Возвращение
Родной край
З А В Р Ъ Щ А Н Е
Тъмнеят сенките, растат полека,
настъпва тихо-тихо вечерта.
Мъгла се стеле пухкава и мека,
люлее се над речната вода.
Невидими са къщи и дървета.
Сред залезната кротка самота
аз тръгвам от негаснещ зов обзета
по още незабравена следа.
Превръщам се в детето доверчиво
с възторжена и ласкава душа
и в нощите безсънни мълчаливо
преградите на Злото пак руша.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121050608016