Прощание

                Болгарский
                Родина


                П Р О Щ А В А Н Е               

                Войводата се спря. След крачка-две
                ще бъдат вече в чуждите предели.
                До родна твърд притисна колене
                и устни впи за сбогом в чернозема.

                Въстаниците, свъсили чела,
                присвиваха в юмруци груби шепи.
                Въздишка тежка, пареща и зла,
                отрониха сърцата безутешни.

                Сред облаци от черноалест дим
                в далечината чезнеше Балкана.
                Там глутници зовяха се на пир
                под кървавата сеч на ятагана.

                Прощален вик наблизо проехтя
                и вкаменено Времето застина.
                Сълзи пречисти пиеше пръстта -
                сълзите за неволница Родина.

                Ана  Величкова


                Април-май, 1876 г.
                Априлско въстание