Болгарский
Мир и Я
В П О Л У Н О Щ
Топла длан ме погали.
Стана ми леко.
Поозърнах се -
никой.
Заспало беше селцето.
Има ли някой?
Кой?
Моите спомени,
пулсът тревожен,
срещи несбъднати?
Защо закопнях
пак да тръгна
по пътища неизбродени?
Защо?
Няма никой -
трепка самотна
звезда.
Но в стаята ми
усмихната
пристигнала бе
Песента.
Ана Величкова
В полночи
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121072003722
Свидетельство о публикации №121072003722
Рецензии