Старая лодка

                Болгарский
                Мир и Я

               
                СТАРАТА  ЛОДКА

                На пясъка е лодката ми стара,
                захвърлена от бурния прибой.
                А слънцето безмилостно изгаря
                следите от неравния двубой
                с вълните и стихиите свирепи.
                Лежи сама от спомени обзета,
                безпомощна, ненужна на света.
                Случаен гост - залутан рак-отшелник
                се приютява в нея през нощта.

                Ще си отиде в ранно утро той -
                на тихите вълни ще се люлее.
                А лодката под слънчевия зной
                с пясъка крайбрежен ще се слее.

                Ана  Величкова


Рецензии