Снежен поклон
През зимата със белият си сняг,
когато краят и се вижда вече,
направих си човек от сняг
с предпролетно звучене.
Очи му сложих - въгленчета черни,
морков - нос
и шапка - тенджерата стара.
Усмивката е крива съчка,
в ръка метла -
стои изправен
за поздрав с вдигната ръка.
На сутринта се сбраха всички,
гълчавата голяма стана,
когато снежното човече
от топлото в поклон се бе навело
да поздрави денят.
Свидетельство о публикации №121030600671