Болгарский
Мир и Я
З А В И Н А Г И
Завинаги, когато си отида
пак ветрове морето ще браздят,
високо планините ще се вдигат,
полята влага росна ще зоват.
На север зима скрежна ще бушува,
на юг ята от птици ще летят,
зелените гори ще се вълнуват
и влюбени през нощите ще бдят.
На изток Слънцето ще се въззема,
на запад ще се багри залез тих.
Животът - непресекваща поема,
без мене ще нарежда стих след стих.
Ана Величкова
Навсегда
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121071906607
Свидетельство о публикации №121071906607
Рецензии