Ветролом

               
                Болгарский
                Мир и Я


                В Е Т Р О Л О М

                Очите ми са светли,
                наследени
                от синеоки северни деди,
                а кожата ми
                югът е покрил
                със знаци слънчеви,
                неразгадани.
       
                И мраз, и зной
                неспирно спорят в мен.
                Ту ледена вихрушка
                ме смразява,
                ту ме изгаря
                суховей пустинен
                или градушки летни
                ме ломят.

                Не ще избягам?
                Не!
                До края ще стоя
                на този кръстопът
                от ветрове
                пронизан!

                Ана  Величкова               


Рецензии