Маятник

                Болгарский
                Мир и Люди


               
                М А Х А Л О

                На века си аз стигнах до края,
                на новия съм в началото.
                Минало-бъдно, трайно-нетрайно -
                в такт се полюшва махалото.

                Свърши войната зимно-студена,
                до утре светът оцелява.
                Земята за алчни кроежи спасена
                в умора се завъртява.

                Светли надежди сред спомени стари
                новият век обещава.
                Мени се всичко, не всичко догаря.
                Несбъднатото остава.

                Ана  Величкова


Рецензии