Росен Русев Алые кусты Пер. с бг

Автор: Р. Русев


Поседнали на пейката
до алените храсти,
в тази синя вечер,
слушам тихият им говор.
Денят върви, вият се
на пътищата каменни ръцете,
като шал увит около тях.
Сърцата им - гравиран пръстен,
са сплетени от думите по него.
Летят годините -
в небето птици са,
край тях е красота,
езерото - в тон със сините очи,
листа трептящи на бреза
и топлите ръце.
Омаята от топлината им,
миговете красота
и пейката със две сърца
до алените храсти.



   Алые кусты

Присели на скамейку
около алых кустов
в этот синий вечер,
слушаем их тихий разговор.
День идёт, извиваются
на пути каменные руки,
как будто шарф завязан вокруг них.
Сердца их - гравированный перстень,
сплетены из слов.
Годы летят -
в небе птицы,
вокруг них красота,
озеро - в тон с синими глазами,
трепещущие листья на берёзе
и тёплые руки.
Очарование от их тепла,
мгновения красоты
и скамейка с двумя сердцами
около алых кустов.