Завоеватель

                Болгарский
                Время и Люди



                З А В О Е В А Т Е Л Я Т

                Нима и той като всеки човек е роден?
                Как е израснал,
                какво от дете е запомнил?
                Познава ли майчина обич и грижи,
                любов и приятелство,
                цената на мирния ден,
                изпълнен с надежди и отговорност?

                Той също се труди по начин особен -
                претегля, внушава и дебне...
                Идва моментът,
                грижливо пресметнат
                през време къртично.
                Наивниците вече са трогнати:
                "Това не е подвиг безумно-велик,
                а пръст Божи -
                неповторимо съдбовно знамение..."
                И тръгват с фанфари на заколение
                в началото хиляди,
                след тях милиони слепци...

                Кой ще задвижи сърцата
                насилствено спрели?
                Кой от безмълвната пепел
                ще върне прекрасното?
                Непоправимо е злото съзнателно.
                Най-сетне очите проглеждат
                и бродят душите из ада възмезден.
                Мъртъв е идолът -
                точка завинаги!
                Не! Все още не е
                трупът кръвопиен напълно изгнил.
                Той тлее...
                Отровният дим
                души умове и сърца
                години,
                десетки години...

                Ана  Величкова