Больный мир

               
                Болгарский
                Мир и Я

 
                Б О Л Е Н  С В Я Т

                Денят минава сив и непотребен.
                Аз тъжна съм и често недоволна -
                студени кухи погледи ме дебнат
                и ме залива първобитна злоба.

                Дори по най-възвишения друм
                върви злъчта и всичко принизява,
                а струната се скъсва... Гневен шум
                молитвената песен заглушава.

                Не мога да съм безразлична. Страстно
                нахлува в мене близко и далечно.
                За миг проблесне и за дълго гасне
                светликът на великата Човечност.

                Жестокост, дива грозота и алчност
                сквернят разбулената синева.
                Светът е болен. Мисъл безпощадна
                пилее скреж по моята глава.

                Ана  Величкова