Руски поети от 17 век. Електронна брошура

Антология на руската поезия. Руски поети от ХVІІ век
В раздела са включени 17 превода от 12 руски поети, творили през ХVІІ в.
Преводи от руски език на български език: Красимир Георгиев


СЪДЪРЖАНИЕ

Авакум Петров
               Хвала за църквата / Хвала о церкве
               Стих за душата / Стих о душе
               Вик към Господ / Вопль к Господу
Алексей Онуфриев
               Похвални двустишия за кръста Господен / Стихи кресту Господню похвални двоестрочни
Венедикт Буторин
               Послание към патриарх Йоаким / Послание патриарху Иоакиму
Димитрий Ростовский
               Грешник и Магдалена / Грешник и Магдалина
Иван Хворостинин
               Молитва към Христа Бога / Молитва Христу Богу
Карион Истомин
               Граматика учи, за да знаеш да говориш и пишеш добре / Грамматика учит знати глаголати и писати благо
Мардарий Хоников
               Животни бол творецът ни събуди / Животна многа земля производит
Монах Герман
               За блаженството на ближния / Блаженству тезоименнаго
Семьон Шаховской
               Молитва към преподобния Димитър, вологодския чудотворец / Молитва преподобному Димитрию, вологодскому чюдотворцу
Силвестър Медведев
               Из „Връчване на привилегиите на Академията на царевня София” / Из „Вручение привилегии на Академию царевне Софье”
Симеон Полоцкий
               Вино / Вино
               Гласът на народа / Глас народа
Тимофей Анкудинов
               Из „Декларация към Московското посолство” / Из „Декларация Московскому посольству”
               Хвала на милостивия и свят Бог / Хвала милостивому святому Богу
               Към читателя / К читателю

---------------
http://stihi.ru/2020/02/16/49


Авакум Петров

Руският писател, поет, богослов, вероучител и проповедник Авакум Петров (протопоп Аввакум Петрович Петров) е роден на 25 ноември 1620 г. в с. Григорово,  Нижегородска област. През 1642 г. става дякон, през 1644 г. е ръкоположен за свещеник, а след 1650 г. е протойерей. Автор е на 43 църковни и светски съчинения, сред които „Книга бесед”, „Книга толкований”, „Книга обличений” и др. Основоположник е на новата руска словесност, на свободното образно слово, на изповедалната проза и на жанра автобиография. Неговото „Житие протопопа Аввакума, им самим написанное” (1672 г.), написано на разбираем за народа език, е уникален паметник на руската литература от XVII в. Противник на църковната реформа на патриарх Никон от 1650-1660 г. и доразвиващ старообредните богослужения в руската църква, през 1653 г. той е изпратен в Сибир (в Тоболск, Енисейск, Братск и Пустозьорск) и втората половина от живота му минава в заточение. Продължава да се противопоставя на църковните реформи и на 14/24 април 1682 г. е изгорен на клада в Пустозьорск. През 1916 г. Старообрядната църква го обявява за светец.


ХВАЛА ЗА ЦЪРКВАТА

Ти си добра, прекрасна моя,
ти си добра, любима моя,
очите ти горят като огнен пламък,
зъбите ти са по-бели от мляко,
лицето ти излъчва слънчеви лъчи
и в красота сияеш като необятен ден.


ХВАЛА О ЦЕРКВЕ

Cе еси добра прекрасная моя,
се еси добра любимая моя,
очи твои горят, яко пламя огня;
зубы твои белы паче млека;
зрак лица твоего паче солнечных лучь,
и вся в красоте сияешь, яко день в силе своей.

               1670 г.

-----

СТИХ ЗА ДУШАТА

О, душа моя, що за воля е твоята,
щом сама в таз далечна пустиня
като бездомница се скитосваш,
диво с дивите зверове живееш
и в нищета безмилостно се съсипваш,
от жажда и лют глад сега умираш?
Защо не приемеш с благодарност създанието божие?
Може би власт от бога нямаш за достъп
до житейските сладости и телесните радости?


СТИХ О ДУШЕ

O душе моя, что за воля твоя,
Иже ты сама в той далней пустыни
Яко бездомная ныне ся скитаеш,
И з зверми дивиими житие свое имееш,
И в нищете без милости сама себе изнуряеш,
Жаждею и гладом люте ныне умираеш?
Почто создания божия со благодарением не приемлеш?
Али ты власти от бога не имееш
Доступити сладости века сего и телесныя радости?

-----

ВИК КЪМ ГОСПОД

Чуй ме, Боже, чуй ме,
царю небесен, Боже свят, чуй ме!
Да не се върне обратно нито един от тях,
гроб им уреди на всички, накажи злото със зло,
гибел докрай им раздай, Господи,
за да не се сбъдне дяволското пророчество!


