Болгарский
Родина
СМЪРТТА НА БОГОМИЛА
На Василий Врач
Беснееха тълпите от дива мъст обзети
и пламъци зловещо се виеха в нощта.
Като фурия гневна свистяха ветровете -
Човекът онемява, разтворен в пепелта...
Не се покая Врач. И с поглед към небето
не пожела покой за своята душа -
като прокобник мъдър се взираше далеко.
Дали не е той прав? Дали аз пак греша? -
за пръв път Василевса замислен и невесел
в покоите си златни самотен се прибра.
Жаравата угасна. Над тлеещата пепел
безмълвно се надвеси смрачената зора.
Ана Величкова
Смерть богомила
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121031704941
Свидетельство о публикации №121031704941
Рецензии