Бягащото Бъдеще 30. 03. 2021

БЯГАЩОТО БЪДЕЩЕ


Живяхме в младостта във времена нееднозначни,
за някои те бяха романтични, за душата благодатни,
за други бяха страшни и опасни, а дори и смъртоносни,
едни прекарваха я в откровения бохемски нощни
и в поетични творчески терзания в Бамбука,
а други отработваха вини по лагери незнайни
и се оказваха на кариерата сред камъните с чука,
а третите за звездни полети с планети странни, книжки си четяха
и със Стругацки, Кларк, Ефремов и Азимов, Саймък, Лем, Зелазни
и с Одисеята и Андромеда, и с роботските закони
за Бъдещето близко и далечно си мечтаха и за бъдещата ни наука.

Сега какво?
Живеем си с очи прилепнали в екрани и в смартфони
в свят с кухи приказки за дракони, за тронове, чудовища бездомни,
а киното залива ни с магии и непреходни клишета безподобни,
„легионери” верски ден след ден взривяват молове, училища, градини,
всесилен вирус всеки ден мутира и животите ни отмени и промени ни,
а около хилядата на брой милиардери доларови земни и световни
ни учат задкулисно как скромно да работим и бъдещето да градиме ние,
на милиарди хора те определят мястото в света, което позволено ни е,
отреждат полагаемото ни се в земните ни и в световните ни бъднини.

Къде отиде тази наша младост,
кога изтля тогавашната ни духовност,
днес с всеки следващ ден пореден
очакванията и трепетът душевен,
към Бъдещето ни мечтите ни неземни,
тогавашните ни стремежи съкровени,
безбрежните ни разноцветни хоризонти
явяват ни се все по-бледни, по-мъгляви и по-тесни,
тревожни, нереални, безнадеждни
и странно чезнещи в мъгли далечни
на Бягащото Бъдеще, завинаги отминало ни,
от нас избягало и заминаващо си в Вечността.

Днес с всеки следващ ден поред
душите ни броени крачки преминават,
но не към Бъдещето ни напред,
а връщат се във времето назад –
по бърз и стръмен път обратен, 
но не към трепетите, устремленията и мечтата,
към вярата ни и очакванията ни в младостта,
а към години някакви в епохи прашни и по-задни, 
към времена по-стари, сиви, на порядък здрачен
от изминалите векове.


30.03.2021


660