Само сам само пред тях - 16. 02. 2021

Евгени Георгиев Алексиев


САМО САМ САМО ПРЕД ТЯХ


Пред никого и никъде, пред никого, пред никого и никъде
не можеш вече да разкриеш, не можеш да успееш да излееш,
а някак си, защо ли, ти не можеш и дори да си го позволиш,
за близкия ти скъп и мил човек, който от този в друг свят си отиде,
страданието си неизлечимо, скръбта и болката да изразиш.

Отчайващата мъка от загуба завинаги невъзвратима
и болката от спомени за думи тежки - сега непоправими,
и угризения и съжаления – нелечими, несравними,
туй откровение не можеш да посмееш сърдечно да излееш
пред никого и никъде, пред никого, пред никого и никъде,
освен едничък щом си ти останал само с него, с нея – насаме.

Едва тогава даваш воля на тъга, на мъка, сълзи,  тежко съжаление,
на твоите молби за прошка и на твойте искрени, но късни извинения,   
на твоето болезнено, бездънно, горко и безкрайно самосъжаление,
макар в смут постоянен, в съмнение и тъмен страх в гърдите свити, без да знаеш,
дали е вярно, че свидетел от Отвъд е тя и той на твойто разкаяние,

дори в сърцето си да си готов в Селенията божии да вярваш,
дори че е възможно  -  в душата си изгаряйки да се надяваш
с небивало за теб в години предни на живота ти смирение. 

Завинаги загубил душа обична и завинаги напуснат,
и сам останал – от скръб и мъка, и от съжаления разпънат,
не можеш да споделяш, не можеш да си позволиш и да излееш,
на отчаянието болка пресушаваща те, тъмна и бездънна,
с сълзи солени тихо, болно, плахо, уязвимо да жалееш... 

Завинаги загубил и завинаги напуснат,
от мъка и от самосъжаление разпънат ,
не можеш да си позволиш, не можеш да излееш, 
сълзите да пролееш, страдание да изразиш,

пред никого, и никъде, пред никого, пред никого и никъде,
освен пред  себе си един,
и само пред човека мил и скъп, от тебе който вече си отиде.

И само с тях останал сам
ти можеш в своята покруса да се потопиш,
в сълзите си да си облян.


16.02.2021



618