В палатка на Сливница - 11. 03. 2021

В палатка на Сливница

В занятие военно и редовно бойно бяхме,
все още през седемдесет и осма дни брояхме.
 
А в равна Сливница бе всичко бяло побеляло,
виелица небивала посрещна ни в полето,
самото време в този студ бе болно-пребледняло,
снегът бе твърд и остър, и пронизваше лицето.

Снегът летеше напосоки в мъглата бяла с режещи игли,
и вятър заледен изсмукваше младежките войнишки сили,
оръдията ни разперени – надлежно вече окопани,
и камионите измръзнали – със маскировките застлани.

В мъглата на вихрушка снежна гаубици скрити,
в замръзналата твърд станини вече са зарити,
и в каросериите от студа няма защити,
натрупани са там сандъци с гилзи за стрелбите.

Палатка с ширина един бой – стига, в нея за да легнеш,
с другари бойни още седем таз зимна нощ тук ще заспиш,
събираме от близка плевня слама топла за настилка,
а пък в средата в таз палатка – ров, над него – ламаринка,

над тази „печка“ – малък кюнец, връз нас дим да не пада,
с окопче-улей – за да бяга там сняг и стича се вода –
надеждната брезентова бариера наша пред студа,
палатката зелена редова войнишка избеляла,

в виелицата яростна – единствената ни закрила,
висока тя не е – само десетки сантиметри,
а дълга тя е пет или пък даже – метри четири,
но е достатъчна да легнат в нея осемте другари.


***   ***


Но ето че в XXI век Родината ни отреди,
редовната войнишка служба – на децата че вреди. 
И стана тъй, че от скамейките в училищата –
децата са достатъчно пораснали,
а и оказва се съвсем израснали –
вече спокойно ги избират – направо като депутати.


11.03.2021