Светлой памяти поэта Петко Илиева. Болгария

Петко Илиев е роден на 06.03.1965 год. в гр. Тополовград, потомък е на българи от Беломорска и Одринска Тракия. Завършил е физика и математика в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Започва да пише през 2009 година, случайно и на шега. Автор е на 2 пиеси и на около 300 стихотворения на различна тематика.  Не се приема за писател. Работи като инспектор в Районното управление “Полиция” гр. Тополовград. Приоритет в работата му е  детската престъпност и престъпленията извършени срещу деца. Публикува в собствен сайт: http://stihovedivak.alle.bg/ .На българските читатели е известен с псевдонима си “Дивак”.
*
Петко Илиев родился 06.03.1965г. в городе Тополовград, потомок болгар из Беломорской и Одринской Тракии. Закончил факультет физики и математики Пловдивского Университета "Паисий Хилендарский" Писать начал в 2009 году, случайно и в шутку. Автор двух пьес и около 300 стихотворений на различные темы. Не считает себя писателем. Работает инспектором в Районном Управлении Полиции города Тополовград.
В основном занят темой детской преступности и преступлениями, совершенными в отношении детей. Публикует свои произведения на собственном сайте: http://stihovedivak.alle.bg/
Болгарским читателям известен под псевдонимом "Дикарь"
* * *

27.02.2021 нас покинул Петко Илиев.
*
Петко Илиев.

Не плачете за мен!

Не плачете за мен, със сърцето не спирам да плача,
с натежали сълзи непрестанно душата изливам,
но безмълвно, на никой не казвам, все крача,
да раздавам надежда, да давам на другите милост.
*
Не плачете за мен, просто трябват ми сили да мога,
още дълго с очите да гледам Света и да виждам,
да отделям доброто направено в памет на Бога,
от отровната злъч, лицемерно маскирана в грижа.
*
Не плачене за мен, аз отдавна приел съм съдбата,
да воювам със странници бесни, смирено прикрити,
на талази предлагащи ценен елей за душата,
но от дявола взели, и платили със черни жълтици.
*
Не ревете за мен, със гърла осквернени от злоба,
не оплаквайте живия, днес опело не желая,
само въздуха чист, преродил се след тежка прокоба
и искрица надежда, че мога да стигна до края.
***

НЕТ, НЕ ПЛАЧЬ ОБО МНЕ!

Петко Илиев.

Переводом его пророческого стихотворения

Ольги Мальцевой-Арзиани

Нет, не плачь обо мне! Я ведь сердцем без устали плачу,
И, дав волю слезам, свою душу готов распахнуть.
Я безмолвно иду, чтоб решить все людские задачи,
Чтоб НАДЕЖДУ И МИЛОСТЬ в ваши души вдохнуть...
*
Нет, не плачь обо мне! Просто в силе я очень нуждаюсь,
Чтоб суметь на Свет Божий мне долго с любовью смотреть,
Чтоб уметь различать, где добро, а где зло, и где зависть,
Чтоб узнать, где есть Рай для Души, а где - смерть.
*
Нет, не плачь обо мне! Я давно уже свыкся с судьбою,
Научился я желчь лицемеров в словах различать.
И под видом елея дарующих дьявола козни
Научился я в честном бою побеждать.
*
Не ревите же вы, злобным рёвом уста оскверняя,
Панихиду живому не позволю я вам заказать.
Только воздух, от скверны очищенный, я возжелаю,
Ну, и искру надежды,
          что смогу до конца устоять!
***
Скорблю и выражаю искренние соболезнования родным и близким.
Умница, светлый человек, добрый друг, прекрасный поэт.

-------------------- -------------- --------------------

ПЕТКО ИЛИЕВ.

Ольга Мальцева-Арзиани

Памяти друга.
*
Петко Илиев, мой друг незабвенный,
Вспомни, как в Ямболе встретились мы.
Я вырываю из памяти плена
Те лучезарные давние дни...
*
Дом офицеров, где я выступала,
Два полицейских и море цветов.
Генка Богданова
честь оказала,
Нас познакомила без лишних слов.
*
Илко Карайчев и Петко Илиев,
Ну почему вы так рано ушли???
Умные, добрые и молодые...
Низкий поклон вам кладу до земли.
*
Как вы смеялись и как вы шутили,
Как мне стихи присылали свои...
Господи, как же вы молоды были...
Ну почему вы так рано ушли???
*
ГОСПОДИ, КАК ЖЕ ВЫ МОЛОДЫ БЫЛИ...
НУ ПОЧЕМУ ВЫ ТАК РАНО УШЛИ???
*
*   *   *
Друзья, ушел от нас еще один хороший человек, настоящий друг, талантливый поэт, уважаемый сотрудник Тополовградского отдела полиции ПЕТКО ИЛИЕВ.
Страшный вирус забрал его у нас без времени, в самом расцвете жизни, потом, когда пришло время насладиться плодами профессионального и творческого успеха, любовью родных и друзей, заслуженным уважением коллег и сограждан.
Мы искренне скорбим по нему! Глубокий поклон его памяти!
Соболезнования его семье!
Пусть земля ему будет пухом! Будем помнить его добрыми делами и великим человеческим сердцем!

