Равновесие страха - поема

                Болгарский
                Мир и Люди

               

                РАВНОВЕСИЕТО НА СТРАХА
                /поема/

                Длъжници сме всички докрай на Земята,
                опустошена от двайстия век,
                създал неумолима техноцивилизация.
                Само за мигове от вселенското време
                тя разрушава завинаги
                граденото за милиарди години.
                Една дупка зейна над млади и стари -
                тя очаква и неродените.
                През нея лъчи смъртоносни проникват
                и не израстват младите кълнове.
                Стотици ядрени бомби разкъсаха
                скалната твърд,
                нажежиха въздуха,
                разплискаха океаните.
                Радиацията нахлу навсякъде
                и осакатява живота -
                от микроорганизмите
                до великаните.
                Тя дебне Човека от всички ъгли
                и го обрича на израждане.
                Милиони умират от замърсяването,
                а други увредени генетично се раждат.
                Точен до ужас скалпел навлезе
                в светая светих на живота -
                прекроява клетките по своя угода.
                Ненужна е святата земна утроба...
                В лаборатории все по-модерни
                идват на свят нови бактерии
                и вируси страшни и непознати.
                Човекът за тях е най-лесната плячка.
                Може би хиляди клонинги някъде
                /на зъл ум прецизни подобия/
                знак само очакват да тръгнат на поход,
                да увеличат в геометрична прогресия
                и без това критичния брой на злините...
                Стана лесно да се играе на сътворение,
                още по-лесно - да се убива.
                Животът изгуби цената си
                и своята мъдра неповторимост...
               
                Векът започна с изтребление
                и така продължи до края си,
                а "новият" век прилежно го следва...
                Премного оръжия са създадени,
                готови за ново унищожение.
                Те навярно ще се стоварят
                върху някой непослушен народ и страна.
                Ако няма къде - ще се измисли вина
                и непростимо прегрешение.
                Умели в пропаганда политици и медии
                ще разбунят общественото мнение.
                Все в името на "демокрацията и доброто"
                се върши всичко и в новия век -
                все едните са правите, а други - лошите
                и все за голямото Зло няма лек...
                Една доктрина обещаваше щастие
                за всички и всеки роден на света.
                Тя озаряваше уж хоризонта,
                а се изгуби напълно в нощта.
                Останаха само съдби разрушени,
                надежди изчезнаха,
                от заблудата породени...

                Измислица на двайстия век
                е желязната тежка завеса.
                Тя надве раздели света
                и Земята натежа от оръжия.
                Роди се равновесието на страха.
                Отвъд и отсам завесата
                армиите се въоръжиха до зъби.
                Какви ли не оръжия задрънчаха!
                Това не са стрели, нито копия,
                нито дори боздугани -
                на тъмните векове играчките.
                Не са нито бомби барутни,
                нито минохвъргачки -
                отживелици от двете световни войни.
                Стотици ракети с ядрени бойни глави
                погълнаха човешкия труд и ресурси.
                Те държат под прицел,
                всеки кът на планетата,
                океаните и атмосферата
                и от Космоса към нас дула
                ненаситни отправят.
                Тесен стана светът за силата ядрена.
                И тези отвъд, и тези отсам бариерата
                имат вина
                за товара взривен на планетата,
                макар едните да са демократите,
                а другите да са победените.

                Няма за Злото "стореното сторено"
                и оправдание по човешки закони.
                Цивилизацията военна доброто прекърши -
                огромна е вината й пред Живота.
                Няма погубеното да се върне:
                нито убитите, нито измъчените,
                нито милионите гладни деца,
                угаснали рано;
                нито хубостта хилядолетна,
                опустошена от бомбите.
                Няма да се върнат
                богатствата на планетата,
                унищожавани все така алчно
                от корпорации и компании,
                нито генетичното здраве на Човека...               
                Равновесието на страха продължава
                на косъм от бездната -
                дулата не престават
                от всеки кът да ни дебнат.
                Все още се трупат нови оръжия,
                а други попадат в жестоки ръце.
                Без натискане дори на бутона
                може опасна искра да прескочи
                и да избухне пожарът световен -
                лавата на разрухата да заклокочи...

                Човекът стана по-малко човечен.
                Лъжи и омраза изпепелиха душата му;
                алчност и ефимерни ламтежи
                заслепиха очите му,
                оглушиха го неистови крясъци.
                Той вече не различава
                Доброто от Злото,
                на красиво и грозно гледа еднакво -
                изгуби и на живота си даже цената.
                Затова го трови
                и затрива с лека ръка.
                Всичко може днес да се купи:
                опрощение,
                живот или смърт,
                слава и власт над другите,
                талант
                и изгоден
                за престъпно намерение съд.
                Всяко научно откритие
                първо започва да служи на Злото
                и частично, със закъснение на Живота...
                Невежеството технитизирано
                може до дъното на ужаса да ни събори -
                то никога за последствията не мисли,
                нито как отново да се издигнем нагоре.
                Новият век носи товара на стария,
                белязан от съсипни и омраза,
                до стената от оръжия гибелни прикован...
                Земята се люшка смъртно прободена.
                Човекът потъва все по-дълбоко
                в мрака на Времето вече отровено...

                Небето все така е със звезди обсипано,
                светят неизследвани галактики.
                От средствата,
                изразходвани за изтребление,
                можеше да се построи космо-флотилия
                и да полетим към тях с ускорение.               
                Можеше Земята да стане
                всеобщ дом гостолюбен -
                да няма хора в безпътица и гладуващи,
                около Слънцето град да се завърти,
                на Луната и Марс
                да растат зелени гори.
                Да строи, да засажда,
                човешки светове да създава,
                затова е Човекът по рождение орисан,
                но вечно в път омагьосан се лута
                и своя поема за живот и за радост
                все още не е написал...

                Равновесието на страха продължава -
                нищо старо лесно не отминава
                и не се заличава на Злото следата...
                Тя е най-трайната
                и с времето се вдълбава.
                Да се спаси това, което остава
                без миг протакане!
                Няма да възкръснат невинно-убитите
                във войните кръвопролитни,
                нито децата затрити
                и тези от глад и нищета покосени,
                нито хората
                с неизлечими болести заразени.
                Няма да се върнат
                хилядите видове унищожени -
                прекрасните растения
                и животните ценни.
                Няма да шумят горите вековни,
                дъждовните джунгли,
                опожарени и до голо изсечени.
                Океанът няма да се пречисти,
                няма да оживеят риби
                и коралови рифове.
                Ще остане Природата осакатена -
                нищо в нея не се завръща,
                нито пък взема обезщетение...
                Само Злото напомня за себе си
                с последиците си във Времето.
                Въпреки всичко, трябва да се живее
                на загубите непоправими под бремето...

                Може би в новото хилядолетие
                старите навици
                ще бъдат отхвърлени.
                Да се надяваме,
                да пазим мечтите
                за любов, красота
                и полет нагоре!
                Навярно призвани
                са земните хора
                да очовечават
                себе си и Космоса               
                стъпка по стъпка.
                В пространство-времето
                да разпръскват
                семена на Доброто
                за възход на Човека
                и на Живота...

                Ана  Величкова