Болгарский
Мир и Люди
П И С А Т Е Л
Той бе обожаван, той беше прочут,
макар че не търсеше слава,
а нощем под воя на вятъра лют
лежеше от всички забравен.
В градината есенни жълти листа
във вихър се гонеха лудо
и сенки, тевожни чеда на нощта,
кръжаха край пътя безлюден.
"И новото старо е... - шепнеше сам, -
а Времето всичко поглъща.
Кога ще израсне Човекът дотам,
че Злото в Добро да превръща?"
Пронизваше мрака, тревожен и блед,
в очите с набъбнала влага,
а в утрото ранно пак ред подир ред
с усмивка изписваше блага.
Ана Величкова
Писатель
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121051007889
Свидетельство о публикации №121051007889
Рецензии
