Капкан

                Болгарский
                Мир и Люди


                К  А  П  А  Н

                Заспиват и будят се земните хора
                в привичен капан денонощно затворени.
                Малцина се питат защо са родени,
                какво ще оставят след своето време.
                Едни са обзети от трескави цели
                за власт и престиж, за блага и веселие.
                Доволни са други, че живи са още
                и имат храна, дори покрив за нощите.

                Милиарди съдби са безследно стопени,
                заплетени здраво в паяжините дневни.
                Нима затова е Човекът създаден
                с мисъл и огън в сърцето запален?
                Той идва да вникне дълбоко в света,
                в себе си, в смисъла свят на нещата.
                Да пие от извор лъчист радостта,
                да го венчае с криле красотата.

                Ана  Величкова