Пантеистическое

                Болгарский
                Мир и Я
               


                ПАНТЕИСТИЧНО

                Грижливо, планина, ме приюти
                в гористи пазви, топли и спокойни.
                Ти клоните си в люлка превърни,
                потоците си - в струни песнопойни.

                А ветровете с майчинска ръка
                без отдих тази люлка да люлеят;
                потоци-струни да топят снега,
                приспивна песен ден и нощ да пеят.

                Дълбоко искам в нея да заспя -
                покоя дълго търсен да намеря.
                Сърцето ми е плячка на скръбта,
                стремежите ми - стъпкана химера.

                Събудя ли се - радост да усетя
                и нова мъдрост в мене да се влее.
                Да мога пак да вярвам на Човека,
                с надежда в бъдещето му да заживея.

                Ана  Величкова