Ще прокараш дланта си и аз ще изстена.
Ще омекнат зад клепките мислите остри.
По телата на двама ни мълния светла
ще извие дъгите си многоволтови.
И ще хукне пред устните дъх невъздържан,
побелял от солта избуяла спонтанно.
Разлюлените сенки ще кацат безмълвно
по стените споделящи нашата тайна.
Ослепели къртичено обич ще рием.
Ще засипваме рани и белези ланшни.
Две вселени ще бъдем. Напълно различни.
Но с еднакво в сърцето отворени кратери.
***
© Copyright: Милена Йорданова, 2021
Свидетельство о публикации №121052207696
Свидетельство о публикации №121052207696
Рецензии