ВОПЛЬ К ГОСПОДУ

Послушай мене, Боже! послушай мене,
царю небесный, свет, послушай меня!
да не возвратится вспять ни един от них,
и гроб им там устроивши всем, приложи им зла,
господи, приложи, и погибель им наведи,
да не сбудется пророчество дьявольское!

---------------------------------------------

Алексей Онуфриев

Алексей Онуфриев (Алексей Захарьевич Онуфриев) е руски стихотворец, живял и творил в средата на ХVII в. Бил е старши помощник дякон към т.нар. Казенный приказ – дворцово учреждение за съхраняване на документни ценности към Големия дворец в Москва. До нас са достигнали само три негови поетични творби – „Стихи кресту Господню похвальни двоестрочни”, „Стихи двоестрочни о книзе сей” и „Ини стихи всечестному и животворящему кресту Господню”. Творил е докъм 1658 г.


ПОХВАЛНИ ДВУСТИШИЯ ЗА КРЪСТА ГОСПОДЕН

Святият кръст упование благо е за благочестивите,
кръстът победа голяма е над злочестивите.

Кръстът победа голяма на нашия цар е над враговете ни,
кръстът обзема със святост, с веселие в семето свети.

Кръст православен царуване свято ще утвърждава,
кръст благочест е дворец и за всички закрила и слава.

Кръст победител над полски злосторници и мюсюлмани,
кръст прогонител на всякакви ереси от дома ни.

С кръста със сила и действие нашето благо ще вършим,
делото кръстът с божествено откровение ще завърши.

Амин.


СТИХИ КРЕСТУ ГОСПОДНЮ ПОХВАЛНИ ДВОЕСТРОЧНИ

Крест упование благое благочестивым,
Крест победа велия злочестивым.

Крест царю нашему на враги его победа велия,
Крест святому его семени исполнения веселия.

Крест православному их царствию утвержение,
Крест благочестивей полате и воем их огражение.

Крест на ляхов и мусулман победитель,
Крест всем еретиком прогонитель,

Креста силою и действом дело сие начася,
Креста божественным дарованием скончася.

Аминь.

               ~1656 г.

---------------------------------------------

Венедикт Буторин

Руският стихотворец Венедикт Буторин е живял и творил през втората половина на ХVII в. Ръкоположен е за монах в Новодевичия манастир. До нас са достигнали няколко негови преписки и две поетични творби: „Слова на умиление души своей” (1688 г.) и „Послание патриарху Иоакиму” (~1690 г.). Възможно е да е автор и на творбата „Полной науки пасхалии” (1687 г.).


ПОСЛАНИЕ КЪМ ПАТРИАРХ ЙОАКИМ

О, велико Божие към нас, човеците, милосърдие!
Да проявим и ние към Твореца благото си усърдие.

Защото в края на жизнения ни миг
ни удостои с божествен светлик:

подари ни душевен архипастир пречестен,
земен ангел и преизящен гражданин небесен –

украсения с благовест и светолепие Йоаким,
по житие велик господин, а по свещенодействие серафим,

наистина великолепен, превъзходен духовен монарх,
достоен за цяла Русия и за северните страни патриарх.

Духовна мъдрост по-сияеща от слънцето раздаващ,
с душеполезно учение ума ни и очите ни просвещаващ.

С духовна благост душите наши освещаващ
и по пътя към царството небесно наставляващ.

Тази Божия милост към нас трябва да я заслужим с благости,
за да ни удостои с неизречените радости.

Даруван ни е преизящният архипастир Йоаким,
пречестният архипастир, великият господин,

затова трябва и да се радват душите ни, да се веселим,
но и благодарствени молитви към Твореца да не пестим.

Всички да просим благодатта на Бога свят към нази:
– Боже Господи, дарил си ни архипастир, молим те да го пазиш,

да го пазиш като свой верен слуга, а за нашия свят
в добро здраве и в благоденствие много години да е благодат,

та с твоята милост да ни утешава и радва по пътя нелесен
и след много години с архипастира да наследим града небесен.

Дай ни, Господи, на нас, недостойните, разум и обичане
към дарения ни от Теб архипастир да сме привличани.

По твоята свята воля, преклонени пред нея,
с милостта и благословението архипастирско да живеем.

Сега и занапред, благовеейки пред всемогъщия,
към архипастира си с вяра да се обръщаме.


ПОСЛАНИЕ ПАТРИАРХУ ИОАКИМУ

О! велико божие к нам, человеком, милосердие,
Явим и мы к нему, творцу, благое усердие.

Ибо в последняя веков лета
Сподобил нас божественнаго света,

Даровал нам душевнаго архипастыря пречестнаго,
Земнаго аггела и преизящнаго гражданина небеснаго,

Оздобленна благообразием и святолепна Иоакима,
Великаго господина по существу, а по священнодейству серафима,

Поистинне преизяществом духовенству в красоту монарха,
достоин по лепоте всеа России и всех северных стран патриарха.

Духовною мудростию паче чювственна солнца сияюща
И душеполезным учением умная нам очеса просвещающа.