Генка Богданова

*   *   *

Мария Шандуркова

Мир на душата му!

*  *  *

Последнее присланное мне стихотворение:

На ЛУДИТЕ

Петко Илиев
*
Не се уморих и не спрях да мечтая,
но вече мечтите са други.
Отдавна си тръгнаха те от безкрая
и стигат до утре едва. Блудни.
*
Отдавна във тях не съзирам живота.
Той просто живее се, някак.
Е, може и иначе, с тайни комплоти,
в които ме няма. Те са оттатък.
*
Във другата стая, кипи ми животът,
но там се заседнали луди.
Стоят си, не тръгват, в коварство и похот,
очакват ме. Да се събудя.
*
Не се уморих и не спрях да мечтая,
че утре животът ще тръгне нататък.
При мен ще си дойде от другата стая.
А лудите? Просто, ще бъдат остатък.
*
Петко Илиев

22.01.2021 год.

* * *

ТВОРЧЕСТВО ПОЭТА:

* * *
БУЛЕВАРД

Булевард изпотен в светлините си пъстри,
възел разхлабен и шлифер разгърден,
започват да стягат обувките с връзки,
трамвай профучава нахално забързан.

От въздуха леден на части поемам,
търговци прибират последната стока,
безцелно вървя, но изглеждам уверен,
макар, че избрал съм случайна посока.

Не бързам, подвластен на моето его,
поспирам и вестник от утре купувам,
едва ли и ред ще погледна от него,
но левът железен за друго не струва.

Вървя, а паважът е хлъзгаво мокър,
оглеждат се в него лъчи отразени,
отдавна разбрах, че съм в друга посока,
не аз, Булевардът намерил е мене.

Петко Илиев / 30.11.2009 г.

* * *
ЛОЖЕ

Боса пътека към тебе обратно ме връща,
тръни постлани наместо постеля за двама,
бягах от теб, но душата ми все те прегръща,
тайно от мен, от минутата дето те няма.

Луди години, спрели и чакат накрая,
заедно с многото тъжни, горчиви минути,
всяка от тях ми напомня, че още не зная,
думите скитащи в нищото, глухо нечути.

Старите корени струпани близо край пътя,
нещо ме викат по име, отде ли ме знаят.
И те ми разказват за тебе и тайната скъпа,
как си се врекла пред тях, че ще чакаш безкрая.

Боса пътека към тебе обратно ме връща,
тръните станали рози, надежда за двама,
тихо бера от цвета им, в копнеж те прегръщам,
ложе ще бъдат, в което при теб да остана.

Петко Илиев

* * *
МИГ

Разбрах молбата ти, ще те прегърна,
с безмълвен порив идващ от сърцето,
при мен ела, с ръце ще те обгърна,
с криле на ангел, слязъл от небето.

Без глас ще си говорим, със телата,
застинали в хармония подвластна,
забравили за всичко в тъмнината,
заплетени в прегръдката си страстна.

Разбрах молбата ти, не казвай нищо,
не искам любовта ни да изричаш.
За себе си получи ме, това е всичко,
без думи покажи, че ме обичаш!
* * *

Петко Илиев

БРЕМЕ

Дали познавам болката ме питаш,
защо сега се сети, нещо странна.
Години нямаше те, за да скиташ.
Днес върна се.  За отговор е рано.

Дали познавам я, защо ти трябва,
сърцето да научиш как умира
и погледът ти пак да ме отбягва,
въпросът, отговор да не намира.

Не я познавам, но пък тя ме знае,
за себе си напомня непрестанно
и стържейки по костите дълбае,
възникнала от нищото… спонтанно.

Не я познавам, но пък тя нахално,
решила е до край да окупира,
до мислите домогва се брутално,
а там душата вече корозира.

Разбра ли, че излишно е да питаш,
че болката сродила се е с мене.
Свободна си отново да се скиташ,
туй само болка е, а ти си бреме.

Петко Илиев
2009 г.

* * *
ЗАБРАВИХ

Петко Илиев

Забравих да звънна, да кажа: „ Прости!”
Забравих и вятъра тих да помоля,
да дойде при теб, да нашепне в зори,
че още съм същият, времето гоня.

Забравих да пратя и топлия дъжд,
по сухата пръст да напише “Обичам”,
забравих, но болка нахлу изведнъж
и лудо забързан след мислите тичам.

