Поклон

                Болгарский
                Родина


                П О К Л О Н

                Отдавна почиваш в мир, дядо,
                но аз не съм те забравила.
                Все така виждам очите ти сини,
                все така чувам гласа ти мил...

                Шастливец беше - преброди
                Земята надлъж и нашир.
                Не пропадна, не се затри -
                завърна се с мисли свободни
                по-силен и по-красив.

                Държеше ме в скута си често
                и ми говореше
                за далечни страни и хора,
                за чудесата на човешкия ум
                и ръце,
                за непознати горди народи
                и непокорени върхове...

                Ти разпали в мен жажда
                за океанската шир,
                за хубостта на просторите,
                разбуди обичта ми към хората.,
                Макар и още дете,
                аз долавях туптежа
                на земната твърд,
                пулсациите на сърцето.

                Нека звездите да светят,
                да искрят от нежност
                зениците млади.
                Нали ти така искаше?
                Покланям ти се, дядо!

                Ана  Величкова