Души наши духовною благодатию освящающа
И тещи путем, ведущим в царство небесное, наставляюща.

Сия от бога милость к нам не по нашей годности,
Что сподобил нас неизреченной сей радости.

Даровал нам преизящнаго архипастыря Иоакима,
Пречестнаго архиерея и великаго господина,

О сем нам подобает радоватися духовно и веселитися,
А благодарствие молитву приносите творцу не ленитися.

Сице к нему, богу свету, непрестанно вопити:
Боже и господи! Даровал еси нам архипастыря, изволь его хранити,

Яко вернаго своего слугу, а нашего света
Во здравии добром и во благоденствии на многа лета,

Чтобы нам по твоей милости тем утешатися и иметь отрада,
А с ним, архипастырем своим, по многолетии наследити небеснаго града.

Подай же, господи, нам, недостойным, разума и помощи,
К дарованному тобою нам архипастырю како притещи.

По твоей бо святой воли покланятися,
А милости и благословения архипастырскаго сподоблятися.

Ныне и впредь благоволя,
Сице к нему, архипастырю, с верой глаголя.

               ~1690 г.

---------------------------------------------

Димитрий Ростовский

Руският и украински църковен деятел, писател, поет, драматург и оратор митрополит Димитри Ростовски (Даниил Саввич Туптало/ святитель Димитрий Ростовский) е роден през декември 1651 г. в селището Макаров, Киевска област. Учил е в Киево-Братската школа, предшественик на Киево-Могилянската академия. Архимандрит (1697 г.), епископ на Руската православна църква (1701 г.), митрополит на Тоболската и Ростовската митрополия (1702 г.). Активен деятел в борбата срещу разкола в църквата и плодотворен писател, той е автор на пиесите „Успенская драма” (1699 г.) и „Рождественская драма” (1704 г.), на 4 книги с проповеди, драми, жития и стихове, известни с общото заглавие „Четьи-Минеи” (писани в периода 1684-1704 г.; първа книга – 1689 г., втора книга – 1690 г., трета книга – 1700 г., четвърта книга – 1705 г.), на статии и проповеди против разкола в църквата „Розыск о раскольнической Брынской вере” (1706-1709 г.), на много религиозни и светски съчинения като „Алфавит духовный”, „Духовное врачество против хульных помыслов”, „Утешение человеку в скорби, беде и гонении”, „Зерцало православного исповедания”, „Краткие богомысленные размышления” и др., събрани в поредицата „Сочинения святого Димитрия, митрополита Ростовского” (в 5 тома, 1839-1849 г.). Умира на 28 октомври 1709 г. в гр. Ростов. Канонизиран е за светец през 1757 г.


ГРЕШНИК И МАГДАЛЕНА

               Грешник:
Дай ми място, Магдалена,
грешен свят ме взе,
да измия с мойте сълзи
на Христос нозе.
Ти достатъчно поплака,
с плач избистри свойта мисъл,
ти очисти скверна плява,
с любовта си просветли се.
Аз нещастен досега съм
и прокажен с грях,
с оскърбления опасан,
в мръсен срам и страх...
До смъртта съм вече близко,
Нека Божи Син ме вземе –
до нозете Му пречисти
дай ми място, Магдалена!

               Магдалена:
С милосърдие велико
Господ е богат:
всички Той обича, вика
всички в Своя свят.
Всички ще посрещне мило –
няма раят да е тесен –
любовта Му е обилна,
ширен е домът небесен!
По-добре да плачем двама
ни в нозе зове:
че наслада е голяма
плач за грехове.


ГРЕШНИК И МАГДАЛИНА

               Грешник:
Дай мне место, Магдалина,
У Христовых ног,
Чтобы их омыть слезами
Бедный грешник мог.
Ты уж плакала довольно,
Ты уж плачем усладилась,
Ты очистилась от скверны,
Ты любовью просветилась.
Я ж, несчастный, и доселе
Прокажен грехом,
Опоясан поношеньем
И покрыт стыдом...
Близкий к смерти, прихожу я
К милосердью Божья Сына, –
Так у ног Его пречистых
Дай мне место, Магдалина!
 
               Магдалина:
Милосердьем беспредельным
Наш Господь богат:
Всех Он любит, всех зовет Он,
Всех принять Он рад.
Пусть все люди соберутся, –
У Него не будет тесно, –
Так любовь Его обильна,
Дом велик Его небесный!
Станем плакать лучше вместе
При Его ногах:
Есть всегдашняя услада
В плаче о грехах.

---------------------------------------------

Иван Хворостинин

Руският поет, писател и държавен деец Иван Хворостинин (княз Иван Андреевич Хворостинин-Старков) е роден около средата на ХVI в. Живее в Москва, но на няколко пъти е обвиняван в ерес и изпращан в далечни църковни обители. Автор е на църковно-полемични трактати и на съчинението за събитията в Русия от началото на ХVII в. „Словеса дней и царей и святителей Московскихъ еже есть в России”. Умира на 28 февруари 1625 г. в Троицко-Сергиевския манастир край гр. Сергиев посад.


