Ночь

                Болгарский
                Мир и Люди


                Н О Щ

                Залязва Слънцето
                и лепкава мъгла
                оплита всяко нещо
                и призрачно се стели.
                Нощта пристъпва пак
                настръхнала и зла,
                а птичите гнезда
                пустеят онемели.

                Погубен е безследно
                единственият миг -
                възмездие за мъки
                и пориви смразени.
                Но никъде не еква
                човешки страстен вик -
                проклятие към мрака,
                сгъстяващ се до черно.

                По властен знак отново
                пристига утринта
                и с присмех ни проправя
                пътека от лъчи.
                А може собствен лъч
                да светнем за нощта -
                от древния й мрак
                сами да се спасим.

                Ана  Величкова


Рецензии