Христо Банковский. Пожелание

Пожелание

Когда умру, без памятника...
Но если всё же– каменного
птаха, нежного и сильного,
на камне
да имя: мне.

Не много...

Или нет: эдельвейс–
цветок сильнейший и суровейший,
постигающий изо всех
сил, отчего родина
его высока, цветок, который
белым пламенем озаряет прорвы,
голодные дочерна,

ниже– ф. и. отчество.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Желание

Когато умра, не искам паметник…
Но ако все пак решите да ми направите,
сложете на неговия връх
 една силна и нежна птица.
Отдолу напишете името ми.

Нищо повече.

Когато умра, не искам паметник.
Но ако все пак решите да ми направите–
издълбайте върху него един еделвайс–
най-светлото и най-сурово цвете,
което се постига с върховни усилия,
защото расте по върховете;
което осветява с белия си пламък
 черния глад на пропастите.
Отдолу сложете името ми.

И нищо повече.

Христо Банковски
https://literaturensviat.com/?p=151703