Наивност - 25 - 27. 05. 2021

Наивност - 27.05.2021


Идеализирани ти винаги си си представял 
бъдещето, хората, света, стремежите им, всичко.
Чак към края на живота си разбрал си колко малко
мислите, желанията, същността им си разбирал.
 


27.05.2021


718

==============================>  <===============================================


Наивност - 26.05.2021


Идеализиращ в своите представи
хората, живота им и всичко,
чак накрая си разбрал доколко малко
мислите и същността им си разбирал.


26.05.2021


717

=================================> <============================================

(Втора версия - 26.05.2021)


Наивност


Идеализирайки във своите представи
хората, живота им, света и всичко,
чак към края си провиждаш колко малко
същността на мислите им си разбирал.

***

Може би умът така формира се съвсем случайно,
или това за теб дори от векове предопределено е,
защото генетично, родово е и законо-намерно.

От начало бил си и формирал се изпълен с идеали,
после цял живот – в мечтанията си и в своите представи
постоянно и спонтанно идеализирал си и хората, и всичко,
проумявайки накрая колко много малко
на света и хората да разбереш успявал си –
с мисълта си нескроена, неспособна да ги съпостави
с доминиращите в умовете сили,
с примитивните в света мотиви и императиви
с вездесъщия закон на егото в света,
с автентичния човешки дух и ред в реалността –
колко малко да разбираш съумавал си
мислите, желанията им, целта и същността.

Идеали с навика присъщ да идеализирате
бъдещето, хората и всичко с вечните добри представи,
колкото и чисти да са поривите ви и мислите,
обичайно може изненадващо за вас в живота да ви злепоставя,
а и даже,
винаги добрите ви усилия и пътят на живота ви
да се окажат
не само в застой, а в постоянно продължаващ срив.

Идеали, идеализиране, вяра и очаквания идеализирани –
всички те изглеждащи като бълнувания на глупец наивни –
но единствено във този наш свят с общества сегашни примитивни,
свят незрял човешки с простовати мисли,
свят с владеещи инстинкти, дълъг път преминали,
но така и не успели да израснат и нестигнали
вероятния си ръст възможен, може би единствено хипотетичен,
или предопределен, но все още преждевременно визиран –
визиран ненавременно свят на мечти и идеали,
макар и намерения и с дух невинни.

И тъй към края на живота си разбираш как ти винаги си губел,
защо тъй много пориви, мечти, очаквания са били погубени,
и от къде е чувството, че от живота сякаш ти останал си излъган.

25-26.05.2021 / 27.05.2021



==========================>  <===================================================

(Първа версия)


Наивност


Идеализирайки във своите представи
хората, живота им и всичко,
чак сега провиждам колко малко
същността на мислите им съм разбирал.


***


Идеали и привично идеализиране
на света, на всичко в своите представи,
колкото и с чисти да си помисли и пориви,
безвъзвратно може във живота да те злепостави
а и даже,
пък дори това да ти се стори резултат необясним,
ходът  на живота ти – да се окаже
не само застой, а систематизирано пропадане.

Може би съвсем случайно,
или векове предопределено
генетично, родово и закононамерно,

си оказал се и си израснал пълен с идеали,
цял живот в мечтания и в своите представи
идеализирайки живота, хората и всичко,
с мисъл бил си нескроена идеалите да съпостави
със суровите и примитивните императиви 
с вездесъщия закон на егото в света,
проумявайки накрая колко много малко
на света и хората да разбереш успявал си –
доминиращите му брутално пошли сили,
мислите, желанията им и същността.

Идеали и идеализиране облечени в наивност
и в незрял човешки примитивен свят, нестигнал
вероятния си, може би дори възможен ръст –
предопределен, но преждевременно визиран –
визия с мечти и идеали ненавременни, но с дух невинен.

И разбираш как в живота си май винаги си губил,
колко пориви, мечти, очаквания са погубени.
И разбираш от живота сякаш как останал си излъган.


25.05.2021


716