Море и суша

                Болгарский
                Земля


                ТУ  МОРЕ,  ТУ  СУША

                Кипи и се пени морето,
                напира към стръмния бряг
                и рухват отломки, подети
                от бързия гибелен бяг.

                На пясък и тиня те стават
                в дълбокия дънен покой.
                В прегръдка се вплитат корава
                частиците малки безброй.

                След време нов остров белее
                в могъщия воден простор.
                Отново вълните вилнеят
                и гръмко заканват се в хор.

                Ту суша, ту морска стихия -
                променя се земната твърд,
                а с нея меним се и ние.
                Плът жива от нейната плът.

                Ана  Величкова


Рецензии