Ветер прошлого

Снова ветер - шальной мальчишка -
Постучался в ночную дверь.
Я захлопнула детства книжку,
Но его не забыть, поверь!

Этим стуком тебя напомнил,
Твой порыв из зимы к весне,
Было счастье хмельным и полным,
Прикасалось щекой ко мне.

Прикасалось оно руками,
Поцелуем горячих губ
И искрило огнём меж нами,
Трепеща, проникая вглубь.

...Нет тебя уж давно на свете,
За окошком кружит метель,
Но из прошлого зимний ветер
Постучался в ночную дверь.

Перевод на болгарский - Ирен Тодорова

В залезите на септември любовта изстина,
че есента не ни дарява с лятна топлина.
Единствено в съня си виждам образа ти, мила,
Запазен на дълбоко в паметта.

Луната с хладен блясък в погледа отнесе
надеждите, мечтите, душевния ми зов.
Може би на Невския проспект ти беше,
когато срещна се със новата любов.

Изгрява слънцето за теб на друго място.
И няма да се срещнем във реалността!
Като магия лятото за нас проблясна,
но изостана моят влак от твоята съдба.