МОЛИТВА КЪМ ХРИСТА БОГА

                Тъй като при християните има много беди от царете
                и от неразумните управници,
                от които мнозина поемат злоба,
                и от еретиците, а също и от лакомите хора,
                затова са скръбни думите и тъй тъжно говорят
                в акростиха на римските ереси...

Полковете на обеднелите, Исусе, вопиещо към теб крещят,
словославията им милостиво приеми с внимание, владико свят.

Щом с коварствата на света срещу нас се въоръжават,
от съветите им зли, Господи, винаги ни избавяй,

понеже в себе си таят сатанинската гордост
да посекат нашата към теб душевна бодрост

и твоя праведен закон по своята си воля представят,
злочестивите в капана на своята съвест улавят.

С ласкателства и с беди ни погубват врагове богати,
а не пазят от гнева ти своите палати.

Искам аз, Спасителю истински, да отсъдиш,
защото вярвам в теб, Творецо, че милостив ще бъдеш.

Само не ни предавай нас, твоите раби унили,
и посещавай своите чада с благочестива сила.

За безсловесни скотове ни смятат, духа ни размекват,
неправедните в коварство неправедно ни упрекват.

Мнозина от нас с клетва от вярата пиха,
но като зли и лукави те ни обградиха.

Злата си изгода укрепват и утвърждават,
срещу нас душите със злост въоръжават.

Владико вседържецо, ти виждаш бедите ни,
приеми изречените молитви пленителни.

Не давай на врага да ни възкачи и със злоба да ни гази,
нека не са злостни раните им над нази.


МОЛИТВА ХРИСТУ БОГУ

                Иже во христианех многу неволю от царей
                и от правителей неразсудных
                злобы приемлют многи,
                еще же и от еретик и чревоугодных человек;
                таков есть глагол прискорбных,
                краестрочие имуще по буквам, на римские ереси...

Полки обнищавшие, Иисусе, вопиют к тебе,
Речение сие милостивное приими, владыка, в слух себе.

Еже на нас вооружаются коварством сего света,
Всегда избави, Господи, нас от их злаго совета.

Оне убо имеют в себе сатанину гордость,
Да отсекнут нашу к тебе душевную бодрость.

И твой праведный закон по своей воли изображают,
Злочестивых к совести своей приражают.

Лестными и злыми бедами погубляют нас, яко супостаты,
А не защитят от твоего гнева их полаты.

Желаю бо аз единаго тя, Спаса истиннаго,
Еже верую в тебе, Творца милостиваго.

Не предаждь нас, раб твоих, точию,
И посещай своих благочестивою мочию.

Яко безсловесных скотов нас имеют,
Коварствы неправедными укоряют.

Но мнози убо на себе клятвы наложили,
Яко злыми, лукавыми нас обложили.

Злой прибыток себе утверждают,
На нас души злостьми вооружают.

Владыка вседержитель, ты нашу беду видишь,
А глаголющиа поистинне молитвы наши приимешь.

Не дай врагом вознестися злостию на ны,
А злостныя да не будут на нас их раны.

               Между 1623 и 1625 гг.

---------------------------------------------

Карион Истомин

Руският поет, писател, преводач и просветител йеромонах Карион Истомин е роден около 1645 г. в гр. Курск. Учи в Спаското училище в Москва, владее свободно латински и гръцки език. Пише стихове, проповеди, молитви, канони, панегирици, епитафии, стихотворни надписи към библейски миниатюри и шеговити куплети, съставя послания, грамоти и учебници. От 1672 г. е редактор в печатницата към Кремълския дворец, а от 1698 до 1701 г. е началник на печатницата. Преподава гръцки език и риторика в училището към Заиконоспаския манастир и в типографската школа към печатницата при двореца. Радетел е за откриването на нови училища и за създаването на висши учебни заведения, осъвременява учебните програми, съставя и издава редица учебници. Личен секретар е на патриарсите Йоаким и Адриан, придворен поет при царица София Алексеевна, възпитател на сина на Петър Първи Алексей. Автор е на сборниците със стихове „Книга приветственных стихов царевне Софье Алексеевне” (1681 г.), „Сборник стихотворений” (1682 г.), „Книга Вразумление, стихотворными словесы...” (1683 г.), „Книга Стамна духоносная” (1690 г.), „Едем си есть сладость прохлаждающая и вразумляющая человека зрением духовным...” (1693 г.), „Стихи на Воскресение Господа нашего Иисуса Христа” и др., на книгите „Едем” и „Екклесиа”, богословските съчинения „Веселиил” и „Имя новое”, превода на трактат на Еразъм Ротердамски „Домострой” (1696 г.), на буквари, граматики и учебни ръководства като „Малый букварь” (1694 г.), „Полис, си есть Град царства небеснаго” (1694 г.), „Лицевой букварь”/„Большой букварь” (1696 г.) и др., издадени в периода 1691-1696 г. Предполага се, че е негов и историческият труд „Летописец Великия земли Российския”. Поетичното му наследство е обширно, голяма част от стиховете му все още не са издадени. Умира около 1722 г. (по други данни през 1717-1718 г.) в Москва.


