Червенко Крумов. Пепел небесного кратера

Червенко Лазов Крумов (1955-2012 г.)



ПЕПЕЛ   НЕБЕСНОГО  КРАТЕРА

         *  *  *
Закроем глаза,
и утонем
в зелёной пучине июня.
В самой короткой ночи
летней,
в нескончаемой музыке
твоего тела.

                ***
Здесь, на этой траве, давай помолчим!
Послушаем, что говорят нам корни -
под землёй, у самого сердца их,
спят голоса и мужчин, и женщин.
Корням есть что рассказать всем...
Благословен ореол тишины зелёной
вокруг наших белых тел!


               ***
Я не тот человек, который
во тьме пытается скрыться.
Перед тем, как себя распознать
понял, что люблю тебя.
И поэтому ты должна знать:
я прихожу лишь ночами,
чтобы себя в тебе сохранять.

              ***
Когда засыпаешь,
тёплые руки раскинув,
я понимаю: не утону
в омуте твоих глаз.
Я тот язычник,
который будет распят
на кресте твоего тела.

               ***
Тихо.
Тихо и пусто.
Не к чему больше прислушиваться -
отзвучали твои шаги.
Тишина это пепел
небесного кратера.

             
         *  *  *
Мы никогда не будем другими.
Невозможно всё это!
С этими лицами, с этими душами
пойдём на другую планету.
В маленького человека,
который спит в углу комнаты,
вдыхая всю правду о нас.

перевод с болгарского
2021




ПЕПЕЛ ОТ НЕБЕСНИЯ КРАТЕР

        * * *
Да затворим очи,
да се гмурнем
в зеления вир на юни.
От най-кратката нощ
на лятото
извира най-дългата музика
на твоето тяло.


                ***
Тук, върху тревата, нека помълчим!
Да чуем коренът какво ни говори –
под пръста, до сърцето му,
спят гласовете на мъже и жени.
Коренът има какво да ни каже...
Благословен е ореолът от зелена тишина
край телата ни бели!

      *  *  *
Аз не съм човекът, който
търси тъмното, за да се скрие.
Преди сам да се опозная,
разбрах, че те обичам.
И затова ти трябва да знаеш:
идвам единствено нощем,
за да съхраня себе си в тебе.


              ***
Когато заспиваш
с разперени топли ръце,
разбирам: няма да потъна
в бездната на очите ти.
Аз съм езичникът,
който ще бъде разпънат
върху кръста на твоето тяло


               ***
Тихо е.
Тихо и пусто.
Вече няма в какво да се вслушвам –
отзвучаха твоите стъпки.
Тишината е пепел
от небесния кратер.


                ***
Ние никога няма да бъдем други.
Невъзможно е!
С тези лица, с тези души
ще вървим във втория хребет.
В малкото човече,
което в ъгъла на стаята спи,
диша истината за нас