Колкото повече „остарявам” на години, толкова повече „поумнявам”,
колкото повече „поумнявам”, толкова повече виждам суетата на всичко в основата,
колкото повече виждам суетата, толкова повече усещам безсмислието на нещата,
колкото повече усещам безсмислието, толкова повече губя мотивация в живота,
колкото повече губя мотивация, толкова повече всъщност остарявам.
Те бяха изнесени до днес. Днес вече ги прибрах, и като завършек на 2020 година. Сега са там, където имат специално място, заедно с другите. (За някои мисли и чувства ми е по-лесно да ги изразя в текст без определена форма. По-важно ми е да оставя пълнотата на смисъла и болката, отколкото да постигна формата.) Сякаш включването им тук е някакво послание, което би могло да бъде чуто отвъд пределите.
Мы используем файлы cookie для улучшения работы сайта. Оставаясь на сайте, вы соглашаетесь с условиями использования файлов cookies. Чтобы ознакомиться с Политикой обработки персональных данных и файлов cookie, нажмите здесь.