Ночь
Мир и Люди
Н О Щ
Залязва Слънцето
и лепкава мъгла
оплита всяко нещо
и призрачно се стели.
Нощта пристъпва пак
настръхнала и зла,
а птичите гнезда
пустеят онемели.
Погубен е безследно
единственият миг -
възмездие за мъки
и пориви смразени.
Но никъде не еква
човешки страстен вик -
проклятие към мрака,
сгъстяващ се до черно.
По властен знак отново
пристига утринта
и с присмех ни проправя
пътека от лъчи.
А може собствен лъч
да светнем за нощта -
от древния й мрак
сами да се спасим.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121052204931