Забравих за нашата стара луна,
че можех по нея писмо да ти пратя,
красива да слезе при тебе в нощта
и двете за мен да побъбрите в мрака.

Дори не поръчах на топлия лъч,
през щорите сутрин дето наднича,
да влезе при теб, като истински мъж,
изгаряш от страст по невинно момиче.

Забравих, но ето ме идвам при теб,
оставих на времето, то да ме гони,
днес няма да слагам и мислите в ред,
“Обичам те”, устните само ще ронят.
 
Петко Илиев
 2010

* * *
ПОГЛЕДАЙ  МЕ

Петко Илиев

Погледай ме, аз гледам те отдавна,
погледай ме, преди да съм ти казал,
че времето е нашата раздяла,
че аз без тебе съм морето празно.

Погледай ме, дано си го разбрала,
че ти си слънцето, което чакам,
без теб земята ми ще е скована,
а утрото ми разтопено в мрака.

Погледай ме, дано си го разбрала,
че нужна си, очаквате зората,
любов си ти, макар и закъсняла,
във ъгъла забравена да чака.

Да, трябваш ми, отново да изгрея,
с лъчите си единствено за тебе,
с прегръдката морето да налея
и във водата две слънца да светят.

Да, трябваш ми, дано си го разбрала,
дърветата без тебе не разцъфват,
тревата ми нашепва за раздяла,
а времето души ме, хватка мръсна.
…

Сама си, знаеш, аз ти трябвам,
не се мъчи и мене не измъчвай,
ти виждаш, в лед скован изгарям,
не съм си тръгвал, просто се отдръпнах.
 
10.01.2010 г.

* * *
БЕЗВРЕМИЕ

Петко Илиев

В безвремието тихо на нощта,
когато и звездите си почиват,
когато уморени в тишина и
птиците мълчат щастливо.

Тогава ти в мечтите ми ела,
и в мислите, с които да заспивам,
освен на яве, искам и в съня
да виждам как  от теб отпивам.

В блаженството на тяло и душа,
останала в прегръдката ми дива,
със тебе искам тази тишина
да ме залива. Нощ красива.

Безвремието тихо и страха,
че няма да те има в заранта ми,
не ме оставят. Моля те ела!
Със тебе да сънувам любовта ни.
 
19.10.2010 г.

* * *

ГРЯХ ЛИ Е?

Петко Илиев

Грях ли е да те обичам  както искам,
нощ недосънувана в очакване,
тръпнеща в зората ми пречистена,
сгушена в мечтание изплакано.
 
Грях ли е в любов да бъдем себе си,
в мигове от страст опиянени,
вкусили от близостта на времето,
в огън от екстаз опожарени.
 
Грях ли е до болка да се впиваме,
вкопчени  от плътската  наслада,
слети във единност да заспиваме,
грях ли е, за мен да бъдеш клада?
 
Грях ли е в нощта ми да си крепост,
бранеща  съдбата  ми  горчива,
песен недопята за сърцето,
грях ли е... със мен да си щастлива.
 
Петко Илиев  15.02.2011 г.

* * *
ПО УЛИЦИ БАВНИ ВЪРВЯ

Петко Илиев

По улици бавни вървя, по бързи пътеки,
аз в тъмното търся нощта. Разраних си нозете,
в гората без сянка останах. Самотни дървета!
Напразно се търся потънал в земята,… утеха.

Препълнени кладенци - жаден водата не пия.
Отрупани маси - погачата цяла оставих.
Поканен - от прага си тръгнах. Каква орисия,
заминах… и пътя обратен забравих.

По улици бавни вървя, а животът ми бърза,
но в тъмното търся искрата, заровена в мене.
Гората в поляни превърна земята си твърда
и жива водата очаква ме… за да я взема.

В олтар на сърцето зовящият праг се превърна,
а с хляба нахраних бездомник - целуна нозете.
Отпих от водата си жива, реших да се върна
и пътят оказа се някъде скрит във сърцето.

По улици бавни вървях и така, от години,
на сляпо посоката търсих - отворена рана!
Мечтите се върнаха, виждам очите ти сини,
а исках в отвъдното, някъде там да остана.
 
01.04.2010 год.

* * *
ЗЕБРИ

Петко Илиев

През щорите, лъчите търсят път.
Рисуват по телата изпотени.
Преплетени от страст, сега мълчат
и слънцето попиват изморени.

А светлите със тъмни се редят,
подобно зебра, ивици красиви.
И местят се с телата ни, блестят.
Поредна нощ, останали без сили.

Попили светлините на деня,
не бързаме. Навярно сме щастливи.
Лъчите са отместени, сега
стените станали са зебри живи.

Блаженство заменило е страстта.
В умората издирваме покоя.
Нощта пресити всички сетива,
аз “твой” за теб, а ти за мене “моя”.
 
26.02.2010 г.
Петко Илиев

* * *