Когато някой си отиде,
много ли ти липсва,
писмо прати му ти
по вятъра
или по капчука,
ако пролет е,
или по камината,
зима ли е и
огнище ако имаш.
Но знай,
безнадеждна работа е
да си говориш
с този,
който
не е вече
тука...
Вече те и
живите
комай не чуват -
ние с тях
отвикнахме - и те с нас,
да се разбираме.
Какво остава
да си пишеш
с мъртвите...
дали ще чуят
тези,
де ги викаш?
Да си говориш
с умрелите...
странно
е
изкуство.
Но някои...
може би наистина го могат.
Когато някой си отиде...
© Copyright: Емил Миланов, 2021
Свидетельство о публикации №121022801646
Свидетельство о публикации №121022801646
Рецензии