Автор: Р. Русев
Като вълна плиснаха спомени,
заляха студеният пясък,
вълна струпа граница миди
между минало и усмивки
от него.
Свежи утрини върху хладната кожа,
глътка въздух
до синьо-зелено море,
мирис на водорасли по бряг
от вечерно вълнение проснати
и сенки прегърнали вятъра.
Жена,
като икона на църквата в ъгъла,
тиха, добра, обична и кахърна.
Като вълна,
незаспиваща нощем,
плисва тихо в брега
и потъва във пясъка.
Вълна...
Вълна
© Copyright: Росен Русев, 2021
Свидетельство о публикации №121010209010
Свидетельство о публикации №121010209010
Рецензии