Сеятель

                Болгарский
                Мир и Люди

               
                С Е Я Ч

                Сеяч върви по земните бразди
                и хвърля в тях пречистеното семе,
                а сянка неотлъчно го следи
                в очакване на тъмното си време.

                Той млад е и невинно-доверчив
                и сянката надвесена не вижда.
                От утрото до залеза мъглив
                вълшебен мир от плодове съзижда.

                Мечтае с тях да надари света,
                с нектар от доброта да го нахрани,
                но щом в браздите впие се нощта,
                зърната изкълвават хищни врани.

                Сеячът няма дълго да скърби.
                Отново чисто семе ще засее,
                но в по-дълбока пръст и може би
                ще види сладък първи плод да зрее.

                Ана  Величкова