Рапсодия
В пути моргали светлячки–
к Дунаю длился серпантин;
по мне на скрипочках сверчки
до берега напели гимн.
Прохлады вздох всю ночь к утру:
вода клонила в звонкий сон;
а там далече на юру
мерцал и снова гас огонь,
свирель роняла песню–
мой дух во мгле небесной
возёсся с ней– мечтаний клин.
Мирок в ночи кромешной
что мать лобзала безутешно
печаль родной земли!
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Рапсодия
Със фенерчето светулки
светеха ми в лъкатушни път.
С хор щурците от цигулки
съпровождаха ме до брегът.
Лъхаше ме хладовина
от води прозвънващи на сън.
На далечната рътлина
мигаше като око огън.
Ронеше кавал там песен–
с нея моят дух унесен
се разтопи в нощната мъгла.
О, как в тоя нощ безлунна
като майка ме целуна
жалбата на родната земя!
Никола Ракитин
Никола Ракитин. Рапсодия
© Copyright: Терджиман Кырымлы Третий, 2021
Свидетельство о публикации №121070700071
Свидетельство о публикации №121070700071
Рецензии