Возвращение

                Болгарский
                Родной край


                З А В Р Ъ Щ А Н Е

                Тъмнеят сенките, растат полека,
                настъпва тихо-тихо вечерта.
                Мъгла се стеле пухкава и мека,
                люлее се над речната вода.

                Невидими са къщи и дървета.
                Сред залезната кротка самота
                аз тръгвам от негаснещ зов обзета
                по още незабравена следа.

                Превръщам се в детето доверчиво
                с възторжена и ласкава душа
                и в нощите безсънни мълчаливо
                преградите на Злото пак руша.

                Ана  Величкова


Рецензии