Единствен неприемлив изход 28. 02. 2021

ЕДИНСТВЕН НЕПРИЕМЛИВ ИЗХОД


На този свят едва ли някой ще успее
В душата твоя болката да проумее,
За майка само мъката ти не е скрита
И само майчица душата ти разчита.

Когато майка вече тук я няма...
Когато майчицата ти я няма...


***


Безбройни психиатри пациенти в клиниките си прибавят,
Безброй различни психотерапевти пациенти изкушават,
Аналитици славни на душата делото си не оставят,

Захванали се непосилната за тях задача да решават,
Оплетените пътища и възли на сърцето да изправят,
Човешките душевни болки да лекуват и преодоляват.

Теориите си най-екзотични от край време приповтарят,
Отдавна те лекарства най-различни и субстанции измислят,
И с метода сполука - несполука ги разбират и прилагат.

Безспорно и самите те в света материален си остават,
Без спор и те сами от суетата  свобода не обладават,
Доклади, докторати, статии, безбройни книги все издават,

И мантрите душата на човека как  успяват да лекуват,
В дебели книги,  в клиники и в свойте кабинети все повтарят,
дори понякога инвариантно теориите „подобряват”.

===

Как ще успяват да разбират в душата горестта и болката,
Единствен път в контактите са поведението и словата,
Ако човек не е съвсем пропаднал на илюзиите си в света,
Ако не е съвсем пречупен и загубил връзката с реалността,
Тогава им остава пътят дълъг и заплетен на словата.

***

Но как човек от океана на събитията в своята глава,
Но как в безкрайното море от чувства, болка, мъка във душата,
Да се намерят за лечебния успешен път на терапевта,
Стоте, или дори хиляда най-подходящи мисли и слова.

Кой с думите изплували и казани от тебе ще успее,
В душата дебрите преплетени и болката да проумее,
И с океана твой от мрак, светкавици и бури, да се слее,
И в твоето море от мисли, чувства, болки, мъки да се влее.

Ако от болките душевни сам не си решил да се откажеш,
Ако за всичко случило се ти сам не решиш и не забравиш,
Ако от болни чувства, мъка и тъга ти сам не се освободиш,
Ако в изгнание ти своите угризения сам не изпратиш...

***

Едва ли с някой терапевт  в душа, в сърце и в мозъка ти ровещ,
с преумни (или празни) приказки с безчет слова, ти ще успееш
Да излекуваш...

Ако не пожелаеш сам от товара си да се освободиш,
Ако в небитие ти спомени за хората, които помниш,
Сам не отправиш...

Ако изгнание за свойте угризения ти сам не решиш,
ако за свойто минало ти спомените си сам не убиеш,
И не забравиш...

...

Макар така и хората, които помниш, жалиш и обичаш,
Завинаги в забрава ще оставиш и отново ще загубиш...
 
Ако живота си досегашен ти сам не забравиш,
Ако от миналото си сега не се откажеш,
Ако извън душата си ти тях не ги оставиш,
Ако и душата си ти не приемеш да загубиш.


28.02.2021



630