Смерть Чингис-хана

                Болгарский
                Человек и Время



                СМЪРТТА  НА  ЧИНГИС  ХАН

                Аз цял живот на коня си препусках,
                безброй гърди прониза моят меч.
                Където минах - всявах страх и ужас,
                където спирах - почвах страшна сеч.
                Светът е мой. Простори необятни
                зовяха ненаситния ми дух
                и под властта ми тръпне вред земята,
                за волята ми няма сляп и глух.

                Една тъга гризе ме всекичасно -
                броени дни остават ми напред,
                настъпва пустотата безучастно
                и вледенява моето сърце...

                Пред бързо отминаващото време
                безсилни са и власт, и тържество.
                И всичко без остатък то отнема,
                когато си извършвал само зло.
                Бездънен мрак пред мене се разтваря,
                озъбена промъква се смъртта.
                Поспри! Аз искам с теб да преговарям!
                "Възмездие!" - отвърна тихо тя.

                Ана  Величкова