ГРАМАТИКА УЧИ, ЗА ДА ЗНАЕШ ДА ГОВОРИШ И ПИШЕШ ДОБРЕ

Знай граматика, човече,
букви изучавай вече.
В „аз” и „буки” виж доброто
и в ръце вземи перото.
Думи обмисли разумно,
редове подреждай умно.
С реч се книжнината вае,
дело Божие това е,
щом с молитва Бог прославяш,
той спасение ни дава.


ГРАММАТИКА УЧИТ ЗНАТИ ГЛАГОЛАТИ И ПИСАТИ БЛАГО

Грамматику, душе, слыши,
писмена в ней изучиши.
Обзри смыслом аз и буки,
емли перо в твои руки.
Пиши слова добре складом,
веди строки в разум рядом.
Глагол писму та начало,
дело сие Богом стало,
К Христу простри моление,
дает он всем спасение.

               (Из книги „Полис”)

---------------------------------------------

Мардарий Хоников

Руският поет и преводач монах Мандари Хоников (Мандарий Хоныков/ Хоников) живее и твори през втората половина на ХVII в. След 1676 г. е редактор към печатницата при Кремълския дворец. До 1679 г. е автор на над 3000 стиха, поетични миниатюри към иконографски сюжети и стихотворни надписи към библейски миниатюри от Библията на холандския гравьор Николас Пискатор, голяма част от които са авторизирани преводи от латински.


ЖИВОТНИ БОЛ ТВОРЕЦЪТ НИ СЪБУДИ

Животни бол творецът ни събуди –
влечуги, зверове и твари други.
И след като ги с благолик дарява,
светейшият човека сътворява
от другите по-умен. Нека той е
за божия владика най-достоен.
И с помощ го окриля на земята –
създаде от реброто му жената.


ЖИВОТНА МНОГО ЗЕМЛЯ ПРОИЗВОДИТ
                (Ветхии завет, 7, Быт. 1.24)

Животна многа земля производит
;гады и всяка зверя, иже ходит.
По сих Творец Бог соблаговоляет
;и человека святейша сотворяет
Прочих умнейша. И твари владыку,
;ему бо быти достоит толику.
Еще же ему помощь устрояет –
;из ребра его жену созидает.

               1679 г.

---------------------------------------------

Монах Герман

Монах Герман (Архимандрит Герман) е роден през първите десетилетия на ХVII в. Ученик и последовател на патриарх Никон. Архимандрит на Воскресенския Новойерусалимски манастир (1680 г.). Представител е на руската църковна поетична школа от ХVII в. Знаел е няколко езика, четял е на гръцки, латински и полски. Автор е на епитафии, псалми, песни и химни, до нас са достигнали 17 негови творби, сред които „Вси земнороднии внушите”, „Христос рождается – славите!”, „Псалом 140”, „Благословенна Слава, боголепна”, „ Господи и Царю, царюющим славо”, „Мироточивых струй обильны реки”, „Одеяйся светом вечным во плоть облачится”, „Царю царствующих, Боже Треличный” и др. Умира на 11/24 декември 1682 г.


ЗА БЛАЖЕНСТВОТО НА БЛИЖНИЯ

За благоденствието на ближния,
от Бога благословения,
слова похвални произнасяме,
с прославни песни го възнасяме.

Като деца грижовност да узнаем,
към добродетел да се постараем,
единен Бог да молим да ни пази,
на молещия се да дава разум.


БЛАЖЕНСТВУ ТЕЗОИМЕННАГО

Блаженству тезоименнаго,
От Бога благословеннаго
Глаголы чтем похваление,
Песнми воспоем прославление.

Любовно прежде яко дети,
Потщимся днесь руками воздети,
Единого Бога моляше,
Да даст ум мольбу приносяше.

---------------------------------------------

Семьон Шаховской

Руският писател и поет княз Семьон Шаховской (Семён Иванович Шаховской/ Харя) е роден около 1580 г. От 1614 до 1646 г. е бил е на царска служба на различни длъжности в Елец, Москва, Новгород, Тушино, Можайск, Енисейск и др., с изключение на периода 1622-1625 г., когато е изтърпявал наказание в Тоболск. Очевидец е на селското въстание от 1606-1607 г., на Смоленската война от 1632-1634 г. и на руско-полските преговори от 1634-1637 г. Автор е на повести, стихове, църковни съчинения, послания, землеописания, молитви, песнопения и автобиографични записки; сред по известните му творби са „Повесть книги сея от прежних лет”, „Повесть известно сказуема на память великомученика благоверного царевича Дмитрия”, „Повесть о некоем мнисе, како послася от Бога на царя Бориса во отмщение крове праведного царевича Димитрия”, „Слово о пожаре московском, 1626 г.”, „Повесть преславная о принесении ризы Господней в царствующий город Москву”, „Повесть о убиении царевича Димитрия” и др. Поезията му е характерна с редуване на римувани и неримувани пасажи. Умира около 1655 г. в Москва.


