Никола Ракитин. Летят утки

Диви патици

Под вечерното слънце спи гората.
Заесени се– сняг ще завали–
шуми повяхналата тръст в блатата
и често падат вечерни мъгли.

Червени пламъци, кат от пожари,
разсипват се в безкрайни небеса,
разстилат се в долчинки сиви пари
 и сенките на тъмни дървеса.

Подплашено от негде, ято хвръкна
от диви патици и полете
със шум и се изгуби зад реката;

и, до кат се отвред стъмни и мръкна,
аз чувам, стиснал пушката в ръце,
размахани крила над мен в мъглата.
 
Никола Ракитин


Летят утки

Спит лес, закатным солнцем озарённый–
вот первый снег падёт, давно пора–
шумит камыш в предзимней полудрёме
частят туманы сырость вечерам.

И языки небесного пожара
сверх меры длятся в позднем ноябре,
а логом– облачка седого пара
да тени неприкаянных дерев.
       
Чу! вдалеке вспорхнула стая уток–
и за реку умчал переполох,
а я, впустую стиснувший ружьё,

до полной перемены века суток
над макушкою чувствовал крыло
в сыром тумане, кравшем водоём.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы