Вечер

Автор: Р. Русев

Дойде есента просто за ден,
измил бе стъклата дъждът.
Дворът бе пуст,
малко кален и мокър,
пътека потънала в бурени,
стъпки в калта
водеха към скърцаща портичка.
Беше пусто.
Мъртвило.
Свита къщурка,
двор,
посипан с листа - като саван,
сивкаво време мокро от облаци
и тъмнина.

Тази вечер бе тиха,
мълчеше и совата,
луната захлупена с облаци спеше,
щурците замлъкнаха,
вятърът вдън земята забягна,
отсреща две сенки
отразени от близката локва 
поздравяваха новата вечер.


Рецензии