Очакващи ме времена - 16. 04. 2021

Очакващи ме времена

Животът с болките, с които ме беляза,
направи ме донякъде по-мъдър,
превърна ме в кълбо от разочарование.
Дори отново да съм винаги и най-добър,
аз знам – туй граница на моето страдание не е
и че напред ме чакат още тежки времена,
безпомощност и невъзможност това да променя –
на болка, мъка, съжаления и отчаяние,
съдба предписана без право на замяна
докато слънцето накрая и за мен залезе.

15-16.04.2021


676


Рецензии
Тъжно стихотворение.
Хареса ми!
К.

Красимир Георгиев   16.04.2021 10:43     Заявить о нарушении
Животецът не ни прощава,
за това, че го живеем,
че в него пребиваваме
и че понякога се смеем.

Е.

Евгени Алексиев   16.04.2021 14:39   Заявить о нарушении
Животецът не ни прощава,
че да ценим момента не умеем
и често се самозабравяме,
и да обичаме не винаги успяваме.

Живот в любимия човек когато още има
изглежда времето напред безкрайно,
а от живота и от нас когато си замине
отминалото се оказва много кратко,
огромно е загубеното безвъзвратно.

Усещане за предстоящо време,
когато да ценим момента не умеем,
усещане за миналото време,
и за загубеното в него безвъзвратно.

Животецът не ни прощава –
това за глупостта ни е „награда”.

Е.

16.04.2021
677

Евгени Алексиев   16.04.2021 16:14   Заявить о нарушении
Животецът не ни прощава,
че да ценим момента не умеем,
че често се самозабравяме,
че да обичаме не винаги умеем.

И всеки път когато в глупост се самозабравяме,
на обичта си миналата памет разрушаваме.
Тогава мислили сме си, че пак с добро доброто
чувство ще възстановим,
но после в паметта ни този собствен грях остава
завинаги болезнен и невъзвратим.

... и изведнъж оказва се, че време вече няма,
животецът с „наградата” не ни забравя.

Евгени Алексиев   16.04.2021 16:51   Заявить о нарушении
Харесва ми.

Красимир Георгиев   16.04.2021 16:58   Заявить о нарушении
Животът никога не ще ни опрости,
че някога макар и в притеснение сме се самозабравяли
и че понякога от нашите усти
не толкова добри и мили – лоши думи са се произнасяли,

макар и в този миг първосигнално
и непомислено със зло, спонтанно,
макар и всъщност пак сърце да е било с добро.

Назад за прошка вече път не можем да намерим.
В ума ни, в паметта, в душата ни това,
до край за наказание ще ни остане.

Е.

16.04.2021

***
677

Евгени Алексиев   16.04.2021 18:13   Заявить о нарушении
Благодаря за отзива и за вниманието.
Поздрави. Евгени

Евгени Алексиев   16.04.2021 18:14   Заявить о нарушении