Старинный дом

                Болгарский
                Родина



                С Т А Р А Т А   К Ъ Щ А

                Старата къща е с памет огромна.
                Какво ли не помни?
                Първият вик на детето
                и тихото старческо сбогом.
                Край нея се шири полето
                ту с кълнове свежи,
                ту с едра пшеница,
                златиста и свилна,
                ту с угари нови.

                Към старата къща
                протягат се клони -
                едни са увехнали вече и голи,
                а други, прелели от сили,
                или пък току-що избили
                на крепкото зряло дърво.
                Под светлата стряха
                белеят гнездата,
                а майчини песни
                люлеят сърцата
                и крехките клонки,
                безгрижни и весели...

                Старата къща
                е все по-далече във Времето,
                но живи са още
                нейните спомени
                щедро населени с угари плодни,
                челядни птици
                и топла от знойното слънце
                пшеница...

                Ана  Величкова 


Рецензии