Без возраста

                Болгарский
                Мир и Люди


    
                Б Е З   В Ъ З Р А С Т

                На разни поколения
                поетите деляха -
                ту младо,               
                ту пък средно,
                ту остаряло чак.
                По нагласени струни
                те песните си пяха -
                не смели,
                честни песни,
                а славословен грак.

                Поетът няма възраст
                и няма поколения -
                с потомците
                прекрачва               
                през всички времена.
                Ухо е за живота
                и за света е зрение...
                Цвят от лъчи
                опрашен
                и плодна тишина.               
               
                Ана  Величкова


Рецензии