Автор: Р. Русев
На есента тихите стъпки
оставят жълти следи,
носят хладна прегръдка
и дъждове.
Полъх в душата ми влиза,
нисък облак
притиска към земята снага.
Вятър отваря вратата
и през тихата усмивка на душата
крачим заедно във самота.
Понякога всичко е сиво,
а в нея нещичко живо
плаче и рони сълзи.
Като тъжна икона
поплаква тишината сама,
кръст привела и колене
на уморена душа.
После влизаш в параклиса,
кръст и свещичка запалваш
и в душата ти влиза
първичната люлка на времето.
Люлка
© Copyright: Росен Русев, 2021
Свидетельство о публикации №121040304447
Свидетельство о публикации №121040304447
Рецензии