***

ТИ

Твоето тяло ми е нужна дреха
 пред утрото, когато захладнява.
Ти си ми последната утеха
 щом мъка търси в мен началото.

Ти си ми като родилен вик
 за нови чувства,дето в мен се появяват.
Ти превръщаш ме във алхимик,
сърцето ти във златно,който претопява.

18.10.2011 г.
Б. Алекс.
Петър Пенчев


Рецензии
Петер, Ваши стихи очень трогают.
Правда переводить пока не получается. Немного отошла я последние год от переводов.
А Вам -мои пожелания здоровья, счастья, удачи в жизни и в творчестве!
С уважением,Лариса.

Лариса Потапова   12.01.2024 00:54     Заявить о нарушении