Дафинка Станева Элегия Елегия

„ЕЛЕГИЯ” („ЭЛЕГИЯ”)
Дафинка Георгиева Станева (р. 1957 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Валерий Латынин


Дафинка Станева
ЕЛЕГИЯ

Буренясват гробищата с мъртъвците ни,
ослепяват къщите на гурбетчиите.
Глъхнат в тлен селата, запокитени
в алчните ръце на чифликчиите.

Плаче за стопаните земицата –
чужди без мерак орат и сеят я.
Плачат за стопаните вдовиците –
да замръкнат в тъмното не смеят.

Божич срещаме без коледарите,
Лазар – без буенеца, венчетата.
За Великден ни провождат дарите –
снимки с иноземнешни момчета.

Внуци наши те са всички, божем –
отродени, в златна клетка хванати,
тук от тях се връща, който може,
щом за смърт го позове камбаната.

Скитат в къра подивели кучета,
а крадците ни бастисват къщите.
Големците ни въртят и сучат я –
от селата си глава отвръщат те.

А когато нощем по харманите
си прибира хляба месечината
и си ближем като псета раните,
и си мерим спомените с крината…

„Беж от тука! Всичко е залудо!” –
пак повтаря селският ни луд.
„Сигурно и Господ е прокуден
и забравен в старчески приют…”


Дафинка Станева
ЭЛЕГИЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)

Зарастают бурьяном погосты и сёла.
Без жильцов опустевшие слепнут дома.
Запустенье рисует пейзаж невесёлый,
Жизнь крестьян обездоленных тлеет едва.

А поля о былых землепашцах тоскуют.
Нет раденья к земле у хозяев чужих.
Одинокие вдовы не спят в ночь глухую,
Вспоминают мужей и вздыхают о них.

Коляда без колядчиков в сёла приходит.
Нету танцев на Лазарев день, нет венков.
Через почту дары нас на Пасху находят –
Фотографии наших внучат и сынов.

Боже праведный, это же наши кровинки
И невольники клетки своей золотой!
Прилетают, кто может, на наши поминки,
Если колокол смерти покличет домой.

Одичавшие псы нагоняют тревогу.
Мародёры бесчинствуют в наших домах.
Крутят-вертят правители нами, как могут,
Так, что многие сёла рассыпались в прах.

А когда по ночам ветер дёргает рамы
И луна убирает свой хлеб на гумно,
Как собаки, мы лижем бессчетные раны,
От сомнений в душе, как в могиле, темно.

„Уезжайте! Бегите от жизни проклятой!” –
Призывал сумасшедший растерянный люд
И пропал из села, а куда, непонятно,
Может, взяли беднягу в сиротский приют?


Рецензии
Совсем не похожая на сельскую жительницу, довольно-таки миловидная и симпатичная Дафинка, в которую даже можно влюбиться, с болью в душе описывает современную сельскую жизнь.
И эта печальная картина предстаёт и перед нами!
Но напрасна печаль- уменьшение сельского населения с тяжёлым, часто ручным трудом, уходит в небытие.
Красичир, тебе спасибо за эпизод из жизни Болгарии, Дафинке моё восхищение и признание.
Будьмо!

Александр Пешков 3   22.07.2021 13:51     Заявить о нарушении
Спасибо за теплый отзыв и дружбу, Александр.
Жму Вашу руку!
К.

Красимир Георгиев   24.07.2021 15:50   Заявить о нарушении