Златомир Златанов. Потому что не хватает на всех С

ПОТОМУ ЧТО НЕ ХВАТАЕТ НА ВСЕХ СОЛНЦА

Потому что на всех не хватает Солнца,
я возвращаю ему свою кровь, вкусившую бездны и облака,
росу кожи, железо слёз,
возвращаю ему бочёнок мёда, тростники в речной мгле,
прошлое, свивающееся и распускающееся в песках,
ища стабильный образ,
возвращаю ему выкипающую ночь,
в которой обрёл и потерял любовь,
и дерево яблони, которое непрестанно освобождал от плодов,
возвращаю рассвет над кроткими холмами,
закат августа, холодные дни Октября,
потому что не хватает на всех Солнца,
возвращаю ему церковную ограду между старой и новой эрой,
и морской берег, с которого кричал имя своей родины
в лицо стихиям,
возвращаю каскадёрство рождественским подснежникам
улицы своим песням,
возвращаю камни Юпитеру,
которые швырял в вездесущее будущее,
и вулканы с неистощимыми рогами,
перекраивающими континенты,
потому что не хватает на всех Солнца,
и Земля, зелёная сирота Космоса,
а я, сын Земли,
не желаю знать,
вернулся ли сам, возвращая всё,
но переживаю восторг своего отсуствия,
потому что не хватает на всех Солнца.

перевод с болгарского
2021


Защото не стига за всички ни слънцето

Защото не стига за всички ни Слънцето,
аз му връщам кръвта си, вкусила бездни и облаци,
росата на кожата, желязото на сълзите,
връщам му делвата с мед, тръстиките в речна мъгла,
миналото, което се свиваше и разпускаше в пясъците,
търсейки сигурен образ,
връщам му изкипялата нощ,
в която намерих любовта и я изгубих,
и ябълковото дърво, което освобождавах неуморно от плодовете му,
връщам изгрева над кротките хълмове,
зенита на Август, хладните дни на Октомври,
защото не стига за всички ни Слънцето,
връщам му черковната ограда между старата и новата ера,
и морския бряг, където крещях името на свойта родина
срещу стихиите,
връщам каскадьорството на коледните кокичета,
улиците на своите песни,
връщам камъните на Юпитер,
с които замерях вездесъщото бъдеще,
и вулканите с неизтощими рога,
прекрояващи континентите,
защото не стига за всички ни Слънцето
и Земята е зеленото сираче на Космоса,
а аз съм син на Земята,
не искам да зная
дали съм се върнал, връщайки всичко,
но усещам възторга на свойто отсъствие,
защото не стига за всички ни Слънцето.

1983