Триптих

               
                Болгарский
                Люди и Я


                Т Р И П Т И Х

                1.
                В мига, в който аз съм родена
                на свят са дошли и други деца,
                мъже и жени - цяла Вселена
                от топло туптящи човешки сърца.
                Те са мои сестри и братя по раждане.
                С тях аз съм богата и ги обичам,
                макар да не знаят това,
                дори ще останем едни за други
                съвсем непознати.
                Колко на брой са - хиляди,
                милиони деви? -
                сред ледени или горещи пустини,
                край бурни и тихи морета,
                в зелени градини,
                в необятните степи,
                в планини
                и потулени кътчета земни,
                в мегаполиси с грижи модерни...
                Какви са лицата им,
                походките и косите,
                как се усмихват,
                в какви цветове са очите им?
                Щастливи ли са или нещастни?
                Смело или страхливо прекрачват
                трудните прагове,
                които животът всекидневно изправя
                или в безсилие примирено угасват?
                И още на много въпроси,
                които за тях си задавам,
                няма отговорите да узная.
                Но тези хора са винаги с мене.
                Поела копнежите им, аз ставам
                по-силна и по-устремена...

                2.
                Между началото обещаващо
                и неизбежния край
                аз срещам приятели искрени.
                Те сами ме откриват -
                по сходство на чувства и мисли.
                Сърцата ни сякаш се сливат,
                затуптели пред образа на прекрасното
                или тревожно замират
                пред пропастта на ужасното.
                Добротата ни всички събира,
                стремежът да изградим свят
                на безкористни пориви по-богат
                и на човешки надежди.
                Да възпрем се опитваме онези кроежи,
                които отварят вратата на мрака.
                Познавам тези мои приятели -
                виждам лицата им
                и гласовете им чувам.
                Часовникът на живота
                неумолимо тиктака
                и миговете бягат нестройно -
                тревожно или радостно-развълнувани,
                но никога равнодушно-спокойни...

                3.
                Когато настъпи часът ми последен
                и други хора ще си отидат с мене.
                Те са моите братя
                и сестри по умиране -
                различни по възраст,
                с различни съдби и прозрение.
                Все пак по нещо с тях си приличаме -
                последният дъх ни събира,
                последното сбогом.
                От различни места
                на планетата стара,
                една порта
                към Нищото си отваряме...
                Как са изглеждали,
                какво са постигнали
                в живота по-дълъг или по-кратък,
                нито време ще има,
                нито смисъл някакъв да гадая.
                Оттатък, където заедно ще отидем,
                не се задават въпроси
                и нищо там не се знае...
                Покоят безмълвен
                всичко докрай потушава -
                и радости,
                и уморителни грижи,
                и безплоден ламтеж за слава.

                Ана  Величкова