психофизиологична връзка, но това не означава, че дори за този вариант не са необходими трудно постижими способности.
=====================> <===========================================
Това е за втората хипотеза
Ако връзката би била само неврологична, но резултатите от експериментите са истинни и си успял да подадеш сигнали, значи от движението на погледа ти се е получил спонтанен ефект - въпреки че няма такава психофизиологична връзка! В този смисъл тук не би имало причинно-следствена връзка. Това означава, че спящият трябва да е бил в състояние да повлияе на неврологичния механизъм и да активира пряка огледална психофизиологична връзка.
Това е и за двете хипотези
И при двете хипотези, но особено в случай, че е възможен вторият вариант, евентуалното осъществяване би било свързано с достигнатата степен на "осъзнаване" и себевъзприятие. Съответно възниква съмнение, че такива способности е възможно да се активират /или придобият/ от всекиго само с факта на "осъзнаване" – разбиране че сънуваш.
Вариациите на сънищата е отделен въпрос – той е свързан с разнообразието на движенията на погледа по време на сънищата и с това, че движението на очните ябълки не изразява такова разнообразие и се случва в режим, по-скоро наподобяващ неврологичен ефект.
Ако става въпрос за постоянно действаща психофизиологична връзка с огледално отражение на въображаемия поглед върху движението на очните ябълки, такава връзка или има, или няма. Ако става въпрос един неврологичен ефект да бъде овладян по време на осъзнат сън и да бъде активирана подобна психофизиологична връзка това би било друга ситуация – втората хипотеза.
Това се отнася за първата хипотеза
Ако има точно такава психофизиологична връзка, за каквато говорят и ако разглеждането на ситуацията в съня и местенето на погледа автоматично огледално се пренася и изразява в движението на очните ябълки, значи това се отнася за цялата фаза РЕМ и за всички сънища във фаза РЕМ – и за осъзнати и за неосъзнати. Но такъв ефект не се проявява при сънищата в другите фази.
Това се отнася за втората хипотеза (и двете хипотези са в случай, че се приеме, че резултатите от експериментите са истинни и е осъществена еднопосочна комуникация с подаването на сигнали).
Ако връзката е от друг вид (неврологичен ефект) и просто при съответните ритми и електрична активност във фаза РЕМ се получава подобен нервен рефлекс и очите започват да трепкат, тогава значи няма нищо общо с „разглеждане” и местене на въображаем погледа по време на съня. При такъв втори вариант, за да се намеси сънуващият в процеса на този нервен рефлекс, би означавало и да може първо да прекъсне неговата спонтанност и автоматичност и на второ място да активира такава психофизиологична връзка, която не е активна и не действа постоянно, но която по природа би била заложено и би било възможно да бъде активирана, или пък да създаде и активира такава връзка, каквато по природа преди това не е съществувала. Какви качества трябва да има индивидът, за да може да повлияе вътре в съня си на различни мозъчни и неврологични механизми, за да създаде такава връзка.
Това се отнася за втората хипотеза
Иначе не би имало друга логика и смисъл. Ако това трепкане на очните ябълки е неврологичен ефект и не произтича от разглеждане и местене на въображаемия поглед в съня, както се твърди според първата хипотеза, няма никаква логика само поради това, че си разбрал, че сънуваш в някакъв момент на навлизане в „осъзнат” сън (с начална осъзнатост, а дори и да е напреднала), да се предполага, че местенето на въображаемия ти поглед изведнъж ще започне автоматично и огледално да се отразява върху движението на очните ти ябълки, а спонтанното им до този момент неврологично обусловено трепкане изведнъж ще стане пряко отразяващо движението на въображаемия ти поглед в съня. Няма никаква логика само с това, че си разбрал, че сънуваш, изведнъж да се получи връзка между въображаемия ти поглед и целенасочено въздействие върху нервите и мускулите на очните ти ябълки. И ако е необходимо вътрешно въздействие върху този ефект и механизъм – възниква въпросът не само каква степен на осъзнатост е необходима, но и какви изключителни качества трябва да притежава сънуващият.
В повечето случаи това не би могло да стане, защото не би имало никаква връзка между трепкането на очните ябълки и движението на погледа в съня – трепкането ще е нервен рефлекс поради естеството на електричната дейност на моцъка, спецификата на съответните ритми и вълни на фаза РЕМ. При други фази на сън не се проявява, но при фаза „РЕМ” се преминава някаква граница и започва да се проявява.
Това се отнася за втората хипотеза
Ако сънуващият трябва да е в състояние да наруши естествен неврологичен ефект с трепкане на очните ябълки и да активира или още повече да създаде психофизиологична връзка, каквато не е действала до този момент, тогава дори това теоретически да е възможно чрез каналите на хибридната асоциативна каскада, би било твърде сложно за всеки доброволец и би предполагало притежаването на такива качества, каквито принципно ако някой би имал, най-вероятно не би се занимавал с участие в такъв вид експерименти и при него това би било в резултат на дълга практика.
Би могло да има редки случаи, ако някой доброволец има специален талант (за който дори не му е било известно), което би било нещо почти като паранормална способност, но това би било изолиран случай, и не би било показателно за цитиране като общи резултати от подобни експерименти.
=========================> <=======================================
Хипотезите
Най-естествената, логична и приемлива възможност е, че това движение на очните ябълки е неврологичен рефлекс, свързан със съответното състояние на мозъка и въздействие върху очните нерви и мускули – физиологично и неврологично обусловен рефлекс просто и само от степента на активност на мозъка в съответното спящо и сънуващо състояние във фаза "РЕМ", при една възможна хипотеза, или пък съществува в тази специфична фаза на съня поради естествена вродено присъща психофизиологична мозъчна връзка, водеща до отражение на преживяванията и въображаемите възприятия и действия в съня върху нервната система и физическото тяло и ефект с пряко "огледално" въздействие предизвикващ съответно аналогично движение на очните ябълки на спящия в леглото, при друга хипотеза, (според твърдения на съответни изследователи и експериментатори - реално действаща психофизиологична връзка)?
9. - Пътят на интегрираното съзнание IX. 2018-21
© Copyright: Евгени Алексиев, 2021
Свидетельство о публикации №121072207742
Свидетельство о публикации №121072207742
Рецензии
Честит рожден ден, драги Евгени.
Много-много здраве, радости и късмет ти пожелавам!
Бъди!
К.
Красимир Георгиев 08.08.2022 09:27 • Заявить о нарушении
Много-много здраве, радости и късмет ти пожелавам!
Бъди!
К.
Красимир Георгиев 08.08.2022 09:27 • Заявить о нарушении
Много, много благодаря, още веднъж! И аз ти пожелавам много здраве и сили! Дано всички да имаме късмет. Здраве и сили! Е.
Евгени Алексиев 03.05.2024 10:26 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 03.05.2024 10:26 Заявить о нарушении