МОЛИТВА КЪМ ПРЕПОДОБНИЯ ДИМИТЪР, ВОЛОГОДСКИЯ ЧУДОТВОРЕЦ

О, преблаги наш пастире и учител!
О, велики чудотворецо Димитър!
Чуй ме мен, греховния, в молитва вплел молбата,
който призовава името ти свято.
Виж ме мен, бедняка, потопен в беда голяма,
виж ме мен, немощния, от тежка орис хванат
всячески, от всякакви блага лишен,
с ум от малодушна слабост помрачен.
Нареди, светецо Божий, от зъл плен да ме спасят,
не оставяй мен, греховния, да радвам вражи свят,
нека моите деяния лукави да умрат.
Моли за мен, грешния и блудния, моли Създателя ми, Владиката,
представи му се с образ безплътен, повикай го.
Сътвори молитва към мен от Бога мой с благослов.
И нине, и присно, и во веки веков
да не ми въздава според прежното ми лице
и по нечистите помисли на моето сърце,
а според своята благост да ми въздаде.
С теб се хваля, на милосърдието ти се уповавам
и името ти свято на помощ призовавам,
към целебния ти товар недостойният аз се свличам,
за изцеление моля, светецо Христов, избави ме, изричам,
от зли беди, връхлитащи към мен, укроти талази
да не ме обгърне тази напаст, да ме пази
името ти свято да не потъна в пропаст зловеща,
в тъмнение с греховна сила.
Моля те, преподобни Димитре, дарувай мен, грешния,
от Бога Христа с велика милост.


МОЛИТВА ПРЕПОДОБНОМУ ДИМИТРИЮ, ВОЛОГОДСКОМУ ЧЮДОТВОРЦУ

О, преблагий наш пастырю и учитель!
О, великий чюдотворец Димитрий!
Услыши мя, грешнаго, молящего ти ся,
призывающе имя твое святое на ся.
Вижди мя, убогово, в толице беде суще погружаема,
вижди мя, немощнаго и уловляема
отвсюду, и всякаго блага лишенна,
и умом от малодушия помраченна.
Потщися, святче Божий, плененнаго свободити
мя, не остави мя, грешнаго, врагом в радость быти
и лукавых моих деяний умрети.
Моли о мне, грешнем и блуднем, Содетеля моего и Владыку,
Ему же ты со безплотными предстоиши лики.
Молитва ко мне сотвори Бога моего.
В нынешнем веце и в будущем,
да не воздаст ми по делом моим
и по нечистоте сердца моего,
но по Своей благости воздаст ми.
На твое бо милосердие уповаю и тобою ся хвалю,
и имя твое святое на помощь призываю,
и к цельбоносному фобу твоему недостойный
аз припадаю, и исцеления прошу избави мя,
светильниче Христов,
от злых бед, находящих на мя, и востающая волны укроти
Отовсюду да не обымет мя напасть за имя твое святое,
и не погрязну в пучине глубоце,
в тимении греховне.
Моли, преподобие Димитрие, даровати мне,
грешному, от Христа Бога велию милость.
               
               ~1649 г.

---------------------------------------------

Силвестър Медведев

Руският поет, писател, преводач и педагог Силвестър Медведев (Симеон/ Сильвестр Агафонович Медведев) е роден на 27 януари 1641 г. в Курск. Учил е в школата към Заиконоспаския манастир (1665-1667 г.). Бил е на държавна служба към дворцовия комплекс, участвал е в дипломатически мисии (до 1672 г.), занимава се с книгоиздателска дейност, пише поезия, превежда литература. Изпълнява функциите на дворцов поет и книгохранител при цар Фьодор Алексеевич и царевня София. Автор е на много стихове, на богословски трактати и исторически изследвания като „Книги о манне хлеба животнаго”, „Известие истинное православным”, „Созерцание лет 7190, 91 и 92, в них же содеяся во гражданстве” и др. Автор е на проекта за първото в Русия висше учебно заведение, съсъздател е на дворцовата типография в Кремъл, сторонник е на идеята за ориентиране на руската култура към западноевропейското просвещение и за по-здрави връзки с „латинството”. През 1675 г. става монах и служи в Молчинския манастир и в Богородицкия манастир. През 1689 г. е арестуван по заповед на цар Петър Първи и на 11 февруари 1691 г. е публично екзекутиран в гр. Сергиев Посад.


ИЗ „ВРЪЧВАНЕ НА ПРИВИЛЕГИИТЕ НА АКАДЕМИЯТА НА ЦАРЕВНЯ СОФИЯ”

Три благодати с действие се пълнят:
с ума ти мъдрост – благото да знаеш,
от волята е благо да желаеш,
а паметта ти кара, щом изваяш
доброто дело, полза да покълне.

               * София Алексеевна (1657-1704 г.) – дъщеря на цар Алексей Михайлович, велика царевня и велика княгиня, регент (1682-1689 г.) на братята Петър и Иван.


ИЗ „ВРУЧЕНИЕ ПРИВИЛЕГИИ НА АКАДЕМИЮ ЦАРЕВНЕ СОФЬЕ”

Три благодати действом наполняет:
Ум умудряет, что есть благо знати,
Волю же движет благаго желати,
А память нудит, еже совершити
Дело благое, дабы ползи быти.

---------------------------------------------

Симеон Полоцкий

Руският богослов, писател, поет, драматург и преводач Симеон Полоцки (Самуил Гаврилович Петровский-Ситнянович/ Симеон Полоцкий) е роден на 12 декември 1629 г. в гр. Полоцк, тогава на територията на Великото литовско княжество. Учил е в Киево-Могилянската школа и във Виленската йезуитска академия. Приел православното монашество (1656 г.), от 1664 г. заема длъжността придворен астролог на цар Алексей Михайлович, а от 1667 г. е придворен поет и наставник на царските деца. Превежда полемически трактати, подготвя съчинения от името на царя, преподава в школата към Спаския манастир (1665-1668 г.), ратува за въздигане на образованието в Русия, подготвя и изнася над 200 проповеди, пише стихове и поеми. След 1667 г. написва съчиненията „Житие и учение Христа Господа и Бога нашего”, „Книга кратких вопросов и ответов катехизических”, „Венец веры кафолической” и др. Един от най-ранните представители на руската силабическа поезия, той е автор на поетичния цикъл „Благоприветствования” (1661 г.), на стихотворните дидактични сборници „Псалтырь Рифмотворная” (издаден през 1680 г.), „Рифмологион” и „Вертоград Многоцветный”, на пиесите „Комедия о Навуходоносоре царе, о теле злате и о триех отроцех в пещи не сожженных” и „Комедия притчи о Блудном сыне”. Умира на 25 август 1680 г. в Москва.


ВИНО

Вино да хваля ли, да хуля ли – не зная,
и полза има в него, и за нас вреда е.
Полезно е за тялото, но вредни страсти
възбуждат силните опиянени сласти.
Но аз ще дам съвет: по малко да се пие,
та крепко да работите безвредно вие;
тъй Павел даваше на Тимофей съвети,
с тоз здрав съвет достойнството си запазете.

               * В Първо послание до Тимотей апостол Павел съветва: „Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания...”, бел. прев.


ВИНО

Вино хвалити или хулити – не знаю,
Яко в оном и ползу и вред созерцаю.
Полезно силам плоти, но вредныя страсти
Возбуждает силою свойственныя сласти.
Обаче дам суд сицев: добро мало пити,
Тако бо здраво творит, а не весть вредити;
Сей Павел Тимофею здравый совет даше,
Той же совет да хранит достоинство ваше.

               1678 г.

-----

ГЛАСЪТ НА НАРОДА

Щом най-вече далеч е от правдата нещо,
с глас народен мълвата мъдреца посреща.

Туй, което народът ни хвали обстойно,
е, разбира се, често за хули достойно.

Нейде с мисли суетни каквото поддържа,
нийде истина в себе си то не съдържа.

Да гадае – това е занятие благо,
да угодничи – дребни облаги разтяга.

Нещо хвали ли – зло е на почит голяма.
Този свят колеблива е самоизмама.

Ти не вярвай в гласа, от народа изпратен,
за човешкия род правдата е в делата.

Вятър словото вее, а който го срича,
безразсъдно със срамна награда се кичи.


ГЛАС НАРОДА

Что наипаче от правды далеко бывает,
гласу народа мудрый муж то причитает.

Яко что-либо народ обыче хвалити,
то конечно достойно есть хулимо быти.

И что мыслить – суетно, а что поведает,
то никоея правды в себе заключает.

Еже гаждает – дело то весма благое,
а еже ублажает – то бохма есть злое.

В кратце, что-либо хвалит – то неправо в чести.
Мир сей непостоянный весь лежит в прелести.

Не веруй убо гласу общему народа
ищи в деле правды человеча рода.

Слово ветр развевает, а кто тому верит,
безразсудно срамоты мзду себе возмерит.

               1678 г.

---------------------------------------------

Тимофей Анкудинов

Руският поет, публицист и авантюрист Тимофей Анкудинов (Тимофей/Тимошка Дементьевич Анкудинов/ Акиндинов) е роден през 1617 г. в гр. Вологда. Един от първите руски поети, той съчинява силабически стихоплетства с политическо съдържание като „Декларация московскому посольству”, „Похвала турецкому султану”, „На нынешнюю московскую власть”, „На Филарета митрополита” и др.п. До нас са достигнали и негови укази, публицистични наброски и писма, написани на изящен за времето си литературен език. От 1644 до 1653 г. обикаля Европа, като няколко пъти сменя своето вероизповедание. Представя се за син на цар Василий Шуйски, за което е анатемосан от руската църква и издирван от московските власти. Умира на Кремълския площад в Москва, където е осъден на смърт и разчетворен (разкъсан на четири) през 1654 г.


ИЗ „ДЕКЛАРАЦИЯ КЪМ МОСКОВСКОТО ПОСОЛСТВО”

Пет камъка Давид в пастирската торбичка сложи,
когато неприятелят сърдечна болка му наложи,
и тръгна смело срещу Голиат грамаден
да брани с вярна бран израелтянско стадо...
Духът спасен бе, гордостта на Голиат бе победена.
Така и ние имаме пет смисъла свещени
и зов зовеме в Божието име,
с пет стиха срещу неприятеля вървиме.


1. ХВАЛА НА МИЛОСТИВИЯ И СВЯТ БОГ

Хвала на милостивия и свят Бог!
От неприятеля бягайки през осем земи,
не турихме крак върху камък,
не нарушихме здравето и честта, и сана
и сега сме под крилете на милостта на
турския Ибрахим султан;
две кесарства и сто царства, и двеста и петдесет кралства
в три части на света са на монарха,
той може да заличи неприятеля,
да спре крясъците на моите митарства,
славата му от тези земи не ще отвеят,
докато на небето звезди и месец греят.


5. КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

Християнско е да паднеш, да станеш и да продължаваш,
а дяволско е да падаш и да не ставаш.
Сам, христолюбецо, ти разбираш,
мой любезни читателю, да подбираш
на кого чест и вярност да въздаваш,
без рода и делата на господарите да забравяш.
При това не бива да ги наскърбяваш,
а на покаялите се да прощаваш.
Понеже който срещу властта се възправя,
той, според апостола, на Бога се противопоставя.
Мой верен и мил читателю и наследник,
не се чуди на сегашния ни враждебник,
че той по наше наследство господство вие,
но него не Бог го е посочил, а ние,
тоз, който злите въздига щедро,
а благите все някак пренебрегва.
Гледай не началото, гледай края,
бъди мъдър докрай, за да знаеш.
Който отначало скача,
той често накрая плаче
и ти ще откриеш користна развала,
която тук бързо се е сбрала.
Доброто само си се хвали,
а лукавството на злите ни пали.
Бъди здрав, любимецо, продължавай
и своя господар не забравяй.


ИЗ „ДЕКЛАРАЦИЯ МОСКОВСКОМУ ПОСОЛЬСТВУ”

Пять каменей Давыд имел в пастуше тоболе,
коли, не стерпев от неприятель сердечное боле,
шел смело против страшного Галиада
ичраильтянского верне бороняти стада...
Голиаду спясю дух и гордости забила.
Тако и мы во имя божие имеем
с пяти смыслов готовых
на неприятеля пять вершей сложоных.


1. ХВАЛА МИЛОСТИВОМУ СВЯТОМУ БОГУ

Хвала милостивому святому Богу!
От неприятеля бежав череч осмь земель,
не приткнули мы о камен свою ногу,
а не нарушили здоровья и чести и сана
и ныне есте мы под крылами милости
турсково Ибрагим султана,
дву цесарств и сту царств и двухсот пятидесяти королевств
трех частей света монархи,
той может стереть неприятеля
и моих карки;
его же слава по то ся на земли пусть сладит,
пока в небе звезды и месяц светит.


5. К ЧИТАТЕЛЮ

Христианское есть – пад, востати,
а дьявольское есть – пад, не востати.
Сам, христолюбче, разумеваешь,
мой ласковый читательнику, упознаешь
кому воздать честь и верность,
помнячи природных государей давность.
К тому не будешь их поношати,
но, и о прежнем каяся, прощати.
Понеже кто ся власти противляет,
тот, по апостолу, богу ся противляет.
Мой верный милый читательнику,
не дивись настоящему враждебнику,
что он в наследии нашем господствует –
так ему мир, а не бог дарствует,
который злых возвышает,
а благих отнюдь уничижает.
Смотри же не начала, но конца,
да будешь мудр до конца.
Хто сначала скачет,
тот напоследок плачет,
а так найдешь корысти не мало,
что ся тут кратко собрало.
Само бо доброе себя хвалит,
а злых лукавство палит.
Здоров же, любимче, буди,
а своего государевича не забуди.



Електронна брошура
Антология на руската поезия. Руски поети от ХVІІ век
В раздела са включени 17 превода от 12 руски поети, творили през ХVІІ в.
Преводи от руски език на български език: Красимир